Стефан и Максим от Neverest Ocean Row: Телата ни са се мобилизирали сами и са преминали в режим оцеляване
Смелчаците от екипажа Neverest Ocean Row Стефан и Максим Иванови минаха повече от половината път от предизвикването си да стигнат с гребане от Португалия до Бразилия. Баща и наследник се оправят с всевъзможни сложни обстановки и обясниха по какъв начин в изявление, което дадоха в своите обществени медии.
- Говорите доста за лодката, времето и така нататък, само че какво ще кажете за вашето здраве? Как се оправят телата ви, изключително ръцете ви?
- Започнахме като безспорни начинаещи в гребането преди 18 месеца, тъй че трябваше да наваксаме доста - в последна сметка се справихме с над 6 000 км (разстоянието на нашето атлантическо преминаване) на гребни ергометри в зала. Така ръцете ни получиха задоволително мехури и мазоли на сушата, че по време на пресичането това не е било проблем.Интересно е, че телата ни са се мобилизирали сами и са минали в режим оцеляване - потискайки болки и рани, с цел да увеличим оптимално възможностите си да стигнем до другата страна. Така да вземем за пример, когато получим болки в гърба, пукане на колена, отичане на лакът и други, те отминават много бързо
Нашите задни елементи ни предизвикват най-вече дискомфорт. Не планирахме да публикуваме по този въпрос, само че защото вие попитахте - дано бъдем откровени - един от гребците получи дребна рана откъм гърба. След използването на кремове и спрейове в продължение на няколко дни, раната заздравя. Д-р Кало ( основният ни доктор, брат / чичо, травматолог и хирург), ни беше подготвил комплект за първа помощ, който едвам се побра в 20-литрова торба и за който имаме вяра, че ще ни послужи за множеството въобразими обстановки.
- Защо избрахте дарението на органи за своя идея?
- Както знаете, или не знаете, всеки океански гребец има благотворителна идея, която той поддържа. Първоначално обмисляхме да съберем средства за разнообразни благотворителни организации, само че откакто помислихме за капацитета да спасим човешки животи посредством донорство на органи, взехме решение, че никоя друга идея не може да бъде толкоз въздействаща с доста малко изпитание и никаква финансова обремененост за хората. Прегърнахме #Да За Живот! - акцията на Министерството на Здравеопазването без съмнение. Законите в България са такива, че най-близките родственици на умрелия имат последната дума, тъй че в действителност би помогнало, в случай че хората към този момент са готови със своето решение. На лице са нужните експерти и организация, като главният проблем е неналичието на задоволително донори. Това в действителност е обстановката в международен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчение на тази обстановка и действително да спасим животи.
- Кой предмет/уред, с вас на борда, ви е най нужен и кой е излишен/непотребен?
- Водната помпа (десалинатор) е безспорно най-полезният предмет, който носим. Тъй като имаме потребност от към 12 литра дневно, неналичието на машина за произвеждане на вода (електрическа или ръчна) би направила невероятно да приключим прекосяването, просто тъй като не можем да носим толкоз доста бутилирана вода. От друга страна, предмет, който не сме пипнали откогато сме тръгнали, са нашите бинокли. AIS системата и картографа ни правят чудесна работа за локализирането на корабите към нас и ни осведомят за техния курс и местонахождение в действително време. На хоризонта се вижда всичко със или без бинокли.
- Кой беше най-трудния миг и по какъв начин мина той?
- Най-трудният миг беше, когато рулят и аварийният рул се счупиха в границите на няколко дни един от различен, до момента в който бяхме единствено на половината път от плаването. Обмисляхме по какъв начин може да бъдем принудени да подадем SOS сигнал или да се носим по теченията и вятъра в океана в продължение на месеци. Без работещ рул би било извънредно мъчно да насочваме лодката в непрекъснато изменящите се океански условия за останалите 3000 км. И двете други възможности ни се сториха ужасни. За благополучие успяхме да укрепим и двата руля и се надяваме те да устоят до края на нашето пътешестване.
- Стефан. Как се чувстваш да излагаш сина си на риск?
- Чувствам, че не поемаме доста по-големи опасности, застрашаващи живота, от тези, в случай че отидем на екскурзия в планината или предприемем пътешестване с кола или аероплан.Факт, който ме успокоява е, че в историята на океанското гребане е имало единствено един случай, когато лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и връзка не са били толкоз напреднали, колкото са през днешния ден.
- Каква е вашата философия за ръководство на риска?
- Това е многостранна философия и процедура, върху която работим през последната година и половина:
1 Учим се от най-опитните дизайнери на океански лодки, строители, моряци и гребци в света.
2 Уверени сме, че нашата лодка е по-здрава от нужното и че познаваме всяка част от нея от горе до долу - по тази причина взехме решение да я построим сами и по тази причина тя е с няколко стотин кг по-тежка от нужното - от всички спомагателни пластове фибростъкло, вградени плочи от неръждаема стомана, изолации и други
3 Имаме аварийни елементи за съвсем всичко на борда (за някои детайли освен 1 или 2, само че 5 или повече бройки) и поправяме всичко, което се счупи допустимо най-скоро, преди да се утежни времето.
4 Поддържаме дисциплинираност да сме вързани към лодката непрекъснато, да държим люковете затворени и постоянно да заобикаляме непотребните опасности.
