Енхедуана – принцеса, жрица и първият известен автор в света
Смята се, че първият прочут създател в света е Енхедуана, жена, живяла през 23-ти век прочие н. е. в антична Месопотамия (приблизително 2285 – 2250 година прочие н. е.). Енхедуана е забележителна фигура и „ тройна опасност “: принцеса и жрица, както и публицист и стихотворец.
Саргон
Третото хилядолетие преди Христа е интервал на катаклизми в Месопотамия. Успехите на Саргон Велики водят до развиването на първата велика империя в света. Град Акад става един от най-големите на планетата, а Северна и Южна Месопотамия се сплотяват за първи път в историята.
В тази невероятна историческа конюнктура откриваме очарователната персона на Енхедуана, дъщерята на Саргон. Тя е работила като висша жрица на лунното провидение Нана-Суен в неговия храм в Ур (в актуален Южен Ирак). Небесната природа на нейната специалност е отразена и в името й, което значи „ Украшение на небето “.
Енхедуана е композирала няколко литературни творби, в това число два химна на месопотамската богиня на любовта Инана (семитската Ищар) и алманах от 42 храмови химна. Писарската област в античния свят постоянно се смята за мъжка, само че творбите на Енхедуана съставляват значима част от богатата литературна история на Месопотамия.
Това че тя посочва името си в своите творби е значимо поради анонимността към творбите на още по-ранни създатели. И въпреки всичко тя е съвсем изцяло непозната в през днешния ден и нейните достижения са значително подценени (с изключение на работата на юнгианския анализатор Бети Де Шонг Меадор). Нейните писмени творби са надълбоко персонални по тема и съдържат голям брой биографични характерности.
Цикълът й от храмови химни приключва с изказване за оригиналността на творбата и нейното авторство:
Докато ясно декларира собствеността върху креативното си произведение, Енхедуана също по този начин разяснява и компликациите на креативния развой – явно така наречен писателски блокаж е бил проблем даже в антична Месопотамия.
В своите химни Енхедуана разяснява предизвикването да опишеш божествените чудеса посредством писаното слово – тя разказва по какъв начин прекарва дълги часове в труд над своите композиции през нощта, с цел да бъдат те след това изпълнени денем. Плодовете на нейната работа са отдадени на богинята на любовта.
Нейната писмена прослава на небесните божества е приета в региона на актуалната астрономия, а описания на звездни измервания и придвижвания са разказани като ранни научни наблюдения. Дори един кратер на Меркурий е кръстен в нейна чест през 2015 година
Произведенията са написани с клинопис – антична форма на писане върху глинени плочи – само че са оживели единствено доста по-късни техни копия от към 1800 година прочие н. е., от старовавилонския интервал и нататък. Липсата на по-ранни източници поражда подозрения у някои по отношение на идентифицирането на Енхедуана като създател на легенди и химни и нейния статут на набожен чиновник от висок сан, само че все пак историческите записи ясно я разпознават като композитор на антични литературни творби и това безспорно е значим аспект от традициите към нея.
Освен поезията, археолозите откриват и други източници за живота на Енхедуана: цилиндрични печати, принадлежащи на нейните прислужници, и алабастърен релеф, изписан с нейното посвещение. Дискът на Енхедуана пък е открит от английския археолог сър Чарлз Леонард Уули и неговия екип през 1927 година
Този диск е изхвърлен и явно развален в древността, само че частите са открити посредством разкопки и сполучливо е възобновена сцена с присъединяване на писателката, в която жрицата на работа: дружно с трима мъже придружители, тя следи възлияние, което се излива от кана.
Енхедуана е ситуирана в центъра на изображението, с взор, фокусиран върху религиозното приношение, а ръката й е вдигната в жест на благочестие. Цялата комбинация акцентира религиозния и обществен статус на жрицата, която носи шапка и дреха с волан.
Поезията на Енхедуана съдържа автобиографични детайли, като описания на нейната битка против узурпатора Лугалан. В своята комбинация „ Възвишение на Инана “ тя разказва опитите на Лугалан да я принуди да изостави ролята си в храма.
Молбите й към бога на луната явно са посрещнати с безмълвие, при което тя се обръща към Инана, която я връща на поста, за което е възхвалявана.
Предизвикателството към престижа на Енхедуана и нейната прослава на божествения й асистент намират отзив и в други нейни произведения, като да вземем за пример в мита, прочут като Инана и Ебих.
В този роман богинята Инана влиза в спор с надменната планина Ебих. Планината наскърбява божеството, като стои изправено и отхвърля да й се поклони. Инана търси помощ от татко си, божеството Ану, който (разбираемо) я поучава да не стартира война със страховитата планинска верига.
Инана обаче пренебрегва тази директива и унищожава планината, преди да похвали господ Енлил за неговата помощ. Митът съдържа завладяващи паралели с спора, разказан в поезията на Енхедуана.
В Енхедуана виждаме мощна фигура с огромно творчество, чиято буйна прослава на богинята на любовта продължава да отеква във времето, 4000 години откакто за първи път е била издълбана в глинена плоча.
