10 успокояващи факта за Ковид-19
Смята се, че едно заболяване е в пандемична фаза, когато предаването му е дълготрайно, дейно и непрестанно допълнително от три географски региона по едно и също време.
Но това не значи, че сме наказани на гибел: фактът, че един вирус е в основата на пандемия не отразява неговата смъртност, а само неговата предаваемост и географско разпространяване.
Едно нещо е несъмнено: страхът в действителност е навлязъл във етапа на пандемия. За първи път в историята претърпяваме зараза в действително време. Непрекъснато ни заливат с информация: на всички места на планетата медиите ни осведомят в действително време за развиването на епидемията, по няколко пъти дневно, седем дни в седмицата. Държат ни в течение за всеки нов случай. Фактът, че коронавирусът е мутирал три пъти в Бразилия даже беше на първа страница на вестниците!
Пак наблягам, че сме изправени пред сериозен проблем. Трябва да знаем обаче, че една от първите жертви на ковид беше стопанската система. Въпреки че е значимо да следим развиването на обстановката, би трябвало да акцентираме и позитивната информация. А тя съществува: ето 10 положителни вести за ковид. 
1. Знаем какво предизвиква заболяването
След описанието на първите случаи на СПИН през юни 1981 година, бяха нужни повече от две години, с цел да се разпознава вирусът, който предизвиква заболяването, ХИВ. При новия вирус първите случаи на остра пневмония бяха оповестени в Китай на 31 декември 2019 година. На 7 януари вирусът беше разпознат. На десетия ден беше разполагаем поредицата на неговия геном.
Вече знаем, че това е ковид, принадлежащ към групата 2В, с други думи от същото семейство като тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС), и му дадохме име: Sars-CoV-2. Болестта, която той предизвиква също си има име: Ковид-19. Този нов вирус е сходен с ковид на прилепите. Генетичните разбори потвърдиха, че той е с натурален генезис, появил се е неотдавна (между края на ноември и началото на декември) и без значение от това, че вирусите се приспособяват, като мутират, честотата на разновидност на Sars-CoV-2 не е доста висока.
2. Знаем по какъв начин да открием ковид
Още на 13 януари пробата RT-PCR, който разрешава да се открие вирусът, стана наличен за всички. През последните месеци тестванията от този вид се усъвършенстват и тяхната сензитивност и специфика се развиват.
3. В Китай ситуацията се усъвършенства
Важните ограничения за надзор и изолираност, наложени от Китай, дават резултати: броят на ежедневно диагностицираните случаи понижава от няколко седмици. В други страни се организира обстоен епидемиологичен мониторинг. Избухването на новия ковид е доста характерно, което разрешава да се управлява по-лесно. Такъв, да вземем за пример, е казусът в Южна Корея или Сингапур.
4. 81 % от случаите са леки
Заболяването не провокира признаци или е леко в 81 на 100 от случаите. В 14 на 100 от случаите може да провокира тежка пневмония, а в останалите 5 на 100 може да стане сериозно, даже смъртоносно.
5. Коронавирусът се дезактивира елементарно
Вирусът елементарно може да бъде дезактивиран, почиствайки в продължение на една минута инфектираните повърхности с разтвор на етанол (62-71% алкохол), водороден пероксид (0,5% „ кислородна вода “) или натриев хипохлорит (0,1% белина). Честото миене на ръцете със сапун и вода е най-ефикасното средство да се избегне предаването му. 
6. Хората оздравяват
Понякога медиите са склонни да оповестяват единствено за увеличението на броя на доказаните случаи и броя на умрелите. Въпреки това, болшинството от инфектираните са излекуват. Наистина има 13 пъти повече излекувани, в сравнение с умряли, и този дял се усилва.
7. Децата (почти) не са наранени
Само 3 на 100 са случаите засягат младежи под 20 година, а смъртността при хората под 40 година е единствено 0,2 %. При децата признаците са толкоз леки, че могат да останат незабелязани.
