Янаки Стоилов: По-перспективно е да се мисли за промяна в избирателната система, а не в начина на гласуване
Смяната на изборния кодекс преди избори е несъответствуваща процедура. Това съобщи пред БНР Янаки Стоилов, парламентарен арбитър и някогашен длъжностен министър на правораздаването.
Прочетете още
„ Но тя подсказва, че партиите се пробват да подсигуряват своите позиции предвид на нови избори. Оказа се, че тази тематика господства над останалите през последните седмици . Самата технология на гласоподаване не взема решение казуса с все по-голямото съмнение към политиката . Да се счита,че запазването на настоящия метод на гласоподаване или смяната му, ще повлия на изборната интензивност е или лицемерно, или наивно. Няма доста да се отрази върху мотивацията на хората “.
Въвеждането на машините реализира един явен резултат – внезапното понижаване на недействителните гласове, регистрира той.
„ Вероятно има индиректно отражение и върху следения избор и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има мощни корпоративни структури, това влияние не е отстранено изцяло “.
По-перспективно би било да се мисли за смяна в изборната система, а не в метода на гласоподаване , разясни Стоилов.
„ Ако оценяваме, че партиите не са в положение да стимулират обществото за присъединяване в изборите, при смесена изборна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в персонално качество, уговорките им към гласоподавателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се приказва, тъй като би понижило ролята на тези, които се назовават водачи “.
Изцяло мажоритарна система пък би донесла опасности от друго естество и въздействие на фактори като финансовите средства и достъп до медии, регистрира конституционния арбитър.
Най-големият конфликт сред партиите не е по въпросите на политиките, които ги разграничават, а по метода на позициониране на последващи избори, изясни още той.
Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, съгласно което конституцията изисква след избора на управлението на Народното събрание президентът да стартира съвещания, изясни Стоилов.
„ Той има опция да реши темпото на тези съвещания. Логиката на конституционния развой е след конституиране на Народното събрание, едно от първите дейности да бъде това по съставяне на държавното управление. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да ускори темпото “.
Президентът евентуално желае да се избегне рискът от напълно бързи избори , в случай че в границите на всички мандати не бъде образувано държавно управление, счита Стоилов.
„ Този развой може да завърши някъде към Ивановден. Това значи, че изборите ще се проведат не по-рано то март. Те няма да са в средата на зимата и акцията да съвпадне с най-неблагоприятния интервал “.
Вероятно идната седмица ще приключат консултациите и по-следващата би трябвало да бъде връчен изследователски мандат на първата политическа мощ, сподели още той.
„ Ако той не бъде сполучлив, има опция за някаква еластичност във времето. При състояние, че не се осъществя и вторият, президентът би трябвало да връчи в 7-дневен период мандат на трета политическа мощ, избрана от него. Тази парламентарна група също има опция да организира съвещания “.
Партии, които декларират подобие във възгледите, са най-ожесточени в връзките между тях, а други, които се разминават, декларират, че са склонни да си партнират в вероятно ръководство, сподели още Стоилов.
Историята демонстрира, че с цел да съществува парламентарно ръководство, би трябвало да работят постоянни партии , подсети той.
„ Напоследък парламентите съществуват по няколко месеца. Времето, в което работят служебните държавни управления, е колкото тяхното. Те съществуват под егидата на президента. Следователно президентът, който би трябвало да е свързващо звено сред управляващите, в този случай стартира да се свързва с изпълнителната власт. За момента не се прескачат нормите на конституцията “.
Защитата на конституцията не може да бъде пълноценна, в случай че тя не е и политическа, изясни той.
„ Ако политическата рецесии продължи да се задълбочава и не се вземат решение значителните въпроси, тогава не е изключено да се доближи до конституционна рецесия “.
Прочетете още
„ Но тя подсказва, че партиите се пробват да подсигуряват своите позиции предвид на нови избори. Оказа се, че тази тематика господства над останалите през последните седмици . Самата технология на гласоподаване не взема решение казуса с все по-голямото съмнение към политиката . Да се счита,че запазването на настоящия метод на гласоподаване или смяната му, ще повлия на изборната интензивност е или лицемерно, или наивно. Няма доста да се отрази върху мотивацията на хората “.
Въвеждането на машините реализира един явен резултат – внезапното понижаване на недействителните гласове, регистрира той.
„ Вероятно има индиректно отражение и върху следения избор и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има мощни корпоративни структури, това влияние не е отстранено изцяло “.
По-перспективно би било да се мисли за смяна в изборната система, а не в метода на гласоподаване , разясни Стоилов.
„ Ако оценяваме, че партиите не са в положение да стимулират обществото за присъединяване в изборите, при смесена изборна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в персонално качество, уговорките им към гласоподавателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се приказва, тъй като би понижило ролята на тези, които се назовават водачи “.
Изцяло мажоритарна система пък би донесла опасности от друго естество и въздействие на фактори като финансовите средства и достъп до медии, регистрира конституционния арбитър.
Най-големият конфликт сред партиите не е по въпросите на политиките, които ги разграничават, а по метода на позициониране на последващи избори, изясни още той.
Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, съгласно което конституцията изисква след избора на управлението на Народното събрание президентът да стартира съвещания, изясни Стоилов.
„ Той има опция да реши темпото на тези съвещания. Логиката на конституционния развой е след конституиране на Народното събрание, едно от първите дейности да бъде това по съставяне на държавното управление. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да ускори темпото “.
Президентът евентуално желае да се избегне рискът от напълно бързи избори , в случай че в границите на всички мандати не бъде образувано държавно управление, счита Стоилов.
„ Този развой може да завърши някъде към Ивановден. Това значи, че изборите ще се проведат не по-рано то март. Те няма да са в средата на зимата и акцията да съвпадне с най-неблагоприятния интервал “.
Вероятно идната седмица ще приключат консултациите и по-следващата би трябвало да бъде връчен изследователски мандат на първата политическа мощ, сподели още той.
„ Ако той не бъде сполучлив, има опция за някаква еластичност във времето. При състояние, че не се осъществя и вторият, президентът би трябвало да връчи в 7-дневен период мандат на трета политическа мощ, избрана от него. Тази парламентарна група също има опция да организира съвещания “.
Партии, които декларират подобие във възгледите, са най-ожесточени в връзките между тях, а други, които се разминават, декларират, че са склонни да си партнират в вероятно ръководство, сподели още Стоилов.
Историята демонстрира, че с цел да съществува парламентарно ръководство, би трябвало да работят постоянни партии , подсети той.
„ Напоследък парламентите съществуват по няколко месеца. Времето, в което работят служебните държавни управления, е колкото тяхното. Те съществуват под егидата на президента. Следователно президентът, който би трябвало да е свързващо звено сред управляващите, в този случай стартира да се свързва с изпълнителната власт. За момента не се прескачат нормите на конституцията “.
Защитата на конституцията не може да бъде пълноценна, в случай че тя не е и политическа, изясни той.
„ Ако политическата рецесии продължи да се задълбочава и не се вземат решение значителните въпроси, тогава не е изключено да се доближи до конституционна рецесия “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