Протестите в Иран и цената на промяната
Смъртта на едно младо момиче се трансформира в мотор на съпротивата в Иран. Махса Амини е задържана. Според моралната полиция не е носила хиджаба си вярно, съгласно строгите наставления на Ислямската република. Махса умира 3 дни по-късно. Официалната версия на управляващите – получила e инфаркт. Имала и други болести. За да поддържат версията си, разпространиха видео, на което се вижда по какъв начин припада в ареста.
Смъртта на Махса разпали протестното придвижване в Иран и Кюрдистан. Иранските управляващи упражняват напън върху фамилията й да не дават информация на медиите и света. Махса е гневният глас на хората в Иран сега.
Ерфан Мортезаей, братовчед на Махса Амини
Снимки от болничното заведение, на които се виждат следите от нанесения побой над младата кюрдка, разпалиха гнева на иранците. Първите митинги бяха точно пред болничното заведение в Техеран, в която умря Махса, по-късно на погребението в родния й Сакез. Бързо обгърнаха съвсем цялата страна.
Жени и младежи поведоха апела за смяна. Сваляха хиджабите си, рязаха косите си. Към тяхната опозиция се включиха и мъже. Съвсем скоро настояванията на протестиращите се разраснаха – те желаеха промяна на режима на аятоласите.
Лозунгите на хората са освен за преустановяване на моралната полиция, само че и за преустановяване на тази система. Вярно е, че едно от настояванията е да се постави завършек на наложителния хиджаб, само че същинското искане включва премахването на този режим.
Нашмил Абди
Мисля, че убийството на Махса евентуално беше последната капка, която преля. Това може да е началото на огромна смяна. Притеснява ни какво ще създадат управляващите. Видяхме по какъв начин помогнаха на Башар Асад – знаете, Иран, беше забъркан в убийството на хиляди хора.
Махмуд Амири Мохадам, НПО “Човешките права в Иран ”
Режимът в Техеран отвърна. Със мощ. Полетяха патрони. Mасови арести и побои, само че демонстрациите не стопираха. Две седмици, до момента в който жителите и армията водиха война по улиците, висшият нравствен лидер и водач на Иран Али Хаменей мълчеше. В първото си изказване той упрекна непознати сили за митингите в Иран.
Кой възнамерява митингите? Очевидно е, че е Америка – лъжливият, узурпаторски ционистки режим, дружно с платените си сътрудници, благодарение на няколко предатели иранци в чужбина.
Али Хаменей, висш водач на Иран
Според Хаменей стачкуващите били малцинство, което може да бъде " дисциплинирано и ръководено ".
По данни на правозащитни организации от средата на септември – това по този начин наречено малцинство в действителност провежда повече от 1000 митинга в над 150 градове в Иран.
Свободата на иранския народ беше обвързана със свободата на дамите. Разбиране, че в случай че те не бъдат свободни, никой няма да бъде, а режимът няма да се промени.
Демонстрациите привлякоха внимание и поддръжка и отвън територията на Иран.
Недоволството обхвана съвсем цялата страна, а натискът на режима още повече се ожесточи.
По данни на правозащитни групи повече от 500 иранци са били убити по време на митингите. Сред жертвите са и десетки деца.
Над 18 000 души бяха задържани – елементарни иранци, деятели, публицисти, най-популярната актриса в страната Тaранe Алидусти и музиканти като Тумаж Салехи, който в този момент е застрашен от екзекуция, тъй като поддържаше митингите – както на улицата, по този начин и в своето творчество, и Шеруин Хаджипур, който написа неофициалния химн на митингите.
Ежедневните свидетелства за бруталните репресии на Иран против личните ѝ жители, убийства, неоснователни арестувания, в допълнение разгневиха милионите иранци, които продължиха да рискуват живота си в името на смяната.
Зад огромна част от насилието стои Революционната армия, мощна конструкция, основана броени месеци след Ислямската гражданска война от 1979 година, която се подчинява директно на висшия водач Али Хаменей и е глобена от Съединени американски щати и други страни като терористична група.