8. Вече има над 250 научни публикации за новия ковид
Дойде часът на науката и съдействието. Само за един месец се появиха 164 публикации, в които се загатват термините Ковид-19 или Sars-CoV-2, в библиографската база данни PubMed. Има и доста други изявления по тематиката. Тези предварителни писания преглеждат имунизациите, терапиите, епидемиологията, генетиката и филогенезата, диагностиката, клиничните аспекти и така нататък Те са създадени от към 700 създатели по целия свят.
Така че става дума за кооперативна, споделена и отворена просвета. През 2003 година, когато се появи Тежкият изострен респираторен синдром (ТОРС), беше нужна повече от година, с цел да се появят половината от тези публикации. Нещо повече, този път множеството научни списания оставиха свободен достъпа до изявленията за ковид.
9. Вече има прототипи на ваксини
Способността ни да измисляме нови ваксини е впечатляваща. Вече са основани над осем плана, ориентирани към новия ковид. Предлагането на първообраз на ваксина върви доста бързо. Някои групи, които работеха по планове за ваксина против вируси, сходни на Sars-CoV-2, трябваше единствено да пренасочат проучванията си към новия вирус.
Развитието обаче се забавя от нужните проби за оценка на токсичността или евентуалните странични резултати на опитните ваксини, както и тяхната сигурност, имуногенност (способност за предизвикателство на имунен отговор) и успеваемостта на отбраната, която дават. Така че може да са нужни няколко месеца или години, с цел да се сътвори ваксина, която може да бъде комерсиализирана, само че прототипите към този момент се създават.
10. В ход са над 80 клинични опита върху медикаменти
Ваксините са превантивни. В близко бъдеще е значимо да се създаде лекуване за хората, които към този момент са заболели. Над 80 клинични опита за оценка на успеваемостта на лекуването против ковид към този момент са в ход. Това са антивирусни медикаменти, които са били употребявани при други инфекции, към този момент са утвърдени и знаем, че са безвредни.
Ремдезивир е един от тези антивирусни препарати, които към този момент са тествани върху хора. Този широкоспектърен антивирусен препарат, който към момента се изследва, бе употребен против ебола и коронавирусите ТОРС (Тежък изострен респираторен синдром) и Близкоизточния респираторен синдром (MERS). Това е аналог на аденозина. Включен във веригата на вирусната РНК, той блокира репликацията му.
Хлорохинът е различен претендент. Този противомалариен препарат се оказа с мощно антивирусно деяние. Знаем, че хлорохинът блокира вирусната зараза, повишавайки pH на ендозомата (вид дребна сферична конструкция, лимитирана от мембрана), нужна за сливането на вируса с клетката, като по този метод блокира неговото нахлуване. Доказано е, че това съединяване блокира новия ковид in vitro. Хлорохинът към този момент се употребява при пациенти с пневмония, породена от ковид.
Лопинавир и ритонавир са два протеазни инхибитора, употребявани като антивирусно лекуване в битката против ХИВ, блокирайки окончателното му развиване. Имайки поради, че протеазата на Sars-Cov-2 се оказа сходна с тази на ХИВ, тази композиция към този момент е тествана при пациенти с ковид.
Сред останалите препоръчани тествания, някои се основават на използването на озелтамивир (инхибитор на невраминидазата, употребен против грипния вирус), интерферон бета-1b (протеин с антивирусна функция), антисеруми на хора, които към този момент са се възстановили, или моноклонални антитела за обезвреждане на вируса. Предложени са и нови лечения, употребяващи инхибиторни субстанции, като да вземем за пример барицитиниб, към този момент позволено лекарство за лекуване на ревматоиден артрит, чиято евентуална успеваемост против ковид бе открита с помощта на изкуствения разсъдък.
През 1918 година грипната пандемия умъртви над 25 млн. души за по-малко от 25 седмици. Може ли сходна обстановка да се случи още веднъж през днешния ден? Вероятно не. Всъщност в никакъв случай в историята си не сме били по-подготвени да се борим с пандемия.
