Смелостта с право се счита за първото от човешките качества,

Смелостта с право се смята за първото от човешките качества, тъй като това е качеството, което подсигурява всички останали.

Не се задоволявай да бъдеш пушек, когато можеш да бъдеш огън.

Поражението е едно, а позорът – напълно друго нещо.

Отговорността е цената на величието.

С огромно предимство се е сдобил оня, който задоволително рано е направил куп неточности, от които е съумял да се поучи.

Нищо в живота не е толкоз ободряващо, едвам стрелят по теб и да не улучат.

Песимистът вижда компликации във всяка възможност; жизнеспособният вижда благоприятни условия във всяка компликация.

Успех е способността да преминаваш от един крах към различен без да губиш вдъхновение.

Умният човек не прави всички неточности сам; той дава късмет и на другите.

Ако имате 10 хиляди разпореждания, унищожавате всякакво почитание към закона.

Няма такова нещо като добър налог.

Ако истината има доста страни, то лъжата има доста гласове.

Миротворецът храни крокодила с вярата, че крокодилът ще го изяде финален.

Мнозина се пробват да слагат знак на тъждество сред пожара и пожарната команда.

Който е склонен със всички, с него никой не е склонен.

Фанатик — това е човек, който не може да промени възгледите си и не може да смени тематиката.

Когато двама души постоянно имат едно и също мнение, единият от тях е прекомерно лекомислен.

Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на ръководство, само че не сме разкрили по-добра.

Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се споделя, че тя е най-лошата форма на ръководство, като се изключи всички останали форми, опитвани в миналото.

Политикът би трябвало да може да предскаже какво ще стане на следващия ден, след седмица, след месец и след година. А след това да изясни за какво това не е станало.

Дипломатът е човек, който ще намерения два пъти, преди да не каже нищо.

Когато съм зад граница, в никакъв случай не упреквам държавното управление на моята страна. Обаче щом се върна, му го връщам с лихвата.

Целта на Народното събрание е да размени юмручните борби със словесни.

Моралната мощ, уви, не заменя въоръжената мощ, само че я поддържа доста устойчиво.

Балканите създават повече история, в сравнение с могат да употребяват.

Вроденият недостатък на капитализма е неравното систематизиране на богатствата. Вродената добродетел на социализма е равното систематизиране на лишенията.

Социалистите смятат за недостатък облагата, а аз — загубата.

Социализмът е единственото време, в което е допустимо да видиш плъхове да плуват към потъващ транспортен съд.

Никой като мен не ненавижда болшевизма и революционното принуждение, което го предхожда … Но омразата ми към болшевизма и болшевиките не се дължи на глупавата им икономическа система или нелепата им теория за невероятно тъждество. Тя идва от кървавия и унищожителен тероризъм, който практикуват във всяка страна, която са опустошили, и само посредством който тяхното незаконно ръководство може да бъде поддържано … Режимите, които са взели властта с принуждение и узурпация, постоянно прибягват до тероризъм в обезверените си старания да задържат това, което са откраднали.

В Русия един човек бива наименуван консерватор, в случай че не е склонен собствеността му да бъде открадната и жена му и децата му убити.

Русия е страна, чиито жители са толкоз щастливи, че се постанова да им не разрешават да напущат границите й под боязън от най-сурови наказания; чиито дипломати и сътрудници, когато отиват на задгранични задачи, постоянно би трябвало да оставят съпругите и децата си вкъщи, с цел да се обезпечи възможното им завръщане.

Ние живеем в ера на огромни събития и дребни хора.

Народ, който е не запомнил своето минало, е изгубил своето бъдеще.

На мен ми харесват хора, които се усмихват в борба.

Много по-добре е да подкупиш човек, в сравнение с да го убиеш, да и да бъдеш корумпиран е доста по-добре, в сравнение с погубен.

По света се популяризират чудовищно количество клюки, а най-страшното, че половината от тях са чиста истина.

Най-великият урок в живота е в това, че и простаците от време на време са прави.

Трудно, на практика невероятно е да унизиш красива жена; тя ще остане красива, а унизилият ще си остане простак.

Моите усети са елементарни. Аз елементарно се удовлетворявам с най-хубавото.

Ако се ви се наложи да преминете през пъкъла, не спирайте!

Аз съм подготвен да се срещна със своя Създател. Дали Създателят е подготвен за великото тестване да се срещне с мен е различен въпрос.

