Смъртта на Христо Ботев е една от най-големите мистерии в

Смъртта на Христо Ботев е една от най-големите мистерии в нашата история. С превръщането му в народен идол нейното изясняване става табу. Почти век и половина историците не се наемат да отговорят на въпроса за какво най-голямата и най-добре въоръжена наша чета е разгромена единствено след две сражения.

От прът и въже


“…Двеста души от прът и въже събрани, неопитни хора”. Така Захари Стоянов характеризира Ботевата чета, която минава Дунава, с цел да се включи в Априлското въстание през 1876 година Създаването й е значително плод на интригите и персоналните упоритости на пратените във Враца апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов, които влизат в спор с локалните съзаклятници и са горе-долу изгонени – единият поради пиянството му, другият поради кавгаджийство.

В началото на април 1876 година те отиват в Бекет, където са складирани закупените от Врачанския революционен комитет съвременни белгийски пушки, за прекачване през Дунава. Тук научават, че локалните дейци се готвят да провеждат чета в поддръжка на въстанието. Това им дава късмет за реабилитация и те небрежно се присламчват към тоя план, сякаш като единствен метод да се доставят пушките в България.

За челник на дружината е избран Панайот Хитов. Той обаче отхвърля и желае да преорентира четата в готвещата се къде по-перспективна война на Сърбия с Турция, в която се е заел. Това по никакъв начин не устройва Обретенов и Апостолов. Изправени пред алтернативата да трансферират по някакъв различен метод пушките към Враца, което ще ги сложи само в ролята на медиатори, или да намерят непременно челник за четата, те се сещат за Ботев. Двамата са наясно, че той е на първо място стихотворец и публицист без никакъв опит в хайдушката тактичност, но нямат избор. И когато Ботев първоначално се поколебава,

Апостолов пада пред него на колене


целува му ръцете и краката, умолявайки го да одобри, тъй като другояче делото пропада.

Напусналият БРЦК по свое предпочитание, самоизолирал се, а след това дефинитивно подценен от апостолите честолюбец е мощно поласкан от оказаното му доверие. Като буен последовател на четническата тактичност той нееднократно е казвал, че в случай че българите намерят своя Гарибалди, “можем да разсипем цяла Турция”. Идеята за чета, освен това с оригурено оръжие, взривява бунтовната му хъшовска натура. Ботев се хвърля в това дело с целия си жар.

Междувременно панагюрци въстават и Заимов моли с писмо до Бекет: “Скоро стоката проводете!” Обретенов обаче клинчи, тъй като пази пушките за четата. Така, без да подозира, Ботев е заплетен в спора сред окръжния център и двамата пишман апостоли – следва му да “опере пешкира” на врачанскато неодобрение.

Научил, че във Влашко се образува още една чета за прекосяване в България отпред с Филип Тотю, той е подготвен да му преотстъпи воеводството, в случай че двете чети се слеят. БРЦК обаче не дава на Тотю желаните от него първо 1000, а след това 200 наполеона. Здравият разсъдък, а и пропагандата на Панайот Хитов бързичко убеждават остарелия бунтовник да избра присъединяване в сръбската акция против турците, вместо да залага главата си в обреченото българско въстание. “Ако му е омръзнало да живее и желае да иде на кланица, ние не сме полудели да минем залудо”, споделя той във връзка с Ботев и четата, мотивирайки отхвърли си. Според Никола Обретенов научилият за това Ботев “се възмутил от Тотя и споделил на момчетата: “Тя се видя, аз ще ви стана челник!”

Мнозинството от четниците изобщо не са помирисвали барут и сходно на Ботев си показват гибелта най-вече в героично-легендарен тип. Бързото и ефектно преодоляване на парахода „ Радецки ”, церемониалното слизане на българския бряг наелектрезира още повече упованията им за надвит марш през въстаналата и надали не към този момент освободила се страна.

Козлодуйчани обаче, дочули пукването на пушка и страшната дума “комити”, удрят на бяг към къра и се скриват в миши дупки. Така става и в Бутан, където мъжете се изпокриват в сламениците, и в по-голямото село Борован. Леден душ срязва еуфорията още в първия ден, 17 май. “Видите ли, че народът не желае да ни знае, че той няма никакво уведомление, че спи мъртвешки – ядосва се Ботев. – Това кюлхане, Заимов, ни излъга да създадем една

непростителна от историята нелепост


Но напред! България ще да живее и след това нашето загиване!”

Ала жестоките разочарования на войводата занапред предстоят. Врачани, в чиято помощ сякаш потегля четата, освен не въстават, само че и непрестанно лъжат и мамят Ботев. След като научават за разгрома в Южна България, те напълно се спотаяват. Появата на четата ги хвърля в смут. Все отново пишман-комитите скалъпват някакъв проект за протест на 18 против 19 май, събират се в черквата, само че скоро безславно се разбягват. Закопават униформи и левски знаци, скриват оръжието по нужниците, изгарят знамето, а основният деятел Стоян Заимов, преоблечен в женски облекла, се укрива във врачанските лозя.

Непосрещнали четата на Козлодуй съгласно ангажимента, локалните съзаклятници непрестанно се стараят да се отърват от нея и да я отклонят от Враца – крайната й цел. Мамят куриерите й с подправени обещания за присъединение и помощ, че градът им е цялостен с армия, осуетяват и присъединението на две селски чети.

Потресът у войводата е цялостен – на два пъти той съвсем рухва душевен и прочувствено. Гневът му се излива и върху подмамилите го в начинанието Обретенов и Апостолов. “Где е народът? – крещи им в обезсърчение поетът. – Где са тия мъчени робове, които ни викаха? Где е Заимов, где е този измамник със зъби да го разкъсам?… По-добре да бях паднал да се удавя в Дунава, да не виждах тоя срам – по какъв начин българският народ е стадо говеда!”

Съвсем разумно е освен това състояние да се запитаме: кой е същинският провинен за гибелта на Ботев?