Въвеждането на еврото допълнително осветли икономиката в Хърватия, но не мина без предизвикателства за бизнеса и потребителите, посочиха експерти пред български медии
Смяната на куната с еврото е извадила обилни суми от сивата стопанска система на ярко, като в този момент още по-голяма част от паричните потоци минават през банките, само че не всичко при приемането на общата валута от Хърватия през 2023 година е минало напълно безпрепятствено. Така ръководителят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич заключи опита на Хърватия от присъединението на страната към еврозоната през 2023 година на среща с български публицисти.
Пред българските медии застанаха редица представители и специалисти от разнообразни институции и организации, измежду които още основният икономист на Хърватската комерсиална камара Горан Шараваня и ръководителят на неправителствената организация Хърватска асоциация за отбрана на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич.
" Добавянето на новата валута е доста добър метод да се понижи сивата стопанска система. В Хърватия има доста неща, които не престават да се заплащат в брой. Хората бяха извадили доста пари отвън банковата системата. Когато датата за влизане в еврозоната пристигна, трябваше да ги внесат в банките и да ги обменят в евро ", сподели Гажич и добави, че това е довело до " доста нарастване на депозитите през първата година на въвеждането на еврото ", като процесът е траял и по-късно. По думите ѝ мярката е " доста добра " за ограничение на " сивите заплащания " и връщането на спестяванията в формалния финансов оборот.
Ръководителят на борсата разказа и директния резултат върху пазарите и финансирането. Премахването на валутния риск с приемането на общата валута е " освободило ликвидност в банките " и е довело до понижение на лихвите, като фирмите са получили по-евтин достъп до средства.
Влизането в еврозоната е донесло и удобства за вложителите, които в този момент " се усещат доста по-комфортно да съпоставят цените на акциите с такива в други страни ", уточни Гажич. Тя добави, че за самата борса най-съществената техническа смяна е било проявлението на историческите и настоящи цени в две валути по време на преходния интервал, в какъвто в този момент се намира и България.
На въпрос на Българска телеграфна агенция дали след въвеждането на еврото е повишена пазарната капитализация и какъв е приносът на новата валута за това, Гажич отговори: " Нашата пазарна капитализация се усили доста. Индексът пораства трета поредна година - в последните 12 месеца с към 30 %, тъй че можем да кажем, че пазарната капитализация съвсем се е удвоила за последните три години ". Тя посочи, че е мъчно да се изолира " чистият " резултат от еврото поради съвпадението на въвеждането на новата валута с инфлационна среда и положителни макроикономически резултати, само че акцентира позитивното влияние върху бизнеса, банките и доверието на вложителите.
Гажич добави че в новогодишната нощ, когато Хърватия е влезнала в еврозоната през 2023 година, част от банкоматите и картовите заплащания са работили забавено за няколко часа, не всички банкомати са били заредени по едно и също време с единната валута, само че " в границите на няколко дни " системите са били нормализирани и до седмица всички устройства са работели в евро.
Председателят на Управителния съвет на загребския фондов пазар описа още, че въпреки цените да са били изписвани по едно и също време в куни и евро няколко месеца преди датата на влизането и още една година след нея, психическата акомодация е лишила повече време. " Честно казано, на мен ми лиши повече от две години да спра да преизчислявам ", сподели тя, като означи, че по-възрастните хора се затрудняват повече.
От потребителска позиция преходът не е минал на всички места безпрепятствено. " Само към 40 на 100 от търговците авансово си купиха пакетите с евромонети ", уточни Ана Кнежевич от ХАЗП. До дребните обитаеми места, където няма пощенски или банков клон, стартовите комплекти са стигали мъчно и асоциацията е настояла за мобилни доставки, с цел да се доближи до отдалечените общности. " И до през днешния ден на някои места има табели, че банкноти от 200 евро не се одобряват ", сподели тя, описвайки отводите като разследване от неналичието на касови наличия за връщане на ресто.
Кнежевич подчертава и върху информацията и инструментите, обезпечени за ориентировка на жителите. По нейни думи въпреки двойното етикетиране на цените да е завършило на 31 декември 2023 година, мнозина " не са изцяло привикнали " и даже представители на институциите " още пресмятат в куни ".
Асоциацията е предложила физически конвертори (калкулатори) по словенски модел - в Словения такива са получавали всички, до момента в който в Хърватия централната банка е поръчала към 60 000 броя при към 1,2 млн. пенсионери в страната, огромна част от които нямат смарт телефони.
