Краят на сезонната смяна на времето - по-сложен отколкото изглежда
" Смяната на часовото време би трябвало да бъде анулирана. Времето ни изтича. " - Жан-Клод Юнкер в " Състояние на съюза 2018
:
• Отменянето на европейското лятно време и последвалият избор засягат всеки жител на Европейски Съюз, което прави процеса комплициран и муден
• Възможно е обаче европейските страни да оставят връщането на стрелките чак до 2021 година
• Необмислените промени основават риск от паневропейски безпорядък Още по тематиката
Европейска комисия предлага завършек на сезонната промяна на часовото време
12 сеп 2018
Юнкер: Европейски Съюз ще изпрати спомагателни 10 000 души за защита на границите
В последната си тирада за положението на съюза Юнкер прикани за повече сигурност по границите, по-силно евро и Лондон да понесе следствията от Brexit
12 сеп 2018
Започва играта за постове в Брюксел
Разиграването за това кой ще застане отпред на главните европейски институции през 2019 година потегля без присъединяване на известни имена
7 сеп 2018
Запомнете тази неделя, когато часовниците ще се реалокират с час обратно. Ако всичко се развива по проектите на Европейската комисия, тя може да е последната или предпоследната, в която това ще се случва. След като няколко милиона европейци гласоподаваха за унищожаване на зимното време, ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер разгласи, че Брюксел ще се съобрази с допитването. Животът обаче е по-сложен от проектите на Европейската комисия, даже и когато пътят към тях е застлан с положителни планове.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Смяната на времето тази неделя може да бъде запомнена и като началото на времеви безпорядък, който да сътвори напълно ново равнище на неудобства. Идеята всяка страна да избира сама сред лятното и зимното време може да докара комплицирани часови зони из целия континент. България да вземем за пример рискува (теоретично) да се озове с друго време от това в Гърция и Румъния. Добър образец какво може да се случи е Турция, която през 2016 година остана на лятното време. Веднага я последва Северен Кипър, което раздели острова на две часови зони. Това сътвори съществени неудобства и непризнатата островна република върна промяната на времето, само че по този начин през половината година остава в различен часови пояс от Анкара. Самата Турция пък при започване на тази година беше решила да връща промяната на времето, само че откакто Юнкер оповести, че Европа ще се отхвърля, анулира връщането. Объркано е, нали?
[Reuters]
И това е единствено началото. Рисковете на играта с времето идват освен при безредни решения на обособените страни, само че и при мощно централизирани. Питайте да вземем за пример уйгурите. Те са етническо малцинство в Западен Китай и поради решението на Пекин цялата страна да е в една часова зона през лятото там залезът стартира в среднощ.
Играта с времето до неотдавна беше непокътната единствено за диктаторски режими. Русия през 2011 година първо остана в лятното (с блестящия мотив на тогавашния президент Медведев, че " нещастните крави не схващат за какво доячките идват по друго време " ), а през 2014 върна зимното. Северна Корея пък е с 30 минути отвън всеки часови пояс, тъй като по този начин.
Разбира се, в Европа надали ще се случи нещо сходно (при все че какво може да спре Орбан да вземем за пример да го удари на кестерме и да мине на -30 минути единствено с цел да нервира Брюксел), само че случайната и недомислена смяна може да сътвори съществени неудобства.
Вероятно затова грандиозният проект на Юнкер да спре превъртането на часовниците в действителност може и да се реализира. Консултациите сред всички страни в съюза надали ще свършат до март идната година. Освен това заплахата от безпорядък на паневропейско равнище няколко месеца преди изборите за европарламент не е най-любимият сюжети за така и така уплашените от центробежни безредици служители в Брюксел. Австрийското председателство към този момент приготвя вид, в който промяната на времето се отсрочва за 2021 година Така промяната на стрелките тази неделя може да се запомни и с друго - като идеалния знак на Европейския съюз подобен, какъвто той е сега. Блестяща концепция в интерес на хората, която потъва в безпорядък и се оплита в политически страхове, тъй че в последна сметка не се случва нищо.
