Смяната на името е едно от първите действия, които новият

Смяната на името е едно от първите дейности, които новият папа подхваща като глава на Римокатолическата черква. И може да има мощно значение, което задава тона на неговия понтификат (папско управление).

Тази процедура стартира още в ранното Средновековие. Макар да няма публично условие папата да сменя името си, тя се е трансформирала в неотменна част от процеса по избиране на нов Свети отец.

Свети Петър - първият папа и един от 12-те апостоли, е получил новото си име от Исус. Той се е казвал Симон преди да стане глава на църквата.

Около 500 години по-късно, папа Йоан II, който управлява църквата сред 533 и 535 година, слага началото на традицията, като изоставя рожденото си име Меркурий, което съгласно него било прекомерно сходно на името на езическия господ Меркурий.

Следващият папа, който сменя името си, е Петър Канепанова през X век, който избира името Йоан XIV, с цел да не се назовава Петър II.

След X век става нормална процедура новоизбраните папи да одобряват нови имена – изключително тези от страни като Франция и Германия, които избират да изберат италиански звучащи имена, с цел да следват образеца на предшествениците си.

Така това се трансформира в одобрена традиция, като единствено няколко папи по-късно резервират рожденото си име – измежду тях са Марцел II и Адриан VI, и двамата служили през XVI век.

Всяко папско име носи своя история и символика, обвързвана с достиженията или грешките на предходните папи или светци, които са го носили.

Например, папа Франциск избира своето име в чест на свети Франциск от Асизи – прочут със устрема си към мир, любовта си към природата, грижата за бедните и устрема към обединяване сред другите течения в църквата. С тези асоциации папа Франциск задава целите на своя понтификат.

Предшественикът му, папа Бенедикт XVI, избира името си, с цел да изрази блян към мир и помиряване, като отдава респект както на свети Бенедикт, по този начин и на папа Бенедикт XV, който е управлявал църквата по време на Първата международна война.

Едно име, което сигурно никой нов папа няма да избере, е Петър – от почитание към първия папа, свети деятел Петър. Освен това съществува и остаряло знамение, съгласно което „ Петър II ” ще бъде последният папа в историята.

Има и други имена, които не са официално неразрешени, само че е малко евентуално да бъдат определени – най-много поради асоциациите с последния папа, който ги е носил.

Името Урбан е малко евентуален избор за нов папа, тъй като би напомнило за Урбан VIII, който стартира процеса против Галилео Галилей – нещо, което мъчно би се приело в актуалните разногласия за просвета, религия и вяра.

По сходен метод, името Пий би събудило мемоари за Пий XII, чиято роля по време на Втората международна война е обект на все по-остра рецензия.

Новият папа очевидно пожела да продължи по пътя на промените и избра името си в чест на Лъв XIII, прочут с ангажираността си към обществената правдивост, достойното възнаграждение и безвредните условия на труд. Или Инокентий, в чест на Инокентий XIII, който се борел против корупцията.

През вековете са употребявани 44 папски имена.

Йоан е най-популярното име, определено от 21 папи. Макар и малко объркващо, последният с това име е Йоан XXIII, защото историците по простъпка сбъркали номерацията след папа Йоан XIV.

Григорий и Бенедикт също са измежду желаните имена – с 16 и 15 потребления надлежно, а Инокентий и Лъв ги следват с по 13. (Папа Бенедикт X е разгласен за антипапа и свален от престола, което води до разминаване в последващата номерация на папите с това име).