Смилян (старо име - Исмилян) се намира на 15 км

Родопското село Смилян е известно не само с вкусния си боб

Смилян (старо име - Исмилян) се намира на 15 км югоизточно от Смолян. Разположено е на двата бряга на река Арда. В непосредственост се намират селата Кошница, Могилица, Арда, Сивино, Бориково и други Населението на с. Смилян към 2009 година е към 2500 поданици.Надморската височина на селото е към 800 метра. Името на село Смилян идва от основателите му - славянски племена смолени. Реално името на селото е било Смолен. След завладяването на България от османските нашественици, настъпват тежки времена за жителите на селото. Историята помни героичното отстояване на християнската религия от жителите на селото и техния нравствен лидер - свещеник Висарион Смоленски, погубен грубо от турците през 1662 година В интервала 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни елементи и БПЦ за да бъдат покръстени.

Населението е подложено на всевъзможни типове гнет, като в това влиза и разрушение на 220 къщи. В наши дни името Смолян е обещано на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.От превратната история на с. Смилян напълно е непокътната Часовниковата кула издигната от устовски дерибей. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска сподели. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и локалните поданици в точния момент са били предупреждавани в случай че идва зложелател. През 1929 година за първи път след Освобождението регионът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е инсталиран на върха на възобновената кула. Оттогава самоуки локални майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. “Металът въпреки всичко се въздейства от внезапни промени на температурата. Това изключително се отнася за зимния интервал, когато е доста студено и самият часовников механизъм забавя хода си и това постанова своевременното му смазване, с цел да работи в действителност като часовник. Така че мъчно се поддържа ”, описват локалните хора. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се контролира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръговиден час. Часовникът не е бил прецизен единствено когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му.

Пред кулата е повдигнат паметник на Висарион Смолянски, който е свиреп погубен по времето на второто всеобщо помохамеданчване.В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „ Св. Спас ”. Уникални са естествените дадености на Смилян и региона към него - мек климат, кристално чист въздух, бистри води на река Арда и голям брой потоци и рекички.В покрайнините му се намират пещерите " Ухловица ", " Надарска ", " Бориковска ", " Гарга дере ", " Калето ", историческите забележителности (Агушевите конаци, тракийското светилище на в. Ком и др.)

Търсачите на мощни чувства могат да се впуснат в приключението " Гарга дере ", туристически маршрут включващ скално катерене и рапел, алпийски тролей и навлизане в неблагоустроени пещери, в това число в такава с под земята поток. Всяка година се отбелязва празника на смилянския боб, на който се избират крал и кралица на боба. Празникът се провежда от читалище „ Асен Златаров ”.

Село Смилян е фамозно с производството на едрия салатен боб. По време на празника се провеждат състезания – за най-хубав производител, за пано от боб, за кулинарно ядене от боб. Самодейният състав към читалището изнася стратегия от тематични скечове, свързани с развъждането и обработката на фасула като обичаен занаят. Провежда се от 2003 година всяка година в последния уикенд на ноември. В края на месец август в селото се провежда и огромен събор „ Бащино огнище ”. На него се събират поданици на Смилян и техните родственици и близки, пръснали се на всички места по света. Селото е известно с изкусните майсторки на везани родопски терлици - неделима част от националния костюм на родопчани. До средата на XX век терлиците са наложителна част от тъй наречените прикят (чеиз), донасян от младоженката в фамилията.

Районът на горното поречие на река Арда се утвърждава като привлекателна дестинация за пешеходен туризъм, посещаване на благоустроени и неблагоустроени пещери. В непосредственост се намират Агушевите конаци, проходната пещера Калето и руините на едноименната цитадела. В региона има 23 карстови пещери, от които по-известни са: Ухловица, Бориковската, Надарска, Типицето и пещерната система Голубовица.

Над 20 пешеходни, вело и конни направления с изходни пунктове от селата Смилян, Могилица и Арда водят туристите до красиви кътчета. Днес село Смилян е известна туристическа дестинация. В селото има към 16 къщи за посетители, които оферират спокойна и приятна отмора в „ планината на дълголетието ”.