Как съчиниха „Марсилезата“
Смята се, че създател на текста и музиката на френския народен химн – „ Марсилезата “, е капитанът от френската революционна войска Клод-Жозеф Роже, по-известен като Роже дьо Лил (1760-1836г.).
Известно време след довеждане докрай на военното учебно заведение той служил в гарнизона в Гренобъл. Занимавал се с лирика и даже написал операта в три дейности „ Aлманзор и Фелина “.
Роже дьо Лил посрещнал френската гражданска война от 1789г. с възторг и постъпил доброволец в републиканската войска, където получил чин капитан и бил изпратен да служи в Страсбург. Там, на 25 април 1792г. бил поканен на бал при кмета барон Фредерик Дитрих, с който се познавали добре от участието си в масонската ложа в града. По време на бала, пощальон донесъл новината, че кралят Людовик XVI, под натиска на Националната асамблея, е оповестил война на Австрия. В салона посрещнали вестта с екстаз, като не се съмнявали в бъдещата победа и светлото бъдеще след нея. Барон Дитрих предложил на Роже дьо Лил да напише ария, която да въодушевява републиканските бойци да се борят самоуверено за въпросното ярко бъдеще. Отначало капитанът изрично отказал, само че настойчивите молби на присъстващите, изключително на младичката баронеса Дитрих го въодушевили по въпроса.
Той незабавно тръгнал към квартирата си, като по пътя откъснал от една ограда революционен плакат, тъй като му липсвала хартия. Афишът призовавал доброволци да постъпват в армията и на него пишело: „ На оръжие, съграждани! “ Злите езици настояват, че Роже дьо Лил просто римувал надписа върху афиша. Както и да е, капитанът се върнал сутринта в салона дружно с новата си ария, където я извършил пред гуляйджиите, които прочее, към този момент били не запомнили революционния си възторг. Умореният след вечеринката барон въобще не бил вдъхновен – само че пък баронесата доста харесала песента. Естествено, освен това състояние, на барон Дитрих нищо не му оставало, с изключение на да издаде заповед за публикуването на тази ария под заглавието „ Военна ария на Рейнската войска “.
Песента била отпечатана на листовки в локалната типография. Армията добросъвестно изпълнила поръчката и бойците усърдно изпълнявали песента при излизането си от града. Обаче жителите на Страсбург не се посочили изключително съзнателни – и огромен брой листовки с песента останали неразпространени. Нямало какво да ги вършат – и просто ги изхвърлили, както били в пакетите от печатницата, на сметището покрай градския пазар.
Това изиграло решаваща роля в ориста на бъдещия химн. На пазара новичката хартия, опакована в пачки, била видяна от търговците на зеленчуци от Марсилия – които употребявали част от листовките за пакетиране на продукцията си. Друга част отнесли в Марсилия. Там удачно ги продали като текст на най-новата столична революционна ария. Марсилците, които от много време страдат от недодялан комплекс за непълноценност, незабавно подхванали песента, с цел да покажат какъв брой са напред в „ революцията “. Така, марсилските доброволци на минаване през Париж по време на войната с Австрия, на всички места, с мотив и без мотив, крещели куплети от нея. Затова и я запомнили като „ Марсилезата “ – марсилската ария.
Новите революционни ръководещи решили, че народът неслучайно пее тази ария, решили да поддържат революционния възторг на масите и с указ от 26 месидор на година ІІІ от великата епоха (или, по простичко, на 14 юли 1795г.) „ Марсилезата “ станала народен химн. Самият Роже дьо Лил разбрал това от пандиза в Страсбург, където чакал реда си за гилотината след следващия революционен прелом. Щом научил, че е създател на националния химн, той изпаднал в лудост и почнал непрекъснато да пее песента си. Заради това бил неведнъж обичай от съкилийниците си, които решили, че им се подиграва. Но пък това избавило живота му – началникът на пандиза потърсил инструкции от Париж, тъй като не се решавал да го екзекутира. Докато чакали отговор, била оповестена всеобща амнистия…
Любопитното е, че след рухването на Наполеон и влизането на съветските войски в Париж през 1815г., Роже дьо Лил написал поема в чест на император Александър І, озаглавена „ Герой на века и горделивост на Историята “, и раболепно му я поднесъл дружно с още десетина стихотворения в негова чест. Но съветският император не обърнал внимание на творението му.
Тогава Роже дьо Лил написал нова ария, която предложил на новия крал Людовик ХVІІІ за народен химн под заглавие „ Да живее кралят! “. Но към този момент никой не му обръщал внимание и той починал в мизерия през 1836г. в село Шоази льо Роа в планината Юра.
През 1840г. Хектор Берлиоз основава ново музикално оформление на „ Марсилезата “, под което я познаваме в този момент. Днешният й текст съставлява 5 куплета на Роже дьо Лил и един на учителя Антоан Песоно от Изер, който го добавил по време на прекосяването на марсилските доброволци през градчето му. Но самата музикална основа не е истинска. В паметната нощ на 25 април 1792г. Роже дьо Лил не бил самичък. С него бил приятелят му Игнас Плейел, който напявал марша на Асириус от ораторията „ Естер “ на Люсиел Гризон, настоятел на катедралата „ Сент Омер “ в Па дьо Кале. Именно тази музика останала в основата на „ Марсилезата “.
За страдание, самият основател за написването на националния химн на Франция – барон Фредерик Дитрих от Страсбург, не дочакал амнистията, до момента в който се намирали в пандиза дружно с Роже дьо Лил. На 29 декември 1793г. главата му била отсечена на гилотината, защото имал обезсърчителен „ благороден генезис “.
Барон Фредерик Дитрих
