Смъртта на папата е едно от най-важните събития в живота

Смъртта на папата е едно от най-важните събития в живота на Католическата черква. Освен миг на печал за милиони вярващи по света, това е и началото на строго избрана и надълбоко алегорична процедура, която води до избора на идващия папа. От унищожаването на Рибарския пръстен до затворения конклав – всяка стъпка е изпълнена с вековна традиция.

21 април 2025, 11:00

Папа Франциск е умрял

Папата носи пръстен, прочут като " Пръстена на рибаря " (Anulus Piscatoris) – знак на деятел Петър, който преди да бъде свикан от Христос, е бил риболовец. Пръстенът се употребява като формален щемпел за сключване на документи и носи гравирано изображение на св. Петър, хвърлящ мрежа.

След гибелта на папата, пръстенът се унищожава – обичайно с дребен чук, в наличието на висши кардинали. Това деяние има бездънен смисъл: прекъсва се властта на умрелия папа и се предотвратява подправяне на документи в негово име.

Първата стъпка след кончината на папата е Камерлингът на Римската черква (Cardinal Camerlengo) да удостовери гибелта. Традиционно се повтаря името на папата три пъти, с цел да се откри неналичието на отговор.

От този миг насетне всички административни функционалности на папата се приключват. Камерлингът поема краткотрайната власт, само че без право да взима дълготрайни решения.

Апартаментите на умрелия папа се запечатват, в това число с восък, и остават заключени до избирането на правоприемник.

След погребението стартира подготовка за конклав – заседание на всички кардинали под 80-годишна възраст.

Кардиналите се заключват във Ватикана – безусловно. Без достъп до медии, телефони или външен свят.

Гласуването стартира след серия молебствия и полемики. Всеки глас е скришен.

За да бъде определен нов папа, са нужни 2/3 от гласовете.

След всеки рунд гласоподаване, бюлетините се изгарят:

Черен пушек (с добавки) значи няма определен.

Бял пушек – „ Habemus Papam! “ – „ Имаме папа! “

Новият папа избира своето папско име и незабавно става глава на Католическата черква. Той се появява на балкона на Базиликата „ Св. Петър “ и дава първото си благословение Urbi et Orbi – „ На града и на света “.

Смъртта на папа не е просто историческо събитие – тя е преломен миг, който отключва комплицирана и надълбоко алегорична процедура. От примирение и респект към предшественика до вдъхновението, което носи новоизбраният понтифик, Католическата черква продължава своя път в духа на традиция и религия.