Смесени са чувствата“, така д-р Абдулах Заргар, ирански лекар, който

„ Смесени са възприятията “, по този начин доктор Абдулах Заргар, ирански доктор, който от над 20 години живее в България, разяснява новината за гибелта на висшия водач на Иран, Али Хаменей.

Нападнатата страна и търсена смяна

„ От една страна атакуват страната, в която си роден. От друга – хората желаят смяна. Повече от 30 години се водят договаряния без резултат “, споделя той.

Според доктор Заргар, Иран е в застоялост, и това към този момент е освен политически, само че и публичен проблем.

Затруднена връзка с околните в Иран

Д-р Заргар поддържа връзка с околните си в Иран, само че връзката е извънредно затруднена.

„ Родителите ми живеят в дребен град в западната част на страната, където връзката към момента е допустима. В Техеран обаче ситуацията е друго “, изяснява той.

„ Със сестра ми, която живее в Техеран, връзката е прекратена. Тя съумя да ми се обади за малко, с цел да каже, че са добре. Разговорите траят по минута-две, след което връзката прекъсва. Интернет няма “, споделя той.

Според доктор Заргар в града се чуват бомбардировки, само че все пак хората се пробват да запазят успокоение.

„ Казват, че са спокойни. Чуват ударите, само че чувството е, че офанзивите не са ориентирани към цивилни “, прибавя той.

Неразумността на войната и неизбежната смяна

Д-р Заргар дефинира войната като „ най-неразумния метод за решение на проблеми “. Въпреки това счита, че в Иран има насъбрано надълбоко предпочитание за смяна.

„ Много хора желаят смяна. Всяка, даже крива народна власт, е по-добра от тирания “, споделя той.

Какъв ще бъде новият Иран?

На въпроса по какъв начин си показва поменен Иран, доктор Заргар признава, че вярата върви ръка за ръка със боязън.

„ Най-страшното е да не се повтори сюжетът от Афганистан, Сирия или Ирак. Там след войните хаосът продължи десетилетия. Бомбардираха Ирак повече от 20 години и още не могат да се стабилизират “, показва той.

Призив за смяна, без да се губи непоклатимост

Д-р Заргар акцентира, че макар опасенията, обществото не може да остане в застой. „ Не може да боксуваме на едно и също място без прогрес. Понякога смяната е за положително, от време на време не. Но хората постоянно са я желали “, заключава той.

Д-р Заргар споделя, че Иран има потребност от смяна, която може да бъде и рискована, само че която не може да бъде спряна. Въпреки страховете, вярата за новото бъдеще е живо и настоящо за мнозина, търсещи излаз от диктатурата и споровете в страната.