5 Когато метеорологичните условия вършат гребането рисково, хвърляме една от морските котви във водата и изчакваме в кабината6) Разчитаме на страховит наземен спомагателен екип - за нас той включва Жени Иванова, Ралф Туйн, Валери Петров и Калин Димитров, които ни оказват скъпа поддръжка.
- Говорите доста за лодката, времето и така нататък, само че какво ще кажете за вашето здраве? Как се оправят телата ви, изключително ръцете ви?
- Започнахме като безспорни начинаещи в гребането преди 18 месеца, тъй че трябваше да наваксаме доста - в последна сметка се справихме с над 6 000 км (разстоянието на нашето атлантическо преминаване) на гребни ергометри в зала. Така ръцете ни получиха задоволително мехури и мазоли на сушата, че по време на пресичането това не е било проблем.Интересно е, че телата ни са се мобилизирали сами и са минали в режим оцеляване - потискайки болки и рани, с цел да увеличим оптимално възможностите си да стигнем до другата страна. Така да вземем за пример, когато получим болки в гърба, пукане на колена, отичане на лакът и други, те отминават много бързо
Нашите задни елементи ни предизвикват най-вече дискомфорт. Не планирахме да публикуваме по този въпрос, само че защото вие попитахте - дано бъдем откровени - един от гребците получи дребна рана откъм гърба. След използването на кремове и спрейове в продължение на няколко дни, раната заздравя. Д-р Кало ( основният ни доктор, брат / чичо, травматолог и хирург), ни беше подготвил комплект за първа помощ, който едвам се побра в 20-литрова торба и за който имаме вяра, че ще ни послужи за множеството въобразими обстановки.
- Защо избрахте дарението на органи за своя идея?
- Както знаете, или не знаете, всеки океански гребец има благотворителна идея, която той поддържа. Първоначално обмисляхме да съберем средства за разнообразни благотворителни организации, само че откакто помислихме за капацитета да спасим човешки животи посредством донорство на органи, взехме решение, че никоя друга идея не може да бъде толкоз въздействаща с доста малко изпитание и никаква финансова обремененост за хората. Прегърнахме #Да За Живот! - акцията на Министерството на Здравеопазването без съмнение. Законите в България са такива, че най-близките родственици на умрелия имат последната дума, тъй че в действителност би помогнало, в случай че хората към този момент са готови със своето решение. На лице са нужните експерти и организация, като главният проблем е неналичието на задоволително донори. Това в действителност е обстановката в международен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчение на тази обстановка и действително да спасим животи.
- Кой предмет/уред, с вас на борда, ви е най нужен и кой е излишен/непотребен?
- Водната помпа (десалинатор) е безспорно най-полезният предмет, който носим. Тъй като имаме потребност от към 12 литра дневно, неналичието на машина за произвеждане на вода (електрическа или ръчна) би направила невероятно да приключим прекосяването, просто тъй като не можем да носим толкоз доста бутилирана вода. От друга страна, предмет, който не сме пипнали откогато сме тръгнали, са нашите бинокли. AIS системата и картографа ни правят чудесна работа за локализирането на корабите към нас и ни осведомят за техния курс и местонахождение в действително време. На хоризонта се вижда всичко със или без бинокли.
- Кой беше най-трудния миг и по какъв начин мина той?
- Най-трудният миг беше, когато рулят и аварийният рул се счупиха в границите на няколко дни един от различен, до момента в който бяхме единствено на половината път от плаването. Обмисляхме по какъв начин може да бъдем принудени да подадем SOS сигнал или да се носим по теченията и вятъра в океана в продължение на месеци. Без работещ рул би било извънредно мъчно да насочваме лодката в непрекъснато изменящите се океански условия за останалите 3000 км. И двете други възможности ни се сториха ужасни. За благополучие успяхме да укрепим и двата руля и се надяваме те да устоят до края на нашето пътешестване.
- Стефан. Как се чувстваш да излагаш сина си на риск?
- Чувствам, че не поемаме доста по-големи опасности, застрашаващи живота, от тези, в случай че отидем на екскурзия в планината или предприемем пътешестване с кола или аероплан.Факт, който ме успокоява е, че в историята на океанското гребане е имало единствено един случай, когато лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и връзка не са били толкоз напреднали, колкото са през днешния ден.
- Каква е вашата философия за ръководство на риска?
- Това е многостранна философия и процедура, върху която работим през последната година и половина:
1 Учим се от най-опитните дизайнери на океански лодки, строители, моряци и гребци в света.
2 Уверени сме, че нашата лодка е по-здрава от нужното и че познаваме всяка част от нея от горе до долу - по тази причина взехме решение да я построим сами и по тази причина тя е с няколко стотин кг по-тежка от нужното - от всички спомагателни пластове фибростъкло, вградени плочи от неръждаема стомана, изолации и други
3 Имаме аварийни елементи за съвсем всичко на борда (за някои детайли освен 1 или 2, само че 5 или повече бройки) и поправяме всичко, което се счупи допустимо най-скоро, преди да се утежни времето.
4 Поддържаме дисциплинираност да сме вързани към лодката непрекъснато, да държим люковете затворени и постоянно да заобикаляме непотребните опасности.
5 Когато метеорологичните условия вършат гребането рисково, хвърляме една от морските котви във водата и изчакваме в кабината6) Разчитаме на страховит наземен спомагателен екип - за нас той включва Жени Иванова, Ралф Туйн, Валери Петров и Калин Димитров, които ни оказват скъпа поддръжка.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