Което в тази ситуация би било в действителност тъпо. Превъртането на часовниците два пъти в годината основава доста повече неудобства, в сравнение с носи изгоди. От добре премислената смяна може единствено да се завоюва. Според Министерството на енергетиката 95% от запитаните български жители са за завършек на досадния обред. Научната литература демонстрира, че смяната в биологичния темп в действителност въздейства негативно в продължение на седмици на сериозна част от европейското население. Всичко това демонстрира, че от добре премислената смяна може единствено да се завоюва.
Проблемът в действителност идва от прекомерната либералност в решението на Европейска комисия. Ако комисията беше решила цяла Европа да остане на лятното, или зимното време, нямаше да има никакъв безпорядък и стеснение. Вероятно поради брюкселския комплекс, че прекомерно доста се бърка в живота на хората, Европейска комисия реши да остави отговорността на националните държавни управления и отвори вратата за хаоса.
Дори и без съобразяването със прилежащите страни за България салдото наподобява сложен. Туристическият отрасъл избира изрично лятното време, което ще усили дейната част от денонощието. Част от просветителната администрация желае опазване на зимното, с цел да не стартират часовете по мрачно. Въпросът има и политическа страна, тъй като при някои сюжети България ще се " отдалечи " от Брюксел с още един час, което, като се изключи че има символно значение, ще понижи времето за връзка сред националната администрация и тази на съюза.
Как се стигна дотук
В България системата се ползва от 1979 година, като причините са сходни на множеството страни в Европа – икономисване на сила и хармонизация със съседките. През 2018 година обаче спестената сила е минимална, а публичното възмущение против нарушавания комфорт беше мощно отразено в онлайн референдум на Европейска комисия. След като огромното болшинство от 4.6 млн. европейски жители гласоподава за анулация на сезонната промяна, ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер даде обещание комисията да анулира директивата, с която се координира промяната на времето, и страните да изберат сред непрекъснато лятно и непрекъснато зимно време – в гръмотевичен период от 6 месеца.
Европейската общественост, по-късно Европейски Съюз, координира промяната на времето в Европа от 1981 година тъкмо, с цел да няма разновидности, в които пазарите страдат от различаващи се смени на времето. В последното си послание към съюза господин Юнкер прикани за завършек на популизма и съобщи, че анулацията на сезонната промяна на времето е ясно декларираната воля на цели 4.6 млн. дали своят вот европейци и образец за това по какъв начин комисията би трябвало да работи. Въпреки това методът на осъществяване опонира на антипопулистката изразителност на Юнкер.
Европейската комисия предложи разновидности за хармонизация на смяната, а страните членки би трябвало да ратифицират новата инструкция. В идеалния вид на Юнкер целият развой ще е приключил преди изборите за европарламент през май 2019 година Реалността обаче е по-сложна. Смяната на времето визира всеки жител на Европейски Съюз и разнородни пазарни сфери. Рискът цяла Европа да мине на зигзагообразни времеви режими също основава компликации, които изискват дълготрайно подпомагане сред страните членки, което може да продължи доста над 6 месеца.
Близо 40 години след първата промяна на времето в България главният мотив за въвеждането му - да се пести електричество, към този момент е привършен. Според мнение на Министерството на енергетиката, предоставено на " Капитал ", сезонната промяна на часовете води до икономисване на 24 000 мегаватчаса – що се касае за " работата на АЕЦ " Козлодуй " на цялостна мощ за 12 часа ".
От министерството предизвестяват обаче, че смяната на настоящия режим би трябвало да се случи по съгласуван метод, в който всички страни на Европейски Съюз преустановяват промяната, с цел да няма прекомерни усложнения за пазарите в променените графици.
