Сметната палата е поискала да бъдат коригирани грешки за 4,1

Сметната палата е поискала да бъдат поправени неточности за 4,1 милиарда лв. в годишните финансови доклади (ГФО) на бюджетните организации (министерства, ведомства, държавни висши учебни заведения и общини) при одитите, осъществени през 2024 година Така са отстранени 90% от всички открити неправилни регистрирания, при 98% през 2023 година Общата сума на неправилните регистрирания в ГФО за 2023 г е  намаляла с към 33%, до 4,55 милиарда лева спрямо ГФО за 2022 година, когато са били в размер на 6,7 милиарда лв.. Сред аргументите в ГФО да остават некоригирани неправилни регистрирания са разлики в мненията на инспектора и управлението на бюджетните организации във връзка с счетоводното отнасяне и отчитане на избрани събития, неспособност да се поправят неправилни регистрирания от предишни интервали, които не престават да оказват въздействие на ГФО през одитирания интервал, както и съществуването на дребни и несъществени отклонения в докладите на огромен брой организации.

Данните са от Доклада за резултатите от финансовите одити на Сметната палата, осъществени през 2024 година, като те се отнасят за ГФО на бюджетните организации за 2023 година Сметната палата напомня, че счетоводната отчетност е регламентирана главно в Закона за обществените финанси, Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти. Изискванията за отчетност произтичат от нуждата страната да ръководи своите финанси, притежавайки цялостна и надеждна информация на равнище обособена организация и на равнище страна.

През предходната година Сметната палата одобри общо 326 одитни отчета за осъществени финансови одити на ГФО на бюджетните организации за 2023 година Одитирани са всички централни органи, а одитираният бюджет на общините е в размер на 98% (13,7 милиарда лева.) от общия им бюджет (близо 14 милиарда лева.).

Финансовият одит съставлява самостоятелна оценка с рационална степен на сигурност дали годишният финансов доклад на бюджетната организация е направен в сходство с използваната обща рамка за финансово отчитане. Одитното мнение може да бъде напълно положително (т.нар. немодифицирано мнение), с някои грешки (квалифицирано мнение), или напълно отрицателно (отрицателно мнение)

Обобщеният отчет за 2024 година показва, че максимален е броят на изразените от Сметната палата немодифицирани отзиви (82% от общия брой изразени мнения). Причината за високия дял на немодифицираните отзиви е посочената нагоре опция откритите от инспекторите неправилни регистрирания да се поправят по време на финансовия одит, регистрират от Сметната палата.

Докладът на Сметната палата за 2024 година регистрира, че през последните две години броят на квалифицираните и негативни отзиви при общините е намалял  и остава релативно непрекъснат (от 30 % на ГФО за 2021 година до 21 %  на ГФО за 2022 година и 2023 г.). Освен посредством паричното изражение на поправените 4,1 милиарда лв., изгодата от финансовите одити е забележима и посредством предотвратеното изложение на негативно мнение за 90 бюджетни организации и квалифицирано за други 45, с помощта на корекциите, посочени от Сметната палата. Броят на негативните отзиви е намалял с 89%, а  немодифицираните отзиви са се нараснали с 39%.

Така е повишен броят на финансовите доклади, които дават вярна и почтена визия за финансовото положение, финансовите резултати от активността и паричните потоци на обособените бюджетни организации.

Най-съществена смяна се следи при общините, при които немодифицираните отзиви са се нараснали с 64 броя, или с 53%. За първи път Сметната палата показва данни като групира общините съгласно популацията им.  Това следва да бъде доразвито след смяната в методиката за категоризация на общините, призната със заповед на министъра на районното развиване и благоустройството през 2024 година Тя ще даде по-точна оценка на положението и капацитета на обитаемоте места като категоризира общините освен по брой население, а по индикатори като „ Демографско положение “, „ Икономически капацитет, „ Инфраструктурно развиване “ и „ Развитие на капацитета на територията “. Тогава Сметната палата ще може мери смисъла на отчетността и одитното мнение за ръководството на обществените финанси за просперитета на една община.

При одитите си Сметната палата е установила слабости, както някои от тях се следят и в трите групи одитирани обекти – министерства и ведомства, държавни висши учебни заведения и общини. Например при правенето на финансовия доклад се позволяват неправилни регистрирания във връзка с класифицирането на приходите и разноските, активите и пасивите. Като съществена причина за тази уязвимост Сметната палата определя честата смяна в условията на нормативната уредба, свързана с финансово-счетоводната отчетност, както и незадоволително изчерпателните инструкции от страна на министерството на финансите във връзка с нейното използване.

 Други недостатъци са неспазване на напътствията на МФ, недобра организация на счетоводната отчетност, неефикасен вътрешен надзор.

За страдание, Сметната палата отбелязва, че някои недостатъци са дългогодишни –идентифицирани освен при докладите за 2023 година, само че и при осъществяването на одитите на ГФО за интервала 2017-2022 година

При подозрения за нарушавания одитни отчети на Сметната палата се изпращат за следваща инспекция на съответни органи по подготвеност.

След установено от Сметната палата несъобразяване със законите и другите нормативни разпореждания, одитният отчет за 2023 година на едно министерство е изпратен за предприемане на ограничения на Агенцията за държавен и финансов надзор (АДФИ) и Прокуратурата на Р България

Одитни отчети на две централни ведомства са изпратени на министерството на финансите, а на едно министерство – на Националната организация за приходите /НАП/. Одитни отчети за 102 общини са изпратени на министерството на финансите, за 112 общини са дадени на общинските препоръки, а на Националното съдружие на общините – за 32 общини.

Освен недостатъци, Сметната палата установи и позитивни трендове в счетоводната отчетност и финансовата дисциплинираност. Сред тях са използване на методика за установяване на обективна стойност на дълготрайните материални активи, осъществяване на състезания за назначение на вътрешни инспектори и други

 Заключението на Сметната палата е, че подобряването на финансовата отчетност в обществения бранш генерира доста и разнообразни изгоди за обществото и това постанова непрекъснатото ѝ развиване съгласно най-хубавите интернационалните практики – Международните и Европейските счетоводни стандарти за обществения бранш, които са в развой на създаване. Сметната палата ще поддържа напъните на Министерство на финансите в тази посока и в това време ще продължава да дава справедлива оценка на степента на развиване на финансовата отчетност.