Спешната помощ по Черноморието – статистика и реалност
Смъртта на 8-годишния Иван от Разлог при случай с парасейлинг в Несебър раздруса България. Един летен ден, който трябваше да бъде празник на детската фантазия, се трансформира в знак на неналичието на надзор и пропуски в системата за сигурност. Майка му споделя по какъв начин за секунди ръцете на детето се освободили, чуло се „ пук “ и момчето паднало от височина с лице надолу. Тежката гръдна контузия лишава живота му. И тук неизбежно се появява въпросът – подготвена ли е страната да реагира при сходни нещастия по Черноморието?
Спешната помощ – цифри и действителност
В отговор до депутата, министърът на опазването на здравето Силви Кирилов разказва организацията на системата за незабавна здравна помощ по Черноморието. ЦСМП в Добрич, Варна и Бургас разполагат общо с 27 филиала , от които 14 са непосредствено на крайбрежието. Там работят 42 екипа и 56 коли за спешна помощ , оборудвани съгласно медицинските стандарти. Преди сезона се вършат инспекции на техниката, усъвършенстват се графици, командироват се екипи от други райони. През първото полугодие на 2025 година над 2000 чиновници са минали образование, в това число лекари, фелдшери и парамедици.
На хартия организацията наподобява забележителна – тествани коли за спешна помощ, подготвени екипи, направени графици. Но нещастието в Несебър слага мъчителен въпрос – задоволителни ли са тези старания, в случай че контролът върху самите атракциони и сигурността на жителите липсва?
Пропастта сред регулациите и живота
Разследването сочи, че не въжетата, а коланите на сбруята са се скъсали. Технически недостатък или неглижирана поддръжка – и в двата случая става дума за липса на надзор. Парасейлингът, както и други водни атракциони, се оказва зона със слаба държавна интервенция . Тук незабавната помощ може единствено да реагира след обстоятелството. А цената на закъснението се мери в човешки животи.
Министерството регистрира старания за образование, за повишение на заплати, за привличане на фрагменти. Но конкуренцията на частни лечебни заведения и изискванията по Черноморието не престават да източват системата . Така при действителен случай остава чувството, че напъните са незадоволителни, че страната е постоянно една крачка след нещастието.
Гласът на майката – моралното огледало
Майката на Иван е безапелационна: синът ѝ мечтаел за този полет от години, събирал паричките си. Вместо сбъдната фантазия – съдбовен край. Нейните думи, че желае отговорните да понесат отговорност и повече деца да не умират по този метод, са най-силният укор към институциите .
Случаят с Иван е мъчително увещание, че системата би трябвало да бъде освен подготвена да реагира, само че и да предотвратява нещастия. Докато страната остава „ една крачка след “ събитията, морето ще крие освен хубост, само че и риск.
Присъединете се към нашия
Може ли Пеевски да бъде освободен от „ Магнитски “?
