Смъртта на Георги Софкин преди дни разтърси обществото. Той беше

Смъртта на Георги Софкин преди дни раздруса обществото. Той беше дълготраен ръководител и емблема на организацията на дребните хора у нас

" Алкохолът и самотата убиха Георги Софкин. Той беше от хубаво семейство. Баща му беше прокурор и арбитър по комунистическо време, само че родителите му от дълго време починаха. Георги беше просветен и можеше да се води образован диалог с него. След като и духовният му ментор Батето умря, Жоро остана уединен и се пропи ".

Това описа извънредно пред " България Днес " Мария Михайлова, една от най-близките до Софкин.

Миналата събота първият ръководител на асоциацията на дребните хора у нас е открит паднал на тротоара на старозагорската улица " Митрополит Методий Кусев ", в региона на Второ главно учебно заведение. Георги, чийто растеж беше 136 сантиметра, незабавно е закаран в Университетската болница в Стара Загора. Той е в кома и с голям брой контузии от рухването. Софкин издъхна точно на Деня на Народните будители.

" Ухапа ме куче и се наложи да отида в болничното заведение в Стара Загора за ваксина. Съвсем инцидентно, до момента в който чаках реда си, чух един замърсен и беззъб клошар да пита доктори и сестри за Жоро Софкин. Излъга ги, че му е брат. Те му споделиха, че не могат да приказват с него. Аз отидох в друго поделение за ваксина срещу бяс и когато се върнах за втората инжекция, се поинтересувах и желаех да видя Георги и да му занеса храна и каквото му е належащо. С огорчение ми оповестиха, че е умрял. Не ми споделиха нито къде е, нито дали е заровен. Моргата беше затворена, а в отделението не ме пуснаха ", описа с огорчение Мария.

И добавя: " Много ми е жалост за Софкин. Навремето Иван Славков ме срещна с него. Батето се грижеше за Жоро и го гледаше. Казваше ми: " Какво да го върша бе, Мария? И той душа носи ". Когато умря Батето, животът на Жоро потегли надолу. Въртеше се към депутатите, само че те не му обръщаха внимание и откакто изгуби поддръжката си, Софкин рухна. Остана единствено на пенсията си, само че тя не му стигаше и той залитна към алкохола и не се спря. "

Михайлова описа, че в последните години поради присъда над Георги наследственият му апартамент в Стара Загора е продаден от съдия-изпълнител. Добросърдечната жена постоянно пособия и даже приютявала дребния човек в дома си.

" Софкин беше обезверен и нямаше кой да му подаде ръка. Аз понякога го прибирах, с цел да го нахраня и да се изкъпе. В София Софкин живя 6 месеца в жилището ми, а когато се върнах в Стара Загора, пристигна с мен. Помагала съм му с каквото мога, само че аз съм пенсионерка и не мога да го поема напълно, а и не желаех хората, с които се беше свързал, да идват в дома ми. Бях му намерила безвъзмездна квартира в Стара Загора. Таванско помещение с обща тоалетна, само че беше обичайно и уместно за самичък човек. Той въобще не отиде. Луташе се по другари ту в Петрич, ту в Сандански. Накрая и те го изоставиха. Преди идваше по-често при мен, изключително когато беше доста гладен, само че най-после се беше трансформирал в клошар и се срамуваше от типа си. Не го бях виждала няколко години ", със сълзи на очите описа Мария.

Мария споделя, че Георги Софкин бил добър човек. " Не заслужаваше такава кончина. Ще групирам пари за погребението му. Жоро е заслужен за хубаво заравяне. Ще отида в старозагорския пенсионерски клуб " Васил Левски ", с цел да го организираме ", безапелационна е Мария Михайлова.