Защо медицинските хеликоптери не спасяват достатъчно животи
Смъртта на мъж в планината още веднъж сложи на дневен ред въпроса за какво системата за въздушна незабавна здравна помощ в България не работи дейно съвсем две години след старта си. Случаят отвори редица въпроси – за какво медицинските хеликоптери рядко се употребяват при пътни произшествия, за какво първичните избавителни задачи са малко и за какво планът за създаване на системата остава в застой.
На доктрина въздушната незабавна помощ би трябвало да доближава непосредствено до мястото на случая и бързо да транспортира потърпевшите до лечебно заведение. На процедура обаче системата прави главно избавителни интервенции в планината или транспортира пациенти сред лечебни заведения, излиза наяве от репортаж на NOVA. Статистиката демонстрира сериозна разлика с други европейски страни. За близо две години в България са осъществени към 200 задачи, до момента в който единствено за една година в Австрия те са над 21 000.
Един от главните проблеми е дребният брой така наречен първоначални задачи – случаи, при които хеликоптерът се изпраща непосредствено на мястото на случая, с цел да транспортира потърпевш до болница. Друг сериозен проблем е построяването на базите за хеликоптерите. Към момента действат единствено бази в София и Сливен, макар че първичният проект предвиждаше шест.
От системата за въздушна здравна помощ отхвърлиха коментар.
Според Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация казусът е в неналичието на добре построена система. „ Системата за въздушна незабавна помощ беше дългогодишна борба. Дълго време страната се противопоставяше поради финансирането. Когато получихме европейска поддръжка, тя беше основана, само че най-важното – самата система – липсва “, разяснява той.
По думите му сега страната разполага с няколко хеликоптера, само че действително има „ една и половина база “, което прави ефикасната работа съвсем невъзможна. Димитров показва още, че през последните две години първичните задачи са били осъществявани главно по искане на Планинската избавителна работа, което съгласно него е резултат от метода, по който системата е въведена.
Според доктор Благомир Здравков, член на експертния съвет по авиационна медицина, най-сериозният въпрос остава за какво главната функционалност на системата – бързата реакция в границите на така наречен „ златен час “ – към момента не се извършва. „ Две години след стартирането на въздушната незабавна помощ към момента няма действителни първоначални задачи в нужния мащаб, а това би трябвало да е главната ѝ задача “, уточни той.
Министърът на опазването на здравето доцент Михаил Околийски съобщи, че в България има относително отмерено систематизиране на лечебните заведения, което в доста случаи прави превозването по въздух излишно. „ Не е належащо всякога да се задейства медицинският хеликоптер, тъй като пациентът може да бъде превозен с кола за спешна помощ до болница “, изясни той.
По думите му системата е нова и занапред се развива. Необходим е и по-голям опит на екипите и водачите, с цел да се избегнат опасности за пациентите.
По мотив трагичния случай в региона на Мальовица министърът уточни, че хеликоптерът е изхвърчал към 45 минути след подаването на сигнала. Причината за забавянето е била нуждата от уточняване на координатите и вземане предвид с сложния терен. Според наличната здравна информация положението на потърпевшия е било толкоз тежко, че даже по-бързото идване на хеликоптера евентуално не би трансформирало изхода.
В момента в България има четири медицински хеликоптера, като неотдавна е дошъл и пети. Министърът уточни, че при встъпването на служебния кабинет са били открити неизпълнени задължения по построяването на базите за тях. Към момента нито една от плануваните вложения не е изцяло приключена, а страната е изправена пред риск да загуби средства по Плана за възобновяване и резистентност.
Според доктор Благомир Здравков обаче действително действат единствено два хеликоптера, а част от тях имат и механически ограничавания – да вземем за пример не могат да транспортират деца под пет кг.