Корпусът разполага със лични военноморски, галактически, разследващи, сухопътни и задгранични сили, както и със лична милиция - доброволци, известни като Басидж.
Проблемът не е в няколко бунтовници на улицата, макар че всеки въстаник, всеки терорист би трябвало да бъде осъден. Битката е доста по-голяма.
Али Хаменей, висш водач на Иран
Първата обществена екзекуция поради митингите пристигна по-малко от 2 седмици след тези думи на Хаменей.
23-годишният Мохсен Шекари беше обесен откакто Революционният съд го призна за отговорен във " неприязън против Бога ”. Той беше упрекнат, че е блокирал основен път в Техеран и е ранил член на " Басидж ”.
Международната общественост осъди изтезанието.
Това е доста тревожно и явно има за цел да провокира вцепеняващ резултат върху останалите протестиращи.
Фолкер Тюрк, върховен комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида
Западът наложи серия от наказания на режима в Иран поради бруталните репресии, както и поради ролята на Техеран във войната на Русия в Украйна.
Смятаме за недопустимо потреблението на смъртното наказване като инструмент за репресии против протестиращите.
Жозеп Борел
Неправителствени организации и деятели предизвестиха,че това не е задоволително. Че изтезанията може да станат всекидневие, в случай че в Техеран не се изправят пред “практически последици в интернационален проект.
Европа и Съединени американски щати реагираха доста страхливо на развоя на събитията. И за мен е ясно, че те се пробват да завоюват политическа точка за личните си цели в договарянията към ядрената сделка, които са в застой.
Хади Гаеми, шеф на Центъра за правата на индивида в Иран
Последва и втора обществена екзекуция. Знае се, че минимум 39 протестиращи са застрашени от екзекуция или смъртна присъда.
Иранските управляващи трансформираха тактиката. Първите знаци, че режимът усеща натиска пристигнаха при започване на декември, когато основният прокурор съобщи, че се преразглеждат разпоредбите за носенето на хиджаб. Навсякъде се появи новината, че моралната полиция се разпуска.
За мен в никакъв случай не е имало смисъл в моралната полиция, уповавам се в този момент в действителност да бъде отстранена.
Фирузе, стопанка
Малко по-късно обаче иранските държавни медии изрично отхвърлиха мненията на основния прокурор – настоявайки, че думите му се разбрани неправилно, Министерството на вътрешните работи е това, което управлява моралната полиция, а не правосъдната власт.
Все отново някои иранци споделят, че чиновниците на моралната полиция са все по-малко забележими по улиците.
Много по-добре е без морална полиция по улиците. Виждаш повече дами да се разхождат без хиджаб. Почти като че ли могат да вземат решение сами за себе си. Мисля, че това е усъвършенстване.
Фатме, студентка
Според други обаче това е тактичност на режима за похищение на вниманието.
И до момента няма публично удостоверение за премахването на моралната полиция, която работи в Иран от 2006 година Дори да е правилно, това едва ли ще промени политиката на Техеран за облеклото на дамите.
Идеята за наложителния хиджаб идва през 1979 година с края на монархията, Ислямската гражданска война и началото на настоящия режим – на аятоласите.
И тогава хиляди дами стачкуваха, само че нищо не се промени. От пролетта на 1983 година всички дами в Иран са задължени да носят хиджаб. През годините разпоредбите се трансформират - през 90-те се вкарват санкции, които включват и отнемане от независимост. Мерки, които - на хартия - бяха смекчени до санкция и учебен курс по ислям.
Но през 2022 година митингите към този момент не са единствено за хиджаба. Демонстрациите са най-голямото предизвикателство пред теокрацията от десетилетие.
Критиците споделят, че митинги в Ислямската република е имало и преди, само че не са довели до смяна. И този път ще се случи същото и в последна сметка ще утихнат.
Но към този момент няма такива сигнали. Демонстрациите не престават, протестиращите не се отхвърлят – елементарни хора, известни персони, деятели, мъже, дами – макар репресиите, макар опасността за личния им живот – с едно главно искане – смяна и завършек на режима на Ислямската република.