" На 2 януари телефоните прегряха – най-честите сигнали бяха за цените на кафето и хляба ", сподели Кнежевич. Кафето, което в края на декември коствало към 10 куни (приблизително 1,33 евро), всеобщо се е продавало по 2-2,5 евро, а самун от към 7 куни (0,93 евро) - за по 1,20-1,50 евро. Държавната инспекцията е почнала инспекции и издаване на актове, само че доста от тях били обжалвани, а санкциите " сами по себе си не връщат цените към равнищата от 31 декември ".
Подробно за резултата от присъединението към еврозоната описа и основният икономист на Хърватската комерсиална камара Горан Шараваня. Той очерта " двойно позитивен резултат " от влизането във валутния съюз и едновременното присъединение към Шенген, изключително в секторите на логистиката и складирането, където интензивността се е нараснала и част от хърватските дистрибутори към този момент поемат доставки в Словения, Южна Унгария и в цялата страна.
Шараваня уточни, че минималните наложителни запаси в банките са намалели от 9 на 100 на 1 на 100, което е довело до непотребна ликвидност и спад на цената на кредитирането, която " в избрани моменти беше най-ниската в еврозоната както за бизнеса, по този начин и за семействата ".
В отговор на въпрос на Българска телеграфна агенция по отношение на следствията от високата ликвидност Шараваня изясни, че от 1 юли т.г. централната банка е въвела ограничения за изстудяване на кредитирането при мощно вътрешно търсене на фона на растеж на потребителските заеми с към 13 на 100 на годишна база и близо 10 на 100 на ипотечните.
Като забележим знак за новата капиталова динамичност Шараваня уточни формалното разкриване на контейнерния терминал " Риека Гейтуей " (Rijeka Gateway), който е нараснал повече от двойно потенциала на пристанище Риека. Първата фаза на плана е била с вложения за 210 млн. евро, а втората - за 170 млн. евро. " Вече съвсем няма кораби, които да чакат за достъп до врата ", сподели той и добави, че без Шенген и еврото сходен план мъчно би бил осъществен в този размер и ритъм.
Шараваня означи също по този начин, че още през лятото на 2022 година пазарите са отчели упованието за участие в еврозоната, което е осигурило парична непоклатимост без потребност от изключителни интервенции на централната банка, за разлика от страни в района с плаващи валути, където са били нужни внезапни покачвания на лихвите и стесняване на ликвидността. Според него въвеждането на еврото е направило цените по-прозрачни, изключително в туризма, а изискванията за финансиране за бизнеса и семействата " са по-добри от когато и да било преди ".
Източник: БТА
Пред българските медии застанаха редица представители и специалисти от разнообразни институции и организации, измежду които още основният икономист на Хърватската комерсиална камара Горан Шараваня и ръководителят на неправителствената организация Хърватска асоциация за отбрана на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич.
" Добавянето на новата валута е доста добър метод да се понижи сивата стопанска система. В Хърватия има доста неща, които не престават да се заплащат в брой. Хората бяха извадили доста пари отвън банковата системата. Когато датата за влизане в еврозоната пристигна, трябваше да ги внесат в банките и да ги обменят в евро ", сподели Гажич и добави, че това е довело до " доста нарастване на депозитите през първата година на въвеждането на еврото ", като процесът е траял и по-късно. По думите ѝ мярката е " доста добра " за ограничение на " сивите заплащания " и връщането на спестяванията в формалния финансов оборот.
Ръководителят на борсата разказа и директния резултат върху пазарите и финансирането. Премахването на валутния риск с приемането на общата валута е " освободило ликвидност в банките " и е довело до понижение на лихвите, като фирмите са получили по-евтин достъп до средства.
Влизането в еврозоната е донесло и удобства за вложителите, които в този момент " се усещат доста по-комфортно да съпоставят цените на акциите с такива в други страни ", уточни Гажич. Тя добави, че за самата борса най-съществената техническа смяна е било проявлението на историческите и настоящи цени в две валути по време на преходния интервал, в какъвто в този момент се намира и България.
На въпрос на Българска телеграфна агенция дали след въвеждането на еврото е повишена пазарната капитализация и какъв е приносът на новата валута за това, Гажич отговори: " Нашата пазарна капитализация се усили доста. Индексът пораства трета поредна година - в последните 12 месеца с към 30 %, тъй че можем да кажем, че пазарната капитализация съвсем се е удвоила за последните три години ". Тя посочи, че е мъчно да се изолира " чистият " резултат от еврото поради съвпадението на въвеждането на новата валута с инфлационна среда и положителни макроикономически резултати, само че акцентира позитивното влияние върху бизнеса, банките и доверието на вложителите.
