Колко дни трябва да работим, за да платим сметките си за отопление
Сметките за отопление към този момент са по-високи от минималната заплата, която получават множеството европейци. Това демонстрира разбор на Европейската конфедерация на профсъюзите. Колко дни би трябвало да работят потребителите им – у нас и в останалите европейски страни, с цел да платят годишните си сметки за отопление, ревизира Георги Георгиев в „ На твоя страна ”.
До юли цената на газа и електрическата енергия се е повишила с 38% в цяла Европа, спрямо година по-рано. Разходите за сила не престават да порастват. Според данните към 9 млн. и половина работещи са имали усложнения с заплащането на сметките си за сила още преди началото на рецесията с високите разноски.
В 16 страни членки, измежду които и България, служащите на минимална заплата би трябвало да отделят цялостния ѝ размер или повече, с цел да платят годишните си сметки за отопление и осветяване.
„ Ако предходната година осем страни членки на Европейски Съюз не са успявали да покриват с една минимална работна заплата годишните си разноски за отопление и осветяване, то към юли към този момент стават 16 ”, изясни Виолета Иванова от Института за синдикални и обществени проучвания към КНСБ.
Само за година сметките за ток за семействата в Европа са нарастнали с повече от една трета, а разноските за осветяване и отопление не престават да порастват. Така, тази зима потребителите ще би трябвало да отделят от ден на ден, с цел да заплащат фактурите си.
„ За България всеки служащ на минимална заплата би трябвало да работи 35-36 дни, с цел да може да покрие междинните си годишни разноски за отопление ”, акцентира Иванова.
За съпоставяне, за работещите на минимална заплата във Франция, Румъния и Унгария са нужни 30 дни, с цел да покрият годишния разход за отопление. В Гърция са нужни цели 54 работни дни. За работещите на междинна заплата у нас ще са нужни 21, с цел да платят фактурите за отопление.
До юли цената на газа и електрическата енергия се е повишила с 38% в цяла Европа, спрямо година по-рано. Разходите за сила не престават да порастват. Според данните към 9 млн. и половина работещи са имали усложнения с заплащането на сметките си за сила още преди началото на рецесията с високите разноски.
В 16 страни членки, измежду които и България, служащите на минимална заплата би трябвало да отделят цялостния ѝ размер или повече, с цел да платят годишните си сметки за отопление и осветяване.
„ Ако предходната година осем страни членки на Европейски Съюз не са успявали да покриват с една минимална работна заплата годишните си разноски за отопление и осветяване, то към юли към този момент стават 16 ”, изясни Виолета Иванова от Института за синдикални и обществени проучвания към КНСБ.
Само за година сметките за ток за семействата в Европа са нарастнали с повече от една трета, а разноските за осветяване и отопление не престават да порастват. Така, тази зима потребителите ще би трябвало да отделят от ден на ден, с цел да заплащат фактурите си.
„ За България всеки служащ на минимална заплата би трябвало да работи 35-36 дни, с цел да може да покрие междинните си годишни разноски за отопление ”, акцентира Иванова.
За съпоставяне, за работещите на минимална заплата във Франция, Румъния и Унгария са нужни 30 дни, с цел да покрият годишния разход за отопление. В Гърция са нужни цели 54 работни дни. За работещите на междинна заплата у нас ще са нужни 21, с цел да платят фактурите за отопление.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