Различни хрумвания за хармонизация
В момента в Европейски Съюз има три географски обособени часови зони – GMT, GMT+1, и GMT+2, само че защото целият съюз е на една и съща хармонизирана промяна на времето, тя не води до спомагателни оперативни разноски за фирмите. Един от рисковете е прилежащи страни може да изберат разнообразни часови режими или даже да се сътвори спомагателна часова зона при разхвърлян държавен избор. За да се избегне това, от Европейска комисия оферират няколко разнообразни разновидността на (пре)групиране и карти на Европа, по които страните да се координират в избора си (виж графиката).
Картите обаче са единствено за ориентир, не са наложителни и не демонстрират какъв избор биха създали тези страни. Във всеки вид България остава групирана отвън европейското " ядро ", което е обикновено поради географското й състояние. При някои разновидности обаче България би се отдалечила на два часа от Брюксел по отношение на един в този момент. Това ще значи, че остават единствено 4 часа припокриване на работата на българските институции и европейските.
Имаме време
Това демонстрира, че решението кое време да се избере няма да е елементарно. Според изявление на Жечо Станков, зам.-министърът на енергетиката, пред Комисията по европейските въпроси най-добре е да се оставят колкото се може повече отворени разновидности " заради сложността на въпроса ". Това, наподобява, е политиката и на множеството европейски държавни управления. В момента всички се чакат един различен. Докато администрациите на Естония и Словакия към този момент имат мнения по въпроса, общото мнение е, че Европейска комисия просто не дава задоволителен период за позволение на проблема.
Всички знаем какво вършат бюрократите, когато са изправени пред вероятни спорове - отсрочват. Официален представител на ротационното австрийско председателство и представител на Европейска комисия съобщи пред " Капитал ", че австрийското председателство предлага отсрочване на директивата а 2021 година Това ще се разиска на неофициална среща на Съвета по превоз и околната среда в Грац идната седмица (29-30 октомври). От представителството на Европейска комисия в България споделиха пред " Капитал ", че точно от страните членки " зависи да решат дали прекъсването на промяната на часовото време ще стартира след 2019 година ". Засега 2021 година е неофициална, само че доста евентуална опция. За да мине директивата на Европейска комисия, съветът би трябвало да я утвърди, а най-малко 18 от държавните управления на 28-те (27-те) са срещу смяната в този момент, тъй като се случва прекомерно бързо и комплицирано.
Ако политиката се отсрочи до 2021 година, освен ще пропаднат фантазиите на Юнкер да трансформира промяната на времето в success story на сегашната комисия преди евроизборите, ами може и цялостната промяна в сезонното часово време да пропадне по една елементарна причина: След май 2019 година е прекомерно евентуално образът и на европарламента, и на Европейска комисия да бъдат напълно други и сезонното часово време да потъне в забвение като неприоритетно. Смяната на времето ще потъне във времето, а държавните служители от разнообразни страни ще потвърдят, че времето е тяхно. Нека да е лято
Лятното време би улеснило обвързваните бизнеси със прилежащите страни. Според Байко Байков, шеф на туристическа организация " Бохемия ", за България е по-добре да се синхронизира с избора на Гърция. Г-н Байков счита, че при приемане на зимното време това ще сътвори някои оперативни усъвършенствания за туристическата промишленост, доколкото разрешава България да е по-близко часово до основните източници на туристи в Европа. Байков обаче натъртва, че " позитивите от запазването на лятното време са несравнимо повече " от зимното за българския туристически бранш.
Лятното време удължава туристическия ден през лятото и значи повече туристи, които посещават повече атракции и търговски обекти. Лятното време в допълнение води до по-високо възприятие за сигурност на туристите заради покачвания брой светли часове през денонощието, което е определящо за избора на доста от българските туристи. Не на последно място е значимо да се спомене, че за туристическия бранш е значимо да има летен режим през топлото полугодие, до момента в който лимитираното количество слънчева светлина през зимата значи, че при който и да е режим туристическият ден през зимата ще е по-дълъг от светлия.
