Кирил Ивков пред Efirbet: Спряхме Пеле, но после на Мондиала никой не го спря
Смъртта на Пеле потресе футболния свят и е най-широко коментираната тематика в спорта през последните дни. Все отново си отиде Краля на футбола, който единствен е спечелил три международни трофеи. Пеле покори международния връх със своята Бразилия, в която е със статут на провидение, а за всички футболни хора и генерации си остава огромнатата легенда в Царя на спортовете и модел за подражателство.
Един от българските футболисти, които са се изправяли на терена против Пеле, е Кирил Ивков. На 26 април 1970 година легендата на Левски е стожер в отбраната на Б националния тим на България, който приключва 0:0 с Бразилия в надзорен мач пред препълнения стадион „ Морумби “ в Сао Пауло. Месец по-късно същият този тим на кариоките става международен първенец на Мондиала в Мексико.
В извънредно изявление за Кирил Ивков се върна обратно във времето, с цел да опише какво си спомня от великия конфликт с бразилските звезди.
- Г-н Ивков, чувал съм, че по това време Б националния на България не е отстъпвал доста на А тима?
- Това е самата истина, тъй като имахме обилие от отлични футболисти, само че всички те не можеха да играят по едно и също време в националния. Силата на Б тима обаче беше неоспорима и по тази причина го канеха за влиятелни мачове. За подобен ни предложения и Бразилия, чийто отбор се приготвяше за Световното.
- Кои играчи бяха в състава на България за този дуел?
- На вратата пази Каменски, аз бях финален в отбрана, а край мен бекове излязоха Иван Зафиров и Виден Апостолов, Бог да го елементарни. Пред мен играеше Божил Колев, а измежду тези в средата на терена и офанзива бяха Павел Панов, Мир на праха му, Божидар Григоров и Цветан Атанасов.
- Страх ли изпитвахте или почит от Бразилия?
- Ако би трябвало да съм почтен, нашият треньор Стоян Орманджиев, който ни води в тандем с Христо Младенов, светла им памет и на двамата, беше мощно обезпокоен от класата и имената на противника. Защото преди срещата Орманджиев ме извика и ми сподели: Ако паднем до 0:3, това ще е добре за нас. Ние, играчите, обаче бяхме спокойни и надъхани да сме част от един театър. Отделно бяхме и мобилизирани да покажем на бразилците, че костваме като футболисти, защото очевидно не ни брояха за живи, щом преди срещата един локален вестник пусна карикатури на българските играчи като бебета, които са лапнали биберони и лазят по терена.
- Каква беше атмосферата на стадиона?
- Това мъчно може да се опише и в този момент. Над 150 хиляди фенове, които крещяха и скандираха имената на своите и се настройваха за разгромна победа. Долу към терена имаше доста публицисти и кореспонденти с камери, кабели, микрофони, апарати. Те даже бяха навлезли и на самия терен, и ни пречеха да загряваме обикновено. Спомням си, че се прибрахме в съблекалнята по-рано, защото мачът трябваше да стартира в 14 часа локално време, само че ни споделиха, че е изместен за 15 часа.
- Какво почувствахте, когато излязохте на терена?
- Бразилците ни помогнаха да се окуражаваме още повече, защото в допълнение ни изнервиха. Причината е, че публицистите нахлуха към центъра и започнаха да снимат играчите им и да им вземат изявленията, тъй че мачът закъсня още.
- Как се разви срещата?
- Те имаха топката, само че ние освен се защитавахме проведено и заедно, само че имахме и шансове в офанзива. Най-чистото ни състояние се откри пред Григоров, който след композиция с Панов излезе на добра позиция и шутира от придвижване, само че край гредата. Но главният ми спомен е обвързван с това, което се случи на почивката.
- Какво стана тогава?
- Прибрахме се в съблекалнята и таман треньорът взе да дава инструкции, на стадиона избухна бомба. Погледнахме през прозорците и видяхме, че Пеле излязъл да загрява с номер 13 на фланелката. На това се е дължал и този пронизителен плач от трибуните.
- Как се справихте с Пеле?
