Ще намерят ли католиците след смъртта на Бенедикт XVI съюзници в Русия
Смъртта на папа Бенедикт XVI се трансформира в съществено тестване за Католическата черква. Германският понтифекс беше знамето на консервативния католицизъм, противопоставящ се на демократичното крило. След гибелта му не е изключено изявление на последователи на папа Бенедикт XVI, които са разтревожени от курса на настоящия папа Франциск.
Смъртта на папа Бенедикт XVI беше съществено тестване за Католическата черква. Дори единствено тъй като, до момента в който папата беше жив, той не можеше да бъде употребен в политически игри, свързани със Светия трон. Смъртта на „ немския папа ” развърза ръцете на всички. И в този момент универсалната католическа черква е изправена пред проблеми, които до момента са били прикрити.
Кой беше Бенедикт XVI за католиците? Папа, който остана знак и опора на традицията. Той не опровергава непосредствено Втория ватикански събор, само че го схваща в тези категории, които разрешават на традиционалистите да се помирят с Католическата черква. Нещо повече, немският папа се съгласи да се сдобри с лефевристите, желаейки да върне Църквата към единение.
Въпросът е дали католическата черква има потребност от него през днешния ден. Тя претърпява сложни времена. Така нареченият синодален развой, стартиран от папа Франциск, наподобява двузначен. Както самият понтифекс един път сподели, с цел да остане всичко както преди, всичко би трябвало да се промени. Но какво тъкмо би трябвало да се промени и какво би трябвало да остане същото? В Църквата има две съществени течения, които си съперничат и към момента не е ясно по какъв начин могат да се схващат.
Бенедикт XVI като почетен папа представляваше " решителен детайл в стабилизирането и разведряването ", написа италианският вестник Corriere della Sera. По мнението на изданието, гибелта на немския понтифекс може да провокира два противоположни резултата. Или с цел да сдобри радикалните кръгове в Католическата черква, или, по-скоро да „ провокира огромна неустойчивост, както във Ватикана, по този начин и във Вселенската черква “.
Недоволството нараства през годините, като Съединените щати са в епицентъра на опозицията. Говори се за „ разединение “ измежду американската католическа десница, враждебна към папа Франциск, богаташи и изграждащи структури, чийто фантом витае от години, опасност, на която понтифексът към този момент отговори умерено, само че изсъхнало през 2019 година в диалог с кореспонденти:
„ Моля се да няма ерес, само че не се опасявам: в Църквата е имало доста разцепления ". С други думи, международната католическа черква може да е на ръба на прелом, когато американската католическа черква не успее да издържи демократичните „ църковни промени “ на папа Франциск.
И в действителност ли си заслужава да не се опасяваме от разколите, за които умерено приказва папа Франциск? Стартираният от него синодален развой разбуни католическата черква в Германия. Същата Църква, с която папа Бенедикт XVI очевидно не съумя да се оправи и тъкмо заради тази причина подаде оставка. Все още не е ясно за какво немският понтифекс реши да абдикира от трона, макар че се приказва, че той е бил грохнал от голям брой рецесии, свързани с приключване на секретна информация от неговия камериер, който е изнесъл поверителни документи от папската канцелария и също така срещна със наличието им журналистът Джанлуиджи Нуци.
Но все пак отклонението на Католическата черква на Германия от църковната традиция, към която Бенедикт XVI непроменяемо се е придържал като кардинал Ратцингер и по-късно глава на католическата черква, наподобява като сламката, която е счупила врата на камилата,. Нещо повече, точно дейностите на католическата черква в Германия през днешния ден наподобяват като опит за разединение на католицизма, на което Бенедикт XVI се опълчи.
Германските католици влизат в тясна " прегръдка " с протестантството, което провокира огромно подозрение измежду католическата международна общественост. Германските католици в действителност се пробват да основат ново обучение на Църквата, подчинено на духа на актуалния свят, в което се допуска, че има отклоняване от разпоредбите, които папа Бенедикт XVI се пробва да съблюдава.
Това слага католическата черква на тестване, също и във връзка с икуменическия развой. В последна сметка „ прогресивните “ възгледи на немския католицизъм могат да намерят схващане измежду западния протестантизъм, изключително в случай че приказваме за английския англиканизъм, само че е малко евентуално те да бъдат подкрепени от православната общественост.
И по този начин, накъде в последна сметка ще тръгне католическата черква, „ освободена “ от папа Бенедикт XVI, който със самия факт на съществуването си, не й позволяваше дефинитивно да попадне под „ очарованието “ на демократичната църковна идеология? Дали консервативният католицизъм ще остане в предишното с немския понтифекс или като покълнало зърно ще даде своите нови плодове?
Отговорите на тези въпроси ще даде новият понтификат, който ще смени папа Франциск. Съдейки по аржентинския папа, той има намерение да съобщи решението на своя правоприемник. Едва ли инцидентно Франциск, малко преди гибелта на папа Бенедикт XVI, в изявление за испанския вестник ABC сподели, че малко след избирането му за понтифекс през 2013 година е написал писмо за оставка, ако не може да извършва отговорностите си по здравословни аргументи.
Ясно е, че до момента в който Бенедикт XVI беше жив, папа Франциск не можеше да подаде оставка, с цел да не сътвори проблем с едновременното наличие на трима папи. Но в този момент нищо не му пречи да абдикира идната година, контролирайки процеса на избор на нов понтифекс, който ще продължи курса на Франциск за смяна на Католическата черква. Курс, който не съответствува с възгледите на папа Бенедикт XVI,
В същото време напускането на немския папа развързва ръцете на католическите традиционалисти, които в този момент би трябвало да намерят ново лице за " своята " католическа черква, близо до нейното схващане за времената от предишните епохи. Между другото, тази черква може да откри съдружник и в Руската православна черква, чиято позиция за загубата на обичайните полезности на Запада намира схващане измежду някои религиозни среди на самите западни християни. Да забележим какво ще стане по-нататък.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Смъртта на папа Бенедикт XVI беше съществено тестване за Католическата черква. Дори единствено тъй като, до момента в който папата беше жив, той не можеше да бъде употребен в политически игри, свързани със Светия трон. Смъртта на „ немския папа ” развърза ръцете на всички. И в този момент универсалната католическа черква е изправена пред проблеми, които до момента са били прикрити.
