Смените по върховете на държавата започнаха още в първия ден

Смените по върховете на страната започнаха още в първия ден на служебното държавно управление „ Главчев “. Те се случват на фона на кавги в Министерство на вътрешните работи и митниците. Как да гледаме на протичащото се и какво да чакаме от партиите… Пред ФАКТИ приказва политологът Ралица Симеонова.

- Г-жо, Симеонова, в случай че погледнем действително на нещата, кой носи отговорност за този длъжностен кабинет и дейностите му?
- В подтекста на конституционните промени, на процедура, това е основният въпрос. Преди беше ясно, че президентът назначава длъжностен кабинет, носейки и съответната отговорност за избора на министри и за ръководството на този кабинет. Тази отговорност почиваше на ясна логичност с оглед характерната институционална роля на президента в системата на разделяне на управляващите в България. Да, връзката на политическата отговорност и отчетността пред Народното събрание се прекъсва, доколкото последният бива разхлабен, само че легитимността при този метод въпреки всичко остава висока, доколкото произтича от високата легитимност, обвързвана с директния избор на президента от българските жители.
След конституционните промени политическата отговорност, доколкото можем да приказваме за такава, се носи от служебния министър-председател. Назначаването на този министър-председател е функционалност на избор от избран лист от длъжности, а не на преценка за качества и пълномощия. Това е причина служебният кабинет да бъде ръководен от мощно партизирани персони, един път, поради самата процедура за избор на принципали за тези длъжности, и повторно, доколкото постоянно те се заемат от партийни функционери. С конституционните промени се снема отговорността от президента във връзка с избора при назначението на длъжностен кабинет, само че тя не се трансферира върху различен индивид с реципрочна легитимност. При тези условия, на процедура, никой не носи в задоволителна степен отговорност за този избор.

Такъв вакуум във връзка с отговорността открива поле за външни въздействия в процеса на взимането на решения в границите на този кабинет.
Същевременно новият " модел " на длъжностен кабинет се чака да дава отговор пред настоящ в този интервал парламент, който в действителност не го е избирал и който няма ефикасни механизми да го управлява. С други думи политическата отговорност, която се носи в този подтекст, е мощно минимизирана на всички равнища - кабинет, парламент и президент.

- Преди беше ясно, че президентът назначава длъжностен кабинет, а в този момент стана админ на щемпел? Каква е политическата логичност на това и какъв брой е работещо…
- Логиката е точно да се минимизира отговорността. Защото в случай че приемем, че концепцията на тези промени беше да се лимитират пълномощията на президента във връзка назначението на служебни кабинети, то това можеше да се реализира много по-елегантно, като кабинетът в оставка просто продължи да ръководи до избора на нов кабинет. Това е един одобрен в доста демокрации модел на преход от едно държавно управление към друго и нямаше да сътвори подобен институционален безпорядък. Фактът, че се направиха тези екзотични промени, слага доста въпроси, най-много за това кой желае да ръководи без да носи отговорност и какви решения следва да се взимат.

В този подтекст е доста евентуално кабинетът " Главчев " да бъде инструмент за взимането на непопулярни, само че основни решения, както по кадрови въпроси, по този начин и за политики.
Това ще са решения, за които никоя партия няма да бъде склонна да носи политическа отговорност. По всичко наподобява, че кабинетът „ Главчев “ ще е заслон на задкулисието.

- Тези конституционни промени не скриват ли под „ длъжностен кабинет “ действително партиен?
- В огромна степен е по този начин. Механизмът за избор на длъжностен министър-председател самичък по себе си е причина за определяне на процедура служебните кабинети да бъдат действително партийни. Първият длъжностен кабинет от този тип дава доказателства в тази посока. Г-н Главчев е ярка партийна фигура от редиците на ГЕРБ, което няма по какъв начин да не предизвика подозрения, че върху неговия избор на министри има партийно въздействие, както и че такова ще бъде оказвано и във връзка с идните решения на кабинета.

- Паралментът работи в някакво безвремие. Това ли е най-хубавото време за потреблението на ситуационни болшинства?
- Ситуацията фактически крие опасности Народното събрание, който към този момент няма задоволително висока легитимност с оглед плануваните нови избори, да приема основни решения и законопроекти посредством ситуационни ( " плаващи " ) болшинства. Основателно може да се сложи въпросът за легитимността на тези решения, за това до каква степен е редно такива решения да бъдат взимани от парламент, който скоро ще прекрати своето битие. Така че, в този подтекст - не, не е най-хубавото време за взимане на значими решения, само че евентуално избрани политически сили ще се възползват от момента.

- Организацията на избори или протичащото се в Министерство на вътрешните работи. Кое е по-важно и по-интересно?
- Двете са свързани. Министерство на вътрешните работи има значима роля във връзка с провеждането на избори. Ведомството има основни охранителни функционалности и е една от структурите, които са призвани да подсигуряват честността на изборите. Трябва да имаме поради това, когато приказваме за проблемите, свързани с контролираня и купения избор, с изборните закононарушения. Ожесточената политическа битка за това кой ще управлява Министерство на вътрешните работи, с оглед идните избори, няма да помогне за повишението на доверието в електоралния развой.

Напротив - ускорява се чувството, че ведомството ще бъде употребявано в услуга на избрани партийни ползи.
Това може да демотивира жителите да упражнят правото си на глас и да докара до ниска изборна интензивност. При ниска изборна интензивност знаем, че твърдите ядра на партиите дефинират крайните резултати. В този смисъл се досещаме кого обслужва тя.

- Компромати. Това ли е значимо да имаш за човек, който ще заеме върховен пост в Министерство на вътрешните работи?
- За страдание, процедура е до високи обществени длъжности да се позволяват лица, за които към този момент има насъбрани компромати, гарантиращи, че след това същите ще бъдат сполучливо следени. Това са уродливи способи, типични за избрани среди, само че се ползват всеобщо в политическата сфера. Подобни практики вършат осезаема неналичието на бистрота във взимането на политически решения по значими въпроси и усилват чувството за интервенция на задкулисието в тези процеси. Понякога, естествено, се получават пробиви и в системата на Министерство на вътрешните работи влизат чисти хора, само че тези случаи са редки и кукловодите бързо поправят " грешките ". А и изключенията постоянно удостоверяват правилото.

- И какво излиза - който не слуша, бързо го завършват с компромати…
- Да, който не слуша, нормално бързо го завършват с компромати, а когато няма подобаващи такива, " фабриката за неистини ", т.е. избрани медии създават и популяризират скалъпени истории, тъй че непослушните бързо биват завършени във всевъзможен смисъл - обществен, политически и стопански.
Това е повода, заради която свестни и стойностни хора не могат да оцелеят дълго в тази политическа среда. Това е повода и да имаме такова неприятно качество на политическото посланичество, както и липса на професионализъм и ниска подготвеност на доста от лицата, заемащи висши обществени длъжности.
А в тази безобразна осведомителна среда, в която никой не носи отговорност, когато популяризира неистини, българските жители тотално губят ориентир коя информация е достоверна и коя не е. Това е и задачата. Когато не разполагаш с правилни данни, когато не можеш да разграничиш истината от лъжата, тогава не можеш да взимаш съответни решения и ставаш елементарно контролируем. Така постоянно се направлява държанието на цели публични групи./Калин Каменов, fakti.bg