Смолян. Тежките и трудни моменти не свършват с края на

Смолян. Тежките и сложни моменти не свършват с края на Втората международна война за ветерана Димитър Чакъров, след казармата поради неприятна препоръка от тогавашната власт не му дават да следва и да продължи образованието си. Това описа ветеранът за Радио „ Фокус “ – Смолян. Димитър Чакъров е взел участие във Втората международна война през първата фаза от Подуево до Митровица, оживял след редици тествания на фронта. Чакъров изясни, откакто се уволнил от казармата през 1946 е кандидатствал в Пловдив, добре се е справил и останал да чака да му се обадят по кое време да отиде да учи. „ Чаках да се обадят, не се обаждат, тогава отидох в Пловдив да видя какво става и там разбирам, че не съм признат поради неприятна препоръка, годината е 1946. Поисках да стана преподавател, приключил съм гимназия и при липса на фрагменти разрешаваха. Пак не ми позволиха. Млад съм, трябваше да работя, станах горски служащ, изкарвах трупи “, описа Чакъров. Тогава възрастен човек, който работел в Горската кооперация го попитал може ли да стане счетоводител на кооперацията. “Казах, че мога и той по какъв начин влияе на партийното управление тогава не знам, само че станах счетоводител за 1 година, тъй като пък 1949 година ги взеха горите и тогава станах водач. За половин ден научих правилника за придвижване, на идващия ден се явявам на изпит и го взимам “, споделя ветеранът. По неговите думи много години по-късно, станал непосредствен с ръководителя на ОФ-то, с неговите синове е бил другар и той тогава признал, че има грях към него, тъй като те, дружно с партийния секретар са му дали неприятна препоръка и са му попречили да се развива в живота. „ Простил съм, тъй като добре съм живял, хората са ме уважавали подобен, какъвто съм бил и като водач на всички места са ме търсили и са разчитали на мен, за което имам златен медал и алено знаме на труда от целия ДАП тук “, споделя 93-годишният Димитър Чакъров.
Даниела БОЙКОВА