От друга страна, лятното време през цялата година би довело до изгреви сред 9 и 10 часа сутринта през зимата. В България учебното заведение всеобщо да вземем за пример стартира от 08:00, а в съществено количество учебни заведения, които оперират на двойна промяна заради прекомерно доста възпитаници по отношение на учебната база, даже от 07:30. Според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков, говорейки пред Комисията по европейските въпроси и надзор на европейските фондове, от МОН избират зимното време, тъй като по-точно съответствува с биологичния темп на учениците. В такава позиция има известна логичност, защото при вероятно непрекъснато лятно време 2-ри или 3-ти образователен час ще стартират преди изгрева. В мнение пред " Капитал " обаче от МОН показват доста по-комплексна картина, като позицията на министерството оставя отворени варианти.
Според МОН най-важното е да се анулира досегашната промяна на времето два пъти в годината. По-ранното ставане от един миг нататък прави учениците по-малко съсредоточени и работоспособни. Липсват обаче научни данни за резултатите на непрекъснатото зимно против лятно време върху логиката на психиката и продуктивността на учениците, заради което от МОН натъртват, че желанието сред двете е чисто самостоятелен избор. Споменава се, че при астрономическото зимно време учениците в средищни учебни заведения на утринна промяна по-често пътуват до учебно заведение на ярко, само че учениците втора промяна пътуват на мрачно във всеки случай. От МОН декларират пред " Капитал ", че създават проект до образователната 2020-2021 г да се основат условия за прекосяване на едносменен режим за цялата образователна система. В подобен случай учебното заведение би могло разумно да стартира много по-късно от 08:00. Тогава въпросът сред лятно и зимно време не би имал необикновен резултат над учениците. Това единствено за себе си би било революционна смяна. Сегашният ранен час на започване е съгласуван с предходни времена, когато и работното време беше друго. Днес започването на учебно заведение в 7:30 е травматично за учениците и родителите им, без да има никакви изгоди.
:
• Отменянето на европейското лятно време и последвалият избор засягат всеки жител на Европейски Съюз, което прави процеса комплициран и муден
• Възможно е обаче европейските страни да оставят връщането на стрелките чак до 2021 година
• Необмислените промени основават риск от паневропейски безпорядък Още по тематиката
Европейска комисия предлага завършек на сезонната промяна на часовото време
12 сеп 2018
Юнкер: Европейски Съюз ще изпрати спомагателни 10 000 души за защита на границите
В последната си тирада за положението на съюза Юнкер прикани за повече сигурност по границите, по-силно евро и Лондон да понесе следствията от Brexit
12 сеп 2018
Започва играта за постове в Брюксел
Разиграването за това кой ще застане отпред на главните европейски институции през 2019 година потегля без присъединяване на известни имена
7 сеп 2018
Запомнете тази неделя, когато часовниците ще се реалокират с час обратно. Ако всичко се развива по проектите на Европейската комисия, тя може да е последната или предпоследната, в която това ще се случва. След като няколко милиона европейци гласоподаваха за унищожаване на зимното време, ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер разгласи, че Брюксел ще се съобрази с допитването. Животът обаче е по-сложен от проектите на Европейската комисия, даже и когато пътят към тях е застлан с положителни планове.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Смяната на времето тази неделя може да бъде запомнена и като началото на времеви безпорядък, който да сътвори напълно ново равнище на неудобства. Идеята всяка страна да избира сама сред лятното и зимното време може да докара комплицирани часови зони из целия континент. България да вземем за пример рискува (теоретично) да се озове с друго време от това в Гърция и Румъния. Добър образец какво може да се случи е Турция, която през 2016 година остана на лятното време. Веднага я последва Северен Кипър, което раздели острова на две часови зони. Това сътвори съществени неудобства и непризнатата островна република върна промяната на времето, само че по този начин през половината година остава в различен часови пояс от Анкара. Самата Турция пък при започване на тази година беше решила да връща промяната на времето, само че откакто Юнкер оповести, че Европа ще се отхвърля, анулира връщането. Объркано е, нали?