Бруталната гибел на 22-годишната Махса Амини е повратна точка. Колеги, дъщерите на Иран са тези, които, макар че са подложени на възходящ напън, водят натиска за смяна. Жените са тези, които водят смяната, подкрепени от толкоз доста смели съдружници и другари.
Роберта Мецола, ръководител на ЕП
Смъртта на Махса разпали протестното придвижване в Иран и Кюрдистан. Иранските управляващи упражняват напън върху фамилията й да не дават информация на медиите и света. Махса е гневният глас на хората в Иран сега.
Ерфан Мортезаей, братовчед на Махса Амини
Снимки от болничното заведение, на които се виждат следите от нанесения побой над младата кюрдка, разпалиха гнева на иранците. Първите митинги бяха точно пред болничното заведение в Техеран, в която умря Махса, по-късно на погребението в родния й Сакез. Бързо обгърнаха съвсем цялата страна.
Жени и младежи поведоха апела за смяна. Сваляха хиджабите си, рязаха косите си. Към тяхната опозиция се включиха и мъже. Съвсем скоро настояванията на протестиращите се разраснаха – те желаеха промяна на режима на аятоласите.
Лозунгите на хората са освен за преустановяване на моралната полиция, само че и за преустановяване на тази система. Вярно е, че едно от настояванията е да се постави завършек на наложителния хиджаб, само че същинското искане включва премахването на този режим.
Нашмил Абди
Мисля, че убийството на Махса евентуално беше последната капка, която преля. Това може да е началото на огромна смяна. Притеснява ни какво ще създадат управляващите. Видяхме по какъв начин помогнаха на Башар Асад – знаете, Иран, беше забъркан в убийството на хиляди хора.
Махмуд Амири Мохадам, НПО “Човешките права в Иран ”
Режимът в Техеран отвърна. Със мощ. Полетяха патрони. Mасови арести и побои, само че демонстрациите не стопираха. Две седмици, до момента в който жителите и армията водиха война по улиците, висшият нравствен лидер и водач на Иран Али Хаменей мълчеше. В първото си изказване той упрекна непознати сили за митингите в Иран.
Кой възнамерява митингите? Очевидно е, че е Америка – лъжливият, узурпаторски ционистки режим, дружно с платените си сътрудници, благодарение на няколко предатели иранци в чужбина.
Али Хаменей, висш водач на Иран
Според Хаменей стачкуващите били малцинство, което може да бъде " дисциплинирано и ръководено ".
По данни на правозащитни организации от средата на септември – това по този начин наречено малцинство в действителност провежда повече от 1000 митинга в над 150 градове в Иран.
Свободата на иранския народ беше обвързана със свободата на дамите. Разбиране, че в случай че те не бъдат свободни, никой няма да бъде, а режимът няма да се промени.
Демонстрациите привлякоха внимание и поддръжка и отвън територията на Иран.
Недоволството обхвана съвсем цялата страна, а натискът на режима още повече се ожесточи.
По данни на правозащитни групи повече от 500 иранци са били убити по време на митингите. Сред жертвите са и десетки деца.
Над 18 000 души бяха задържани – елементарни иранци, деятели, публицисти, най-популярната актриса в страната Тaранe Алидусти и музиканти като Тумаж Салехи, който в този момент е застрашен от екзекуция, тъй като поддържаше митингите – както на улицата, по този начин и в своето творчество, и Шеруин Хаджипур, който написа неофициалния химн на митингите.
Ежедневните свидетелства за бруталните репресии на Иран против личните ѝ жители, убийства, неоснователни арестувания, в допълнение разгневиха милионите иранци, които продължиха да рискуват живота си в името на смяната.
Зад огромна част от насилието стои Революционната армия, мощна конструкция, основана броени месеци след Ислямската гражданска война от 1979 година, която се подчинява директно на висшия водач Али Хаменей и е глобена от Съединени американски щати и други страни като терористична група.
Корпусът разполага със лични военноморски, галактически, разследващи, сухопътни и задгранични сили, както и със лична милиция - доброволци, известни като Басидж.
Проблемът не е в няколко бунтовници на улицата, макар че всеки въстаник, всеки терорист би трябвало да бъде осъден. Битката е доста по-голяма.
