Големите уроци от Хърватия за еврото: Шок в първите дни с но...
Смяната на куната с еврото в Хърватия през 2023 година е извадила обилни суми от сивата стопанска система и е пренасочила паричните потоци към банковата система. Но преходът към общата валута не е минал без провокации — от механически проблеми до повишаване на съществени артикули.
Председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич разкри, че приемането на еврото е довело до внезапен растеж на депозитите в банките, защото доста жители са внесли спестяванията си, държани „ на черно “. „ Хората трябваше да обменят парите си в евро и това върна големи суми в системата “, разяснява Гажич.
По-ниски лихви и повече инвестиции
С приемането на общата валута отпадна валутният риск, което „ освободи ликвидност в банките “ и смъкна лихвите по заемите. Компаниите получиха по-лесен достъп до финансиране, а вложителите към този момент могат да съпоставят по-лесно цените на акциите с тези в други страни от еврозоната. „ Нашата пазарна капитализация съвсем се е удвоила за три години “, добави Гажич.
В нощта на присъединението към еврозоната част от банкоматите и картовите системи краткотрайно блокирали, само че работата им била възобновена „ в границите на няколко дни “.
По време на прехода цените се показвали по едно и също време в куни и евро, само че съгласно Гажич психическата акомодация е лишила повече от две години — изключително за по-възрастните хора.
Оплаквания и повишаване на хляба и кафето
Председателят на Хърватската асоциация за отбрана на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич признава, че част от търговците не са били готови за въвеждането на новата валута. Само 40% от магазините са имали стартови комплекти с евромонети, а в дребните обитаеми места мобилните доставки закъснели.
След влизането в еврозоната цените на кафе и самун скочили двойно, което провокирало вълна от сигнали към държавната ревизия.
Кафе от 10 куни (1,33 евро) се е продавало по 2–2,50 евро, а самун от 7 куни (0,93 евро) – по 1,20–1,50 евро.
Много жители, изключително възрастните, не са имали достъп до цифрови калкулатори за преизчисление. Кнежевич разкри, че Централната банка е поръчала едвам 60 000 физически конвертора при над 1,2 млн. пенсионери, което затруднило прехода.
Председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич разкри, че приемането на еврото е довело до внезапен растеж на депозитите в банките, защото доста жители са внесли спестяванията си, държани „ на черно “. „ Хората трябваше да обменят парите си в евро и това върна големи суми в системата “, разяснява Гажич.
По-ниски лихви и повече инвестиции
С приемането на общата валута отпадна валутният риск, което „ освободи ликвидност в банките “ и смъкна лихвите по заемите. Компаниите получиха по-лесен достъп до финансиране, а вложителите към този момент могат да съпоставят по-лесно цените на акциите с тези в други страни от еврозоната. „ Нашата пазарна капитализация съвсем се е удвоила за три години “, добави Гажич.
В нощта на присъединението към еврозоната част от банкоматите и картовите системи краткотрайно блокирали, само че работата им била възобновена „ в границите на няколко дни “.
По време на прехода цените се показвали по едно и също време в куни и евро, само че съгласно Гажич психическата акомодация е лишила повече от две години — изключително за по-възрастните хора.
Оплаквания и повишаване на хляба и кафето
Председателят на Хърватската асоциация за отбрана на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич признава, че част от търговците не са били готови за въвеждането на новата валута. Само 40% от магазините са имали стартови комплекти с евромонети, а в дребните обитаеми места мобилните доставки закъснели.
След влизането в еврозоната цените на кафе и самун скочили двойно, което провокирало вълна от сигнали към държавната ревизия.
Кафе от 10 куни (1,33 евро) се е продавало по 2–2,50 евро, а самун от 7 куни (0,93 евро) – по 1,20–1,50 евро.
Много жители, изключително възрастните, не са имали достъп до цифрови калкулатори за преизчисление. Кнежевич разкри, че Централната банка е поръчала едвам 60 000 физически конвертора при над 1,2 млн. пенсионери, което затруднило прехода.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