Тези две малки думи съществуват във всички езици
Смята се, че през днешния ден на нашата планета има 7000 живи езика. За феновете на обстоятелства това значи, че има толкоз разнообразни способи да се каже „ Подай ми сиренето, апелирам те “, колкото са типовете гущери, да вземем за пример. Но учените, работещи върху скорошно изследване, са доста по-заинтересовани от общото сред езиците, в сравнение с от това, което ги отличава и те откриха две дребни думи, които наподобява участват универсално в човешките езици: „ това “ и „ това “.
„ Искахме да разберем по какъв начин говорещите доста езици употребяват най-старите записани думи в целия език, а точно пространствените такива, като „ това “ или „ това “, изясни водещият създател на проучването професор Кени Ковънтри от Университета на Изток Anglia. Въпреки че действителните думи за „ това “ и „ това “ се разграничават доста в правописа и произношението, Ковънтри и сътрудниците му желаеха да схванат дали смисъла е непокътнато.
За задачата екипът от 45 откриватели от целия свят събра съвсем 1000 души, говорещи 29 езика. Те се пробваха да ръководят гамата от разнообразни езикови фамилии, в това число набор от езици от британски, италиански и норвежки до телугу, виетнамски и целтал. На участниците в проучването не беше казано, че употребяваните от тях думи ще бъдат главният фокус на проучването.
Оказва се, че британският език се използва „ това “, с цел да бъдат описани обекти, които са физически в нашия обхват, и да превключваме на „ това “ за обекти, които са по-далеч. Въпреки това не е ясно дали сходно пространствено разделяне е еднообразно в другите и несвързани езици.
Всеки от участниците е ситуиран на маса и му бяха показани предмети с разнообразни цветове и форми. Екипът се увери, че за всеки език употребяваните обекти са в цветове, които могат да бъдат ясно лингвистично разграничени, и че имената на формите са от един и същи пол при положение на родови езици като немския.
Обектите са премествани на разнообразни дистанции: в обсега на говорещия; отвън обсега на говорещия; в обсега на откривателя против тях; или отвън обсега на двете страни. Всеки път, когато обектът е поставян на някакво място, говорещият е помолен да го опише на личния си език, като употребява цвета и името му – най-важното – да го дефинира пространствено, да вземем за пример „ Този жълт триъгълник “.
Когато данните са събрани и статистически оценени, резултатът е явен.
„ Открихме, че във всички езици, които тествахме, има дума за предмети, които са в обсега на говорещия като „ това “ и дума за обекти отвън обсега - „ това “, изясни професор Ковънтри.
„ Това разграничаване може да изясни ранния постепенен генезис на местоимения като езикови форми. “
Езиците се развиват и трансформират от самото начало. Въпросът дали говорещите разнообразни езици споделят способи за предаване на пространствената позиция на обектите - и какво може да значи това за метода, по който мислят - е противоречив измежду лингвистите. Но, както създателите изясняват в своята публикация, това проучване е първото, което проучва това от позиция съответно на показателните местоимения. Може би това ново изследване може да способства ненапълно за разрешаването на този дълготраен спор.
Изследването е оповестено в.
По темата
„ Искахме да разберем по какъв начин говорещите доста езици употребяват най-старите записани думи в целия език, а точно пространствените такива, като „ това “ или „ това “, изясни водещият създател на проучването професор Кени Ковънтри от Университета на Изток Anglia. Въпреки че действителните думи за „ това “ и „ това “ се разграничават доста в правописа и произношението, Ковънтри и сътрудниците му желаеха да схванат дали смисъла е непокътнато.
За задачата екипът от 45 откриватели от целия свят събра съвсем 1000 души, говорещи 29 езика. Те се пробваха да ръководят гамата от разнообразни езикови фамилии, в това число набор от езици от британски, италиански и норвежки до телугу, виетнамски и целтал. На участниците в проучването не беше казано, че употребяваните от тях думи ще бъдат главният фокус на проучването.
Оказва се, че британският език се използва „ това “, с цел да бъдат описани обекти, които са физически в нашия обхват, и да превключваме на „ това “ за обекти, които са по-далеч. Въпреки това не е ясно дали сходно пространствено разделяне е еднообразно в другите и несвързани езици.
Всеки от участниците е ситуиран на маса и му бяха показани предмети с разнообразни цветове и форми. Екипът се увери, че за всеки език употребяваните обекти са в цветове, които могат да бъдат ясно лингвистично разграничени, и че имената на формите са от един и същи пол при положение на родови езици като немския.
Обектите са премествани на разнообразни дистанции: в обсега на говорещия; отвън обсега на говорещия; в обсега на откривателя против тях; или отвън обсега на двете страни. Всеки път, когато обектът е поставян на някакво място, говорещият е помолен да го опише на личния си език, като употребява цвета и името му – най-важното – да го дефинира пространствено, да вземем за пример „ Този жълт триъгълник “.
Когато данните са събрани и статистически оценени, резултатът е явен.
„ Открихме, че във всички езици, които тествахме, има дума за предмети, които са в обсега на говорещия като „ това “ и дума за обекти отвън обсега - „ това “, изясни професор Ковънтри.
„ Това разграничаване може да изясни ранния постепенен генезис на местоимения като езикови форми. “
Езиците се развиват и трансформират от самото начало. Въпросът дали говорещите разнообразни езици споделят способи за предаване на пространствената позиция на обектите - и какво може да значи това за метода, по който мислят - е противоречив измежду лингвистите. Но, както създателите изясняват в своята публикация, това проучване е първото, което проучва това от позиция съответно на показателните местоимения. Може би това ново изследване може да способства ненапълно за разрешаването на този дълготраен спор.
Изследването е оповестено в.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