Още от напълно млад Уинстън Чърчил се отличава с избухлив и самостоятелен темперамент и макар че е несъвършен и неизпълнителен възпитаник, има невероятен живописен гений, който по-късно му носи и Нобелова премия за литература. Тези негови качества са отличителни характерности за персона с очебийно демократичен характер.

Ораторските му качества и енергичните му дейности обаче притеглят вниманието на Консервативната партия в Обединеното кралство. Приключенският дух и смелостта му при военните дейности по време на Втората англо-бурска война му печелят славата на народен воин, а оттова и място в Народното събрание.

През своя първи мандат като народен представител Чърчил скоро оглавява енергична група млади консерватори, наречени „ хюлигани ”, изпитващи наслаждение да нарушават партийната дисциплинираност и да се опълчват на консервативния министър-председател.

Противопоставянето му на партийната линия и поддържането на придвижването за обществена промяна го изолират от Консервативната партия и на идващите постоянни избори, той се явява като претендент на Либералната партия. Участва в прокарването на значими демократични промени – въвеждане на минимална заплата, подкрепяне на безработните, обществено обезпечаване, по-високи налози за заможните пластове на популацията.

Това са десетилетията на най-голяма известност на левите хрумвания и тъкмо тогава Чърчил разгласява книгата си „ Либерализмът и общественият проблем ”, в която излага в детайли политическата философия, която следва.

След края на Първата международна война Чърчил взема директно присъединяване в признаването на независимостта на Ирландия, а най-големият проблем, който вижда във външнополитически проект е надигащата се международна комунистическа гражданска война. Именно непоносимостта му към комунизма слагат началото на идеологическото му завръщане към правилата и полезностите на консерваторите и въпреки да има по рождение демократичен темперамент, политическите му убеждения се отличават с несъмнено консервативни характерности.

Антикомунистическите му пристрастия го изолират от все по-левеещата се негова партия, което води до завръщането му при консерваторите. Като основен приоритет в тяхната стратегия е връщането на страната във финансово отношение към предвоенния ред, което обаче на процедура води до дефлация, безработица и стачки.

За Чърчил следва интервал на политически застой и възприемането на някои много антилиберални възгледи, като връщането от универсалното изборно право към имущестевн ценз и поддръжката му за идеята на Франко в Испания и Мусолини в Италия. Не вижда в демокрацията задоволително сила, с цел да се оправи с комунистическата опасност и това го перориентира към полезностите на властническия консерватизъм.

Но до момента в който безспорната му нетърпимост към всяко обществено инжинерство и комунизма като идеология го приобщават към властническите трендове, то появяването на националсоциализма в Германия напълно трансформира посоката.

Чърчил се трансформира в уединен оракулски глас, който единствен вижда заплахата от надигащата се човеконенавистна идеология.

Скоро всички осъзнават правотата му, което съумява да го извади от политическата изолираност и в първата му парламентарна тирада в качеството му на началник на изпълнителната власт, изрича популярните си думи: „ Няма да ви предложа нищо друго, с изключение на кръв, тежък труд, сълзи и пот… ”

Чърчил се трансформира в същински боен водач, който умее да предлага елементарни политически решения на извънредно комплицирани проблеми и не прави никакви взаимни отстъпки. Печели войната, само че ясно осъзнава, че сферата на въздействие на Съветския сюз съставлява сериозна опасност за демократичния ред на Запад.

Въпреки безспорните си триумфи за спасението на Европа от националсоциалистическата опасност, на идващите парламентарни избори му се постанова да отстъпи премиерското кресло на политическите си съперници, като по същото време английските колонии една по една получават своята самостоятелност.

При проучване на характеровите особености на Уинстън Чърчил усещане вършат неговия безподобен жанр на другарство с гласоподаватели, реформатоската му смелост, прецизното му военно-стратегическо мислене и брилянтното красноречие в отбрана на възвишените човешки полезности.

Той не почита демокрацията поради нейните недостатъци, само че изцяло приема нейните правила и се управлява от тях във всяко свое решение. За асертивността на характера му приказва твърдостта, с която отстоява личните си разбирания и правила, което го прави ослепителен в предотвратяването на разпада на предишното, само че в това време е некадърен да формулира политически план, ориентиран към бъдещето.

В последна сметка съумява да завоюва най-ужасната война в човешката история, само че се проваля с по-простата задача – да запази Британската империя посредством построяването на обща визия за развиване.