[Reuters]
И това е единствено началото. Рисковете на играта с времето идват освен при безредни решения на обособените страни, само че и при мощно централизирани. Питайте да вземем за пример уйгурите. Те са етническо малцинство в Западен Китай и поради решението на Пекин цялата страна да е в една часова зона през лятото там залезът стартира в среднощ.
Играта с времето до неотдавна беше непокътната единствено за диктаторски режими. Русия през 2011 година първо остана в лятното (с блестящия мотив на тогавашния президент Медведев, че " нещастните крави не схващат за какво доячките идват по друго време " ), а през 2014 върна зимното. Северна Корея пък е с 30 минути отвън всеки часови пояс, тъй като по този начин.
Разбира се, в Европа надали ще се случи нещо сходно (при все че какво може да спре Орбан да вземем за пример да го удари на кестерме и да мине на -30 минути единствено с цел да нервира Брюксел), само че случайната и недомислена смяна може да сътвори съществени неудобства.
Вероятно затова грандиозният проект на Юнкер да спре превъртането на часовниците в действителност може и да се реализира. Консултациите сред всички страни в съюза надали ще свършат до март идната година. Освен това заплахата от безпорядък на паневропейско равнище няколко месеца преди изборите за европарламент не е най-любимият сюжети за така и така уплашените от центробежни безредици служители в Брюксел. Австрийското председателство към този момент приготвя вид, в който промяната на времето се отсрочва за 2021 година Така промяната на стрелките тази неделя може да се запомни и с друго - като идеалния знак на Европейския съюз подобен, какъвто той е сега. Блестяща концепция в интерес на хората, която потъва в безпорядък и се оплита в политически страхове, тъй че в последна сметка не се случва нищо.
Което в тази ситуация би било в действителност тъпо. Превъртането на часовниците два пъти в годината основава доста повече неудобства, в сравнение с носи изгоди. От добре премислената смяна може единствено да се завоюва. Според Министерството на енергетиката 95% от запитаните български жители са за завършек на досадния обред. Научната литература демонстрира, че смяната в биологичния темп в действителност въздейства негативно в продължение на седмици на сериозна част от европейското население. Всичко това демонстрира, че от добре премислената смяна може единствено да се завоюва.
Проблемът в действителност идва от прекомерната либералност в решението на Европейска комисия. Ако комисията беше решила цяла Европа да остане на лятното, или зимното време, нямаше да има никакъв безпорядък и стеснение. Вероятно поради брюкселския комплекс, че прекомерно доста се бърка в живота на хората, Европейска комисия реши да остави отговорността на националните държавни управления и отвори вратата за хаоса.
Дори и без съобразяването със прилежащите страни за България салдото наподобява сложен. Туристическият отрасъл избира изрично лятното време, което ще усили дейната част от денонощието. Част от просветителната администрация желае опазване на зимното, с цел да не стартират часовете по мрачно. Въпросът има и политическа страна, тъй като при някои сюжети България ще се " отдалечи " от Брюксел с още един час, което, като се изключи че има символно значение, ще понижи времето за връзка сред националната администрация и тази на съюза.
Как се стигна дотук
В България системата се ползва от 1979 година, като причините са сходни на множеството страни в Европа – икономисване на сила и хармонизация със съседките. През 2018 година обаче спестената сила е минимална, а публичното възмущение против нарушавания комфорт беше мощно отразено в онлайн референдум на Европейска комисия. След като огромното болшинство от 4.6 млн. европейски жители гласоподава за анулация на сезонната промяна, ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер даде обещание комисията да анулира директивата, с която се координира промяната на времето, и страните да изберат сред непрекъснато лятно и непрекъснато зимно време – в гръмотевичен период от 6 месеца.
