Смисълът на живота: Хората са само брънка в хранителната верига“

Смисълът на живота: Хората са единствено частица в „ хранителната верига “ и не са на върха й!

Може би тук, на Земята, ние сме най-висшият тип див звяр, който се храни с долните звена на хранителната верига, само че ние не сме най-напредналият тип във Вселената и има типове, за които сме просто храна, които са над нас.

Когато приказваме за висши сфери или извънземни, тогава би трябвало да използваме терминологията, с която сме осведомени, с цел да разберем нашето място във Вселената.

Може би ние освен не познаваме и не сме в положение да видим/разберем по-висшите измерения, само че и живеем в по-ниско измерение, основано по този начин, че да живеем в него и да сме просто храна за по-висши форми на живот.

Ние сме хора, ние отглеждаме домашни любимци в кошари с цел да ги ядем, ние хората – ловуваме диви животни за храна, ние – хората – ядем безусловно всичко под нас в хранителната верига, в това число животни, птици, морски жители и флора.

Чудили ли сте се за какво един добър Бог е основал свят, в който единственият метод да оцелеете е да отнемете живот?

Колко дълго бихте живели, в случай че се откажете от храната? Можете да обичате животните, да отглеждате растения в дома си и цветя в градината си, само че всякога, когато ядете, унищожавате нечий живот. Нещо, което има схващане, усеща и желае да живее като нас.

Нашият свят е нечовечен и неправдив и това непрекъснато изтезава мозъка ми с въпроса – за какво е по този начин? Защо на всички места и постоянно има единствено болежка и страдалчество? Защо даже нашите религии, прославящи „ положителните богове “, стоят върху основата на жертвоприношенията?

В Библията има подробна директива, в която ритуалът на жертвоприношението е постановен с маниакална изчерпателност – потърсете.

Преди ден взех решение да взема лук от хладилника да го нарежа и видях, че е поникнал с красива, нежна, светлозелена издънка. В него имаше живот, схващане, което искаше да пусне корени, да диша въздух и да процъфтява. Всички сълзи при рязането на този лук не бяха породени от изпарения.

Аз не съм сантименталист. Аз съм човек, който се съмнява, който от ден на ден осъзнава подлата нишка, която минава през биологичния живот. Ние се раждаме, храним се и умираме.

Животът е развой на усвояване на други живи същества, с цел да останем живи допустимо най-дълго, до момента в който гибелта от своя страна ни погълне.

Казваме си, че животът е доста повече, само че се свежда до това, би трябвало да ядем, с цел да оцелеем. Ако не можем да живеем без храна повече от няколко месеца, по какъв начин тогава храната да не бъде главен фактор в определянето на нашето битие?

Приемът на храна е условие за биологичния живот, какъвто го познаваме. Това е нишката, която поддържа материалното битие дружно. Дори повече от нишка, тя е верига, която ни обвързва със закона, че би трябвало да се консумираме един различен. Неподчинението се санкционира със гибел.

Кой Бог или богове биха могли да основат свят, учреден на ликвидиране? Не обичаме да се питаме за това и намираме опрощение, с цел да избегнем разглеждането на този въпрос. Но всякога, когато непосредствен човек почине, или намерите птица в двора, която котката ви изкормва, или четете за живодери, от които са страдали животни, или за следващото покварено дете, или за нация, опустошена от земетресение, което е погребало хиляди живи хора, вие се връщате към този мъчителен въпрос.

Кой би могъл да сътвори подобен свят? Наистина ли това е бил Бог на любовта?

Според голям брой доказателства това не е по този начин. Светът е основан от нещо друго. Или, в случай че е основано от любящ Бог, за чието битие упорстват нашите сърца, то творението е било покварено от някой различен толкоз безмилостно, че едвам прилича първичното божествено привидение.

Биологичната галактика се ръководи от закона, че с цел да живеем, би трябвало или да отнемем живота на някого, или да умрем самите ние.

