Сметната палата: Българките раждат или много млади или след 30-те си години
Сметната палата: Българките раждат или доста млади или след 30-те си години
Здравното министерство да създаде тактика и стратегии за бързо възстановяване на майчиното и детското опазване на здравето у нас. Националната стратегия да бъде обществена и транспарантна. Неонаталният слухов скрининг да се да бъде включен към Пакета здравна помощ,
финансиран от НЗОК. Да се провеждат осведомителни акции за предварителна защита на заболявания.
Това са единствено три от общо деветте значими рекомендации, които Сметната палата адресира към здравното министерство и институциите, виновни за детското и майчиното опазване на здравето в България.
Одитния отчет е открил тревожни обстоятелства, които демонстрират,
че детската смъртност до едногодишна възраст понижава от 2014 година насам,
само че към момента също е по-висока от междинната за Европейски Съюз. Продължава да е висока детската смъртност през първите 6 дни след раждането, която съгласно инспекторите е резултат от дребния брой профилактични прегледи през бременността, ниското качество на акушеро-гинекологичната помощ
и ниското равнище на знания на популацията.
Оказва се, че в България стратегиите за тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят признаци, като превантивна здравна процедура са лимитирани
единствено до 3 болести, до момента в който в Италия са 49, в Германия – 16.
Според възраст за раждане, българките са на двата полюса. Близо 250 са родилките под 15 година през 2022 година, като за някои от тях e второ или трето раждане. В същото време трайно понижават ражданията сред 20 и 29 година, усилват се след 30 година
Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените
– 5,67 на хиляда живородени през 2022 година, регистрира отчетът. Над половината от здравно обезпечените дами в България раждат с цезарово сечение, при 25% за Европа, и това е трайна отрицателна наклонност у нас.
Съгласно Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, Цел 3.1., до 2030 година
коефициентът на майчина смъртност в международен мащаб би трябвало да е по-малко от 70 на 100 000 живородени деца. България е постигнала този знак, като през 2022 година е регистрирана 12,4, само че коефициентът е към момента по-висок в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз, която през 2020г. е 6,35.
Здравното министерство да създаде тактика и стратегии за бързо възстановяване на майчиното и детското опазване на здравето у нас. Националната стратегия да бъде обществена и транспарантна. Неонаталният слухов скрининг да се да бъде включен към Пакета здравна помощ,
финансиран от НЗОК. Да се провеждат осведомителни акции за предварителна защита на заболявания.
Това са единствено три от общо деветте значими рекомендации, които Сметната палата адресира към здравното министерство и институциите, виновни за детското и майчиното опазване на здравето в България.
Одитния отчет е открил тревожни обстоятелства, които демонстрират,
че детската смъртност до едногодишна възраст понижава от 2014 година насам,
само че към момента също е по-висока от междинната за Европейски Съюз. Продължава да е висока детската смъртност през първите 6 дни след раждането, която съгласно инспекторите е резултат от дребния брой профилактични прегледи през бременността, ниското качество на акушеро-гинекологичната помощ
и ниското равнище на знания на популацията.
Оказва се, че в България стратегиите за тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят признаци, като превантивна здравна процедура са лимитирани
единствено до 3 болести, до момента в който в Италия са 49, в Германия – 16.
Според възраст за раждане, българките са на двата полюса. Близо 250 са родилките под 15 година през 2022 година, като за някои от тях e второ или трето раждане. В същото време трайно понижават ражданията сред 20 и 29 година, усилват се след 30 година
Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените
– 5,67 на хиляда живородени през 2022 година, регистрира отчетът. Над половината от здравно обезпечените дами в България раждат с цезарово сечение, при 25% за Европа, и това е трайна отрицателна наклонност у нас.
Съгласно Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, Цел 3.1., до 2030 година
коефициентът на майчина смъртност в международен мащаб би трябвало да е по-малко от 70 на 100 000 живородени деца. България е постигнала този знак, като през 2022 година е регистрирана 12,4, само че коефициентът е към момента по-висок в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз, която през 2020г. е 6,35.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