Европейската общественост, по-късно Европейски Съюз, координира промяната на времето в Европа от 1981 година тъкмо, с цел да няма разновидности, в които пазарите страдат от различаващи се смени на времето. В последното си послание към съюза господин Юнкер прикани за завършек на популизма и съобщи, че анулацията на сезонната промяна на времето е ясно декларираната воля на цели 4.6 млн. дали своят вот европейци и образец за това по какъв начин комисията би трябвало да работи. Въпреки това методът на осъществяване опонира на антипопулистката изразителност на Юнкер.
Европейската комисия предложи разновидности за хармонизация на смяната, а страните членки би трябвало да ратифицират новата инструкция. В идеалния вид на Юнкер целият развой ще е приключил преди изборите за европарламент през май 2019 година Реалността обаче е по-сложна. Смяната на времето визира всеки жител на Европейски Съюз и разнородни пазарни сфери. Рискът цяла Европа да мине на зигзагообразни времеви режими също основава компликации, които изискват дълготрайно подпомагане сред страните членки, което може да продължи доста над 6 месеца.
Близо 40 години след първата промяна на времето в България главният мотив за въвеждането му - да се пести електричество, към този момент е привършен. Според мнение на Министерството на енергетиката, предоставено на " Капитал ", сезонната промяна на часовете води до икономисване на 24 000 мегаватчаса – що се касае за " работата на АЕЦ " Козлодуй " на цялостна мощ за 12 часа ".
От министерството предизвестяват обаче, че смяната на настоящия режим би трябвало да се случи по съгласуван метод, в който всички страни на Европейски Съюз преустановяват промяната, с цел да няма прекомерни усложнения за пазарите в променените графици.
Различни хрумвания за хармонизация
В момента в Европейски Съюз има три географски обособени часови зони – GMT, GMT+1, и GMT+2, само че защото целият съюз е на една и съща хармонизирана промяна на времето, тя не води до спомагателни оперативни разноски за фирмите. Един от рисковете е прилежащи страни може да изберат разнообразни часови режими или даже да се сътвори спомагателна часова зона при разхвърлян държавен избор. За да се избегне това, от Европейска комисия оферират няколко разнообразни разновидността на (пре)групиране и карти на Европа, по които страните да се координират в избора си (виж графиката).
Картите обаче са единствено за ориентир, не са наложителни и не демонстрират какъв избор биха създали тези страни. Във всеки вид България остава групирана отвън европейското " ядро ", което е обикновено поради географското й състояние. При някои разновидности обаче България би се отдалечила на два часа от Брюксел по отношение на един в този момент. Това ще значи, че остават единствено 4 часа припокриване на работата на българските институции и европейските.
Имаме време
Това демонстрира, че решението кое време да се избере няма да е елементарно. Според изявление на Жечо Станков, зам.-министърът на енергетиката, пред Комисията по европейските въпроси най-добре е да се оставят колкото се може повече отворени разновидности " заради сложността на въпроса ". Това, наподобява, е политиката и на множеството европейски държавни управления. В момента всички се чакат един различен. Докато администрациите на Естония и Словакия към този момент имат мнения по въпроса, общото мнение е, че Европейска комисия просто не дава задоволителен период за позволение на проблема.
Всички знаем какво вършат бюрократите, когато са изправени пред вероятни спорове - отсрочват. Официален представител на ротационното австрийско председателство и представител на Европейска комисия съобщи пред " Капитал ", че австрийското председателство предлага отсрочване на директивата а 2021 година Това ще се разиска на неофициална среща на Съвета по превоз и околната среда в Грац идната седмица (29-30 октомври). От представителството на Европейска комисия в България споделиха пред " Капитал ", че точно от страните членки " зависи да решат дали прекъсването на промяната на часовото време ще стартира след 2019 година ". Засега 2021 година е неофициална, само че доста евентуална опция. За да мине директивата на Европейска комисия, съветът би трябвало да я утвърди, а най-малко 18 от държавните управления на 28-те (27-те) са срещу смяната в този момент, тъй като се случва прекомерно бързо и комплицирано.