Това е злокобно. Има нещо, което ни кара да ядем, което ни кара да остаряваме и да се разлагаме. Това „ нещо не е наред в света “, цепнатина във Вселената. Знаейки, че това работи „ като бодил в мозъка, подлудява “, да цитираме Матрицата. Въпреки това, събуждането за истината за нашето състояние е първата стъпка към радикална смяна. Само радикалната смяна може да поправя фундаментален минус, втъкан във физическото създание.

И какъв брой добре е изтъкан. Насилието освен прониква в живота на всички земляни, като кабелите на бомба със закъснител, прикрепена към жертвата. То се простира в космоса, където експлодират свръхнови, унищожавайки милиони звезди дружно с всички живи същества на планетите.

Смъртта и изяждането са толкоз повсеместни, че множеството хора не могат да си показват свят без тях, а в случай че го вършат, назовават ​​тази идея неуместна.

Въпреки това, квантовата физика демонстрира, че материята не е нищо повече от атоми: вибрираща пустош. Пустотата не умира, както и силата, която вибрира. Тогава за какво телата, направени от тези неща, би трябвало да умират?

Робърт Монро в книгата си „ Далечни пътешествия “ написа за контакт със светлинно създание в прекарване отвън тялото. (Монро е може би най-известният в света откривател на прекарвания отвън тялото; той основа институт, който образова откриватели да учат феномена научно.)

Съобщава се, че това създание е споделило на Монро, че когато хората умират, тяхната сила се освобождава и събира от трансизмерни същества, които я употребяват, с цел да удължат личния си живот. Твърди се, че Вселената не е „ райска градина “, а „ кошара “, основана от тези същества като източник на храна.

Според историята на Монро животните са съзнателно позиционирани на тази планета, с цел да се хранят с растения и между тях, като по този метод освобождават виталната мощ на жертвите си, с цел да може да бъде събрана. В битката хищник-плячка, бойците развиват изключителна сила.

Проливането на кръв в смъртна борба освобождава тази интензивна сила, която светещите същества назовават ​​„ ЛУШ “. Луш се черпи и от самотата на животните и хората, както и от страстите, които пораждат, когато един родител е заставен да пази живота на своето поколение. Друг източник на Луш е човешкото поклонение.

Според информатора на Монро, нашите основатели, галактически „ енергийни фермери “, съзнателно са оборудвали животните с такива устройства като зъби, нокти и супер скорост, с цел да удължат битката сред хищника и плячката и по този метод да създават повече Луш.

С други думи, колкото по-силно е страданието, толкоз повече витална мощ изригва от телата ни и толкоз по-вкусно е енергийното ядене за нашите основатели.

Тази история, разказана от Монро (която го потопи в двуседмична депресия), е в сходство с историите в някои от най-древните трудове в света – Ведите, Упанишадите и Пураните в Индия.

Там четем, че „ вселената се поддържа от жертвоприношение “ (Атхарва Веда) и че „ всички живи (в този свят) са донори. Няма жив, който да не прави яджна (жертвоприношение). Това тяло (създадено) за жертвоприношение поражда от жертвата и се трансформира съгласно жертвата. “ (Гарбха Упанишад)

„ (Смъртта като Създател) реши да погълне всичко, което е създала; тъй като той яде всичко… Той е поглъщателят на цялата вселена; цялата тази галактика е неговата храна. “ (Махабхарата)

В писанията на Карлос Кастанеда, който разказва живота и учението на магьосника Дон Хуан, намираме друга история за това по какъв начин Божественото гълтам хората, в този случай човешкото схващане.

Отказ от отговорност:

Всичко написано в тази публикация е персонално мнение на нейния създател, не е апел за противозаконни дейности, не подбужда етнически и религиозни раздори, а визира извънредно сферите на нематериалния свят, чието битие е извънредно персонално съмнение и небивалица на създателя на публикацията.