Гажич добави че в новогодишната нощ, когато Хърватия е влезнала в еврозоната през 2023 година, част от банкоматите и картовите заплащания са работили забавено за няколко часа, не всички банкомати са били заредени по едно и също време с единната валута, само че " в границите на няколко дни " системите са били нормализирани и до седмица всички устройства са работели в евро.
Председателят на Управителния съвет на загребския фондов пазар описа още, че въпреки цените да са били изписвани по едно и също време в куни и евро няколко месеца преди датата на влизането и още една година след нея, психическата акомодация е лишила повече време. " Честно казано, на мен ми лиши повече от две години да спра да преизчислявам ", сподели тя, като означи, че по-възрастните хора се затрудняват повече.
От потребителска позиция преходът не е минал на всички места безпрепятствено. " Само към 40 на 100 от търговците авансово си купиха пакетите с евромонети ", уточни Ана Кнежевич от ХАЗП. До дребните обитаеми места, където няма пощенски или банков клон, стартовите комплекти са стигали мъчно и асоциацията е настояла за мобилни доставки, с цел да се доближи до отдалечените общности. " И до през днешния ден на някои места има табели, че банкноти от 200 евро не се одобряват ", сподели тя, описвайки отводите като разследване от неналичието на касови наличия за връщане на ресто.
Кнежевич подчертава и върху информацията и инструментите, обезпечени за ориентировка на жителите. По нейни думи въпреки двойното етикетиране на цените да е завършило на 31 декември 2023 година, мнозина " не са изцяло привикнали " и даже представители на институциите " още пресмятат в куни ".
Асоциацията е предложила физически конвертори (калкулатори) по словенски модел - в Словения такива са получавали всички, до момента в който в Хърватия централната банка е поръчала към 60 000 броя при към 1,2 млн. пенсионери в страната, огромна част от които нямат смарт телефони.
" На 2 януари телефоните прегряха – най-честите сигнали бяха за цените на кафето и хляба ", сподели Кнежевич. Кафето, което в края на декември коствало към 10 куни (приблизително 1,33 евро), всеобщо се е продавало по 2-2,5 евро, а самун от към 7 куни (0,93 евро) - за по 1,20-1,50 евро. Държавната инспекцията е почнала инспекции и издаване на актове, само че доста от тях били обжалвани, а санкциите " сами по себе си не връщат цените към равнищата от 31 декември ".
Подробно за резултата от присъединението към еврозоната описа и основният икономист на Хърватската комерсиална камара Горан Шараваня. Той очерта " двойно позитивен резултат " от влизането във валутния съюз и едновременното присъединение към Шенген, изключително в секторите на логистиката и складирането, където интензивността се е нараснала и част от хърватските дистрибутори към този момент поемат доставки в Словения, Южна Унгария и в цялата страна.
Шараваня уточни, че минималните наложителни запаси в банките са намалели от 9 на 100 на 1 на 100, което е довело до непотребна ликвидност и спад на цената на кредитирането, която " в избрани моменти беше най-ниската в еврозоната както за бизнеса, по този начин и за семействата ".
В отговор на въпрос на Българска телеграфна агенция по отношение на следствията от високата ликвидност Шараваня изясни, че от 1 юли т.г. централната банка е въвела ограничения за изстудяване на кредитирането при мощно вътрешно търсене на фона на растеж на потребителските заеми с към 13 на 100 на годишна база и близо 10 на 100 на ипотечните.
Като забележим знак за новата капиталова динамичност Шараваня уточни формалното разкриване на контейнерния терминал " Риека Гейтуей " (Rijeka Gateway), който е нараснал повече от двойно потенциала на пристанище Риека. Първата фаза на плана е била с вложения за 210 млн. евро, а втората - за 170 млн. евро. " Вече съвсем няма кораби, които да чакат за достъп до врата ", сподели той и добави, че без Шенген и еврото сходен план мъчно би бил осъществен в този размер и ритъм.
Шараваня означи също по този начин, че още през лятото на 2022 година пазарите са отчели упованието за участие в еврозоната, което е осигурило парична непоклатимост без потребност от изключителни интервенции на централната банка, за разлика от страни в района с плаващи валути, където са били нужни внезапни покачвания на лихвите и стесняване на ликвидността. Според него въвеждането на еврото е направило цените по-прозрачни, изключително в туризма, а изискванията за финансиране за бизнеса и семействата " са по-добри от когато и да било преди ".
Източник: БТА
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