Ако политиката се отсрочи до 2021 година, освен ще пропаднат фантазиите на Юнкер да трансформира промяната на времето в success story на сегашната комисия преди евроизборите, ами може и цялостната промяна в сезонното часово време да пропадне по една елементарна причина: След май 2019 година е прекомерно евентуално образът и на европарламента, и на Европейска комисия да бъдат напълно други и сезонното часово време да потъне в забвение като неприоритетно. Смяната на времето ще потъне във времето, а държавните служители от разнообразни страни ще потвърдят, че времето е тяхно. Нека да е лято
Лятното време би улеснило обвързваните бизнеси със прилежащите страни. Според Байко Байков, шеф на туристическа организация " Бохемия ", за България е по-добре да се синхронизира с избора на Гърция. Г-н Байков счита, че при приемане на зимното време това ще сътвори някои оперативни усъвършенствания за туристическата промишленост, доколкото разрешава България да е по-близко часово до основните източници на туристи в Европа. Байков обаче натъртва, че " позитивите от запазването на лятното време са несравнимо повече " от зимното за българския туристически бранш.
Лятното време удължава туристическия ден през лятото и значи повече туристи, които посещават повече атракции и търговски обекти. Лятното време в допълнение води до по-високо възприятие за сигурност на туристите заради покачвания брой светли часове през денонощието, което е определящо за избора на доста от българските туристи. Не на последно място е значимо да се спомене, че за туристическия бранш е значимо да има летен режим през топлото полугодие, до момента в който лимитираното количество слънчева светлина през зимата значи, че при който и да е режим туристическият ден през зимата ще е по-дълъг от светлия.
От друга страна, лятното време през цялата година би довело до изгреви сред 9 и 10 часа сутринта през зимата. В България учебното заведение всеобщо да вземем за пример стартира от 08:00, а в съществено количество учебни заведения, които оперират на двойна промяна заради прекомерно доста възпитаници по отношение на учебната база, даже от 07:30. Според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков, говорейки пред Комисията по европейските въпроси и надзор на европейските фондове, от МОН избират зимното време, тъй като по-точно съответствува с биологичния темп на учениците. В такава позиция има известна логичност, защото при вероятно непрекъснато лятно време 2-ри или 3-ти образователен час ще стартират преди изгрева. В мнение пред " Капитал " обаче от МОН показват доста по-комплексна картина, като позицията на министерството оставя отворени варианти.
Според МОН най-важното е да се анулира досегашната промяна на времето два пъти в годината. По-ранното ставане от един миг нататък прави учениците по-малко съсредоточени и работоспособни. Липсват обаче научни данни за резултатите на непрекъснатото зимно против лятно време върху логиката на психиката и продуктивността на учениците, заради което от МОН натъртват, че желанието сред двете е чисто самостоятелен избор. Споменава се, че при астрономическото зимно време учениците в средищни учебни заведения на утринна промяна по-често пътуват до учебно заведение на ярко, само че учениците втора промяна пътуват на мрачно във всеки случай. От МОН декларират пред " Капитал ", че създават проект до образователната 2020-2021 г да се основат условия за прекосяване на едносменен режим за цялата образователна система. В подобен случай учебното заведение би могло разумно да стартира много по-късно от 08:00. Тогава въпросът сред лятно и зимно време не би имал необикновен резултат над учениците. Това единствено за себе си би било революционна смяна. Сегашният ранен час на започване е съгласуван с предходни времена, когато и работното време беше друго. Днес започването на учебно заведение в 7:30 е травматично за учениците и родителите им, без да има никакви изгоди.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