Кой беше Бенедикт XVI за католиците? Папа, който остана знак и опора на традицията. Той не опровергава непосредствено Втория ватикански събор, само че го схваща в тези категории, които разрешават на традиционалистите да се помирят с Католическата черква. Нещо повече, немският папа се съгласи да се сдобри с лефевристите, желаейки да върне Църквата към единение.
Въпросът е дали католическата черква има потребност от него през днешния ден. Тя претърпява сложни времена. Така нареченият синодален развой, стартиран от папа Франциск, наподобява двузначен. Както самият понтифекс един път сподели, с цел да остане всичко както преди, всичко би трябвало да се промени. Но какво тъкмо би трябвало да се промени и какво би трябвало да остане същото? В Църквата има две съществени течения, които си съперничат и към момента не е ясно по какъв начин могат да се схващат.
Бенедикт XVI като почетен папа представляваше " решителен детайл в стабилизирането и разведряването ", написа италианският вестник Corriere della Sera. По мнението на изданието, гибелта на немския понтифекс може да провокира два противоположни резултата. Или с цел да сдобри радикалните кръгове в Католическата черква, или, по-скоро да „ провокира огромна неустойчивост, както във Ватикана, по този начин и във Вселенската черква “.
Недоволството нараства през годините, като Съединените щати са в епицентъра на опозицията. Говори се за „ разединение “ измежду американската католическа десница, враждебна към папа Франциск, богаташи и изграждащи структури, чийто фантом витае от години, опасност, на която понтифексът към този момент отговори умерено, само че изсъхнало през 2019 година в диалог с кореспонденти:
„ Моля се да няма ерес, само че не се опасявам: в Църквата е имало доста разцепления ". С други думи, международната католическа черква може да е на ръба на прелом, когато американската католическа черква не успее да издържи демократичните „ църковни промени “ на папа Франциск.
И в действителност ли си заслужава да не се опасяваме от разколите, за които умерено приказва папа Франциск? Стартираният от него синодален развой разбуни католическата черква в Германия. Същата Църква, с която папа Бенедикт XVI очевидно не съумя да се оправи и тъкмо заради тази причина подаде оставка. Все още не е ясно за какво немският понтифекс реши да абдикира от трона, макар че се приказва, че той е бил грохнал от голям брой рецесии, свързани с приключване на секретна информация от неговия камериер, който е изнесъл поверителни документи от папската канцелария и също така срещна със наличието им журналистът Джанлуиджи Нуци.
Но все пак отклонението на Католическата черква на Германия от църковната традиция, към която Бенедикт XVI непроменяемо се е придържал като кардинал Ратцингер и по-късно глава на католическата черква, наподобява като сламката, която е счупила врата на камилата,. Нещо повече, точно дейностите на католическата черква в Германия през днешния ден наподобяват като опит за разединение на католицизма, на което Бенедикт XVI се опълчи.
Германските католици влизат в тясна " прегръдка " с протестантството, което провокира огромно подозрение измежду католическата международна общественост. Германските католици в действителност се пробват да основат ново обучение на Църквата, подчинено на духа на актуалния свят, в което се допуска, че има отклоняване от разпоредбите, които папа Бенедикт XVI се пробва да съблюдава.
Това слага католическата черква на тестване, също и във връзка с икуменическия развой. В последна сметка „ прогресивните “ възгледи на немския католицизъм могат да намерят схващане измежду западния протестантизъм, изключително в случай че приказваме за английския англиканизъм, само че е малко евентуално те да бъдат подкрепени от православната общественост.
И по този начин, накъде в последна сметка ще тръгне католическата черква, „ освободена “ от папа Бенедикт XVI, който със самия факт на съществуването си, не й позволяваше дефинитивно да попадне под „ очарованието “ на демократичната църковна идеология? Дали консервативният католицизъм ще остане в предишното с немския понтифекс или като покълнало зърно ще даде своите нови плодове?
Отговорите на тези въпроси ще даде новият понтификат, който ще смени папа Франциск. Съдейки по аржентинския папа, той има намерение да съобщи решението на своя правоприемник. Едва ли инцидентно Франциск, малко преди гибелта на папа Бенедикт XVI, в изявление за испанския вестник ABC сподели, че малко след избирането му за понтифекс през 2013 година е написал писмо за оставка, ако не може да извършва отговорностите си по здравословни аргументи.
Ясно е, че до момента в който Бенедикт XVI беше жив, папа Франциск не можеше да подаде оставка, с цел да не сътвори проблем с едновременното наличие на трима папи. Но в този момент нищо не му пречи да абдикира идната година, контролирайки процеса на избор на нов понтифекс, който ще продължи курса на Франциск за смяна на Католическата черква. Курс, който не съответствува с възгледите на папа Бенедикт XVI,
В същото време напускането на немския папа развързва ръцете на католическите традиционалисти, които в този момент би трябвало да намерят ново лице за " своята " католическа черква, близо до нейното схващане за времената от предишните епохи. Между другото, тази черква може да откри съдружник и в Руската православна черква, чиято позиция за загубата на обичайните полезности на Запада намира схващане измежду някои религиозни среди на самите западни християни. Да забележим какво ще стане по-нататък.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