Али Хаменей, висш водач на Иран
Първата обществена екзекуция поради митингите пристигна по-малко от 2 седмици след тези думи на Хаменей.
23-годишният Мохсен Шекари беше обесен откакто Революционният съд го призна за отговорен във " неприязън против Бога ”. Той беше упрекнат, че е блокирал основен път в Техеран и е ранил член на " Басидж ”.
Международната общественост осъди изтезанието.
Това е доста тревожно и явно има за цел да провокира вцепеняващ резултат върху останалите протестиращи.
Фолкер Тюрк, върховен комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида
Западът наложи серия от наказания на режима в Иран поради бруталните репресии, както и поради ролята на Техеран във войната на Русия в Украйна.
Смятаме за недопустимо потреблението на смъртното наказване като инструмент за репресии против протестиращите.
Жозеп Борел
Неправителствени организации и деятели предизвестиха,че това не е задоволително. Че изтезанията може да станат всекидневие, в случай че в Техеран не се изправят пред “практически последици в интернационален проект.
Европа и Съединени американски щати реагираха доста страхливо на развоя на събитията. И за мен е ясно, че те се пробват да завоюват политическа точка за личните си цели в договарянията към ядрената сделка, които са в застой.
Хади Гаеми, шеф на Центъра за правата на индивида в Иран
Последва и втора обществена екзекуция. Знае се, че минимум 39 протестиращи са застрашени от екзекуция или смъртна присъда.
Иранските управляващи трансформираха тактиката. Първите знаци, че режимът усеща натиска пристигнаха при започване на декември, когато основният прокурор съобщи, че се преразглеждат разпоредбите за носенето на хиджаб. Навсякъде се появи новината, че моралната полиция се разпуска.
За мен в никакъв случай не е имало смисъл в моралната полиция, уповавам се в този момент в действителност да бъде отстранена.
Фирузе, стопанка
Малко по-късно обаче иранските държавни медии изрично отхвърлиха мненията на основния прокурор – настоявайки, че думите му се разбрани неправилно, Министерството на вътрешните работи е това, което управлява моралната полиция, а не правосъдната власт.
Все отново някои иранци споделят, че чиновниците на моралната полиция са все по-малко забележими по улиците.
Много по-добре е без морална полиция по улиците. Виждаш повече дами да се разхождат без хиджаб. Почти като че ли могат да вземат решение сами за себе си. Мисля, че това е усъвършенстване.
Фатме, студентка
Според други обаче това е тактичност на режима за похищение на вниманието.
И до момента няма публично удостоверение за премахването на моралната полиция, която работи в Иран от 2006 година Дори да е правилно, това едва ли ще промени политиката на Техеран за облеклото на дамите.
Идеята за наложителния хиджаб идва през 1979 година с края на монархията, Ислямската гражданска война и началото на настоящия режим – на аятоласите.
И тогава хиляди дами стачкуваха, само че нищо не се промени. От пролетта на 1983 година всички дами в Иран са задължени да носят хиджаб. През годините разпоредбите се трансформират - през 90-те се вкарват санкции, които включват и отнемане от независимост. Мерки, които - на хартия - бяха смекчени до санкция и учебен курс по ислям.
Но през 2022 година митингите към този момент не са единствено за хиджаба. Демонстрациите са най-голямото предизвикателство пред теокрацията от десетилетие.
Критиците споделят, че митинги в Ислямската република е имало и преди, само че не са довели до смяна. И този път ще се случи същото и в последна сметка ще утихнат.
Но към този момент няма такива сигнали. Демонстрациите не престават, протестиращите не се отхвърлят – елементарни хора, известни персони, деятели, мъже, дами – макар репресиите, макар опасността за личния им живот – с едно главно искане – смяна и завършек на режима на Ислямската република.
Бруталната гибел на 22-годишната Махса Амини е повратна точка. Колеги, дъщерите на Иран са тези, които, макар че са подложени на възходящ напън, водят натиска за смяна. Жените са тези, които водят смяната, подкрепени от толкоз доста смели съдружници и другари.
Роберта Мецола, ръководител на ЕП
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