Смъртта на Тодор Славков дойде като мълния в летен следобед

Смъртта на Тодор Славков пристигна като гръмотевица в летен следобяд – внезапно, без предизвестие, в ден с ужасяваща символика. Точно на същата дата – 21 юли – си отиват и неговата майка Людмила Живкова и вуйчо му Владимир. Фатална, повтаряща се дата, като че ли изсечена в родовата участ на тази фамилия, написа

Новината раздруса изключително мощно дамите, които са били част от живота на Малък Тошко – приятелки, някогашни любови, спътници по бохемски вечери и персонални стихии. Една от първите, които не скриха болката си, беше Деси Цонева. С къс, само че мощен жест тя сподели всичко:
" Обичах го доста. И край. "
Някога, в младостта, те бяха част от една компания, купонясваща без скрупули, даже когато светът им се срутваше към тях. Цонева бе брачна половинка на Янчо Таков – втори, а Славков – негов непосредствен другар.

Сред най-разтърсените се оказа и Бианка Илич – Супер Бианка от екрана, която с години отхвърляше интимна връзка с Малък Тошко. Но думите ѝ в този момент звучат друго – разголени, персонални, неспособни да скрият страстта:
„ Сбогом, мое обичано приятелче. Защо се разбърза? Част от сърцето ми си отнесе със себе си… Помниш ли това грозно, счупено Туинго? В него си мислехме, че светът ни принадлежи. И може би беше по този начин. “
Тя го назовава “своя човеко ” и “Биба Тортата ”, която му носела “захарен смях ” в горчиви дни. Сълзи сред редовете – и сред редовете на един недоизживян живот.

Сестра му Жени Славкова удостовери трагичната новина и помоли за схващане. В фамилията следва женитба на племенница и кандидатстудентски безредици – животът се движи напред, даже когато болката го дърпа обратно.

Безутешна остана и Таня – първата брачна половинка на артиста Сашо Кадиев. С нея Тошко споделяше другарство, чувство за независимост и оня вид фамилиарност, който не се побира в избрания.
„ Ти беше огън, протест, деликатност. Живя същински – не по правила, а по чувство. Светът още носи следите ти – в песента, в чаша вино, в залеза… Наздраве, свободен човек. “

Тодор Славков – сянка и светлина на една династия

Роден на 18 май 1971 година, Тодор Славков носи името на своя дядо – общоприет секретар на Българска комунистическа партия и държавен глава на Народна република България. Майка му – Людмила Живкова – го отглежда в среда на просвета, политика и упования. Баща му е Батето – Иван Славков, емблематичен състезателен началник и ефирен шеф. Самият Тодор постоянно с усмивка споделя, че е „ наследник на татко си и внук на дядо си “ и в никакъв случай не се преструва, че не дължи огромна част от живота си на името, което носи.

През 2016 година в ефира на NOVA Славков приказва с нормалната си самоирония:
„ Политиката ми е хоби… в кръга на шегата, несъмнено. “
Говореше за себе си с усмивка, за системата – с отдалеченост, а за предишното – с иронична изясненост.
„ След 1989 постоянно съм отговорен. Преди това бях постоянно почтен. Свиква се и с двете. “

Тежка сянка над живота му хвърля гибелта на майка му, когато е едвам на 10. Същата дата – 21 юли – лишава и вуйчо му години по-късно. Тази година тя се трансформира и в неговата последна спирка.

Трагичният край

Според формалната информация от Районната прокуратура в Стара Загора, Тодор Славков е лишил живота си със законно притежаван 22-калибров револвер. Тялото му е намерено в къща за посетители в село Асен, където е бил самичък през последните две седмици.

Какво се е случило зад стените на къщата в Старозагорско – към момента не е изцяло ясно. Образувано е досъдебно произвеждане, а съдебномедицинската експертиза удостоверява версията за самопрострелване.

Завинаги на 54 – със жанр, с подигравка и с шепа незабравими залези

Малък Тошко си отиде по този начин, както живя – настрана от клишетата, с чувство за независимост и със спомен за един свят, който към този момент не съществува. Но той беше от тези, които носеха този свят в себе си. И го споделяха с тези, които имаха очи да го видят.