Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки

Смята се, че хорото ни е завещано от античните траки и имало за цел да съединява индивида с Космоса. В предишното хорото постоянно се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар.

Според откривателите това припомня въртенето на планетите към Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл приказва и фактът, че хорото се движи назад на часовниковата стрелка, каквото е и придвижването на небесните тела.

Предполага се, че хорото се е играело единствено по празнични събития, с цел да се изпълнят хората с сила от Вселената. Танцуващите в еднакъв темп са желали да слеят душите си с природата и техния основател.

Хорото постоянно се играело в кръг и като фетиш към Слънцето, а хората се хващат за ръце, с цел да показват единството на общността. Слънцето е било главното провидение на множеството антични религии, в това число и за прабългарите.

Всеки един подробност от хорото е премислян доста деликатно, с цел да се сътвори мощна осцилация, с която хората да се съединят с Космоса.

Сега по-често хорото се играе с лидер, който би трябвало да показва най-хубавите си танцувални умения, написа съновник. Затова обичаят претендирал водачите да се сменят и всеки да получи своя късмет за изява.
Една от най-неразгадаемите секрети, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в другите краища на България. Някои допускат, че това се дължи на другите трудови действия в районите.

Много хора дефинират хорото като българската йога, която оказва помощ на танцуващите да поддържат здравето, силите и качествата си на високо равнище.

Векове наред българското хоро резервира своите етнически характерности, предаващи се от потомство на потомство. В България са познати 7 фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Страндженска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора.

Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро – от Северняшката, а ръченицата – от Шопската област.