- Пазеше го персонално Божил Колев и се оправи, а в редките случаи, когато Пеле се измъкваше, както той, по този начин и други бразилци, с групови старания затваряхме подстъпите към вратата.
- Какъв футболист беше Кралят на футбола?
- Пеле, Бог да го елементарни, беше неповторим футболист, със забележителна техника, експедитивност и тъничък комбинативен нюх. Той като че ли и на гърба си имаше очи, защото виждаше всичко и знаеше накъде да насочи топката във всеки един миг. Но ние не бяхме отишли там да се любуваме на играта му, а да се представим почтено и успяхме. На играта на Пеле се любувах след това по тв приемника на международното.
- Успяхте ли да размените фланелката си с тази на някой от бразилците?
- Нямах никакъв късмет, защото след последния съдийски сигнал аудитория и публицисти нахлуха на терена и настана блъсканица. На някои играчи на Бразилия им смъкнаха фланелките, а други бързаха да се приберат в събекалнята.
- Как одобриха почитателите на домакините равенството?
- Много тежко. От трибуните се чуваха мощни освирквания, а от преводача разбрах, че последователите на терена са казвали на играчите: Вие един гол не можахте да вкарате на тези, а другия месец желаете да ставате международни първенци.
- Влезе ли някой от Бразилия във вашата съблекалня?
- Да. Служител от Бразилската федерация пристигна да ни благодари за правилната и добра игра. Мен ме дефинира за най-хубавия бранител в мача и ми подари едно радио за кола. И до ден сегашен не мога да си простя, че след години продадох първата си кола с това радио в нея.
- След като видяхте по какъв начин играе Бразилия, мислехте ли, че е допустимо да победи на Мондиала в Мексико?
- Разбира се. Този еднакъв въобще не ме заблуди, макар че беше влиятелен резултат за България, защото по това време Бразилия разполагаше с необикновен тим и реализатори. Лидерът беше Пеле, само че и до ден сегашен помня всички, които играха против нас – Феликс, Карлос Алберто, Брито, Пиаца, Тостао, Клодоалдо, Жерсон, Жаирзиньо, Ривелиньо и Евералдо. Малко след нашия мач те подвигнаха Златната Нике вечно, а съгласно експертите това е бил най-силният народен отбор в историята на Бразилия. За мен е привилегия, че аз и моите съотборници освен играхме против тези футболни гении, само че и им се противопоставихме сполучливо.
>
Един от българските футболисти, които са се изправяли на терена против Пеле, е Кирил Ивков. На 26 април 1970 година легендата на Левски е стожер в отбраната на Б националния тим на България, който приключва 0:0 с Бразилия в надзорен мач пред препълнения стадион „ Морумби “ в Сао Пауло. Месец по-късно същият този тим на кариоките става международен първенец на Мондиала в Мексико.
В извънредно изявление за Кирил Ивков се върна обратно във времето, с цел да опише какво си спомня от великия конфликт с бразилските звезди.
- Г-н Ивков, чувал съм, че по това време Б националния на България не е отстъпвал доста на А тима?
- Това е самата истина, тъй като имахме обилие от отлични футболисти, само че всички те не можеха да играят по едно и също време в националния. Силата на Б тима обаче беше неоспорима и по тази причина го канеха за влиятелни мачове. За подобен ни предложения и Бразилия, чийто отбор се приготвяше за Световното.
- Кои играчи бяха в състава на България за този дуел?
- На вратата пази Каменски, аз бях финален в отбрана, а край мен бекове излязоха Иван Зафиров и Виден Апостолов, Бог да го елементарни. Пред мен играеше Божил Колев, а измежду тези в средата на терена и офанзива бяха Павел Панов, Мир на праха му, Божидар Григоров и Цветан Атанасов.
- Страх ли изпитвахте или почит от Бразилия?
- Ако би трябвало да съм почтен, нашият треньор Стоян Орманджиев, който ни води в тандем с Христо Младенов, светла им памет и на двамата, беше мощно обезпокоен от класата и имената на противника. Защото преди срещата Орманджиев ме извика и ми сподели: Ако паднем до 0:3, това ще е добре за нас. Ние, играчите, обаче бяхме спокойни и надъхани да сме част от един театър. Отделно бяхме и мобилизирани да покажем на бразилците, че костваме като футболисти, защото очевидно не ни брояха за живи, щом преди срещата един локален вестник пусна карикатури на българските играчи като бебета, които са лапнали биберони и лазят по терена.
- Каква беше атмосферата на стадиона?
- Това мъчно може да се опише и в този момент. Над 150 хиляди фенове, които крещяха и скандираха имената на своите и се настройваха за разгромна победа. Долу към терена имаше доста публицисти и кореспонденти с камери, кабели, микрофони, апарати. Те даже бяха навлезли и на самия терен, и ни пречеха да загряваме обикновено. Спомням си, че се прибрахме в съблекалнята по-рано, защото мачът трябваше да стартира в 14 часа локално време, само че ни споделиха, че е изместен за 15 часа.
- Какво почувствахте, когато излязохте на терена?
- Бразилците ни помогнаха да се окуражаваме още повече, защото в допълнение ни изнервиха. Причината е, че публицистите нахлуха към центъра и започнаха да снимат играчите им и да им вземат изявленията, тъй че мачът закъсня още.
- Как се разви срещата?
- Те имаха топката, само че ние освен се защитавахме проведено и заедно, само че имахме и шансове в офанзива. Най-чистото ни състояние се откри пред Григоров, който след композиция с Панов излезе на добра позиция и шутира от придвижване, само че край гредата. Но главният ми спомен е обвързван с това, което се случи на почивката.
- Какво стана тогава?
- Прибрахме се в съблекалнята и таман треньорът взе да дава инструкции, на стадиона избухна бомба. Погледнахме през прозорците и видяхме, че Пеле излязъл да загрява с номер 13 на фланелката. На това се е дължал и този пронизителен плач от трибуните.
- Как се справихте с Пеле?
- Пазеше го персонално Божил Колев и се оправи, а в редките случаи, когато Пеле се измъкваше, както той, по този начин и други бразилци, с групови старания затваряхме подстъпите към вратата.
- Какъв футболист беше Кралят на футбола?
- Пеле, Бог да го елементарни, беше неповторим футболист, със забележителна техника, експедитивност и тъничък комбинативен нюх. Той като че ли и на гърба си имаше очи, защото виждаше всичко и знаеше накъде да насочи топката във всеки един миг. Но ние не бяхме отишли там да се любуваме на играта му, а да се представим почтено и успяхме. На играта на Пеле се любувах след това по тв приемника на международното.
- Успяхте ли да размените фланелката си с тази на някой от бразилците?
- Нямах никакъв късмет, защото след последния съдийски сигнал аудитория и публицисти нахлуха на терена и настана блъсканица. На някои играчи на Бразилия им смъкнаха фланелките, а други бързаха да се приберат в събекалнята.
- Как одобриха почитателите на домакините равенството?
- Много тежко. От трибуните се чуваха мощни освирквания, а от преводача разбрах, че последователите на терена са казвали на играчите: Вие един гол не можахте да вкарате на тези, а другия месец желаете да ставате международни първенци.
- Влезе ли някой от Бразилия във вашата съблекалня?
- Да. Служител от Бразилската федерация пристигна да ни благодари за правилната и добра игра. Мен ме дефинира за най-хубавия бранител в мача и ми подари едно радио за кола. И до ден сегашен не мога да си простя, че след години продадох първата си кола с това радио в нея.
- След като видяхте по какъв начин играе Бразилия, мислехте ли, че е допустимо да победи на Мондиала в Мексико?
- Разбира се. Този еднакъв въобще не ме заблуди, макар че беше влиятелен резултат за България, защото по това време Бразилия разполагаше с необикновен тим и реализатори. Лидерът беше Пеле, само че и до ден сегашен помня всички, които играха против нас – Феликс, Карлос Алберто, Брито, Пиаца, Тостао, Клодоалдо, Жерсон, Жаирзиньо, Ривелиньо и Евералдо. Малко след нашия мач те подвигнаха Златната Нике вечно, а съгласно експертите това е бил най-силният народен отбор в историята на Бразилия. За мен е привилегия, че аз и моите съотборници освен играхме против тези футболни гении, само че и им се противопоставихме сполучливо.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