Мрачният жътвар като олицетворение на смъртта
„ Смъртта е занятие самотно “ споделил в миналото Рей Бредбъри. Този феномен постоянно е бил осовна точка на всеки създател. Замислете се какъв брой пъти в изкуството е възпявана, олицетворявана, представяна и разказване. От „ Илиада “ на Омир до наши дни, гибелта има голяма роля във всеки живот. В другите култури тя се отбелязва по друг метод. Марк Твен е напомнил, че никой не е съумял да излезе жив от живота, а да не забравяме, че постоянно е била част от него.
Някои философи считат, че животът е идеален феномен, тъй като постоянно стартира с раждането и приключва със гибелта. Изключение може да вършат мавзолеите, които не разрешават на избрана персона да бъде заровена, отричайки края на живота. Къде тъкмо стартира произходът и основаването на облика на гибелта? Документираното начало постоянно идва от религията. Съществува и противоположния сюжет, където индивидът се пробва да стане вечен. Бил е наследник на богиня и цар, само че за жалост не съумява да доближи статута на вечен.
Пътят на този воин го води до Утапиштим, който му заречен, че в случай че не спи една седмица, може да стане вечен. Макар и Гилгамеш да заспива, той въпреки всичко получава правото да бъде вечен. Символът на този феномен идва под формата на растение, което във всеки един миг може да го възроди. По пътя към дома не съумява да го опази и една змия съумява да унищожи ключа към безконечния живот. Понеже гибелта не е олицетворена и във всеки един миг се демонстрира с разнообразни лица, хората стартират да дават по-човешки тип и да я трансформират в нещо познато, което да разреши особена независимост на душата. Понякога положителните планове водят до противоположния резултат, само че кой е споделил, че съществува цялостно благополучие?
Снимка: By Unknown – Marie-Lan Nguyen (User:Jastrow), 2007, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2562453
Гърците употребявали тъкмо тази тактика и с изключение на богът на съня – Хипнос, те съумели да сътворят и Танатос. Образът и на двамата бил на прелестен и спокоен мъж.
Норвежците имали още по-добра концепция, те решили да предложат на гибелта хубав и привлекателен тип. Ето за какво в тяхната митология Валкирийтеса красиви млади дами, които служат като вестоносци на Один и съпровождат всички бойци, които умират в борба. Тяхната задача била да следват войните и когато борбата настане, те би трябвало да изберат най-смелите войни, които да преминат в отвъдното и да стигнат до Валхала. Защо тъкмо войните били избирани?
Снимка: By Лука Джордано – Собствена творба, anagoria, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35842844
Описвани са като ангели, от време на време защищават хората, различен път санкционират грешниците. В останалите религии може да се обърне вниманеи на архангел Михаил и Гавриил. В исляма тази роля е дадена на Азраел. Неговата задача е да пази архивите, да написа рождени дати и след това да ги заличава. Това несъмнено заличава и душите на земята.
Дълго време религията служи доста добре за описването на гибелта, придаването на човешки качества и основаването на някакво успокоение. Драстичните промени настъпват във времето, когато идва чумата. Високата смъртност и фактът, че мнозина страдат с напредването на заболяването, стартира да сковава доста съществено цяла Европа. Творците по това време също са изключително запленени и повлияни от събитията. Ето за какво гибелта стартира да придобива по-страшен тип под формата на скелет.
По-често е представяна с лък или друго оръжие, заличавайки всичко по-човешко до този миг. В този интервал се ражда и косата, а самата гибел замахва през тълпата и лишава душите на съвсем всички в тълпата. Картината „ Танцът на гибелта “ демонстрира група скелети, които танцуват към гроб. Посланието в този случай демонстрира доста добре по какъв начин гибелта постоянно изкушава хората и им оказва помощ по-бързо да стигнат до гроба.
В този интервал, гробарите имали прекалено много работа и откакто изключителният труд не би обезщетен, те постоянно претупвали своята работа. След един по-обилен дъжд, останките на заровените се разкривали. Костите по улиците не били толкоз шокиращи. Черната мантия и въобще черното се счита за цвета на злото, обгърнат в тайнственост и създаващ още повече напрежение. Траурен цвят е, тъй като хората в предишното не са могли да схващат гибелта и подкрепяли тъкмо тази мистичност. Жътварят може да се крие в сенките и в никакъв случай да не дава пояснение за какво взима един човек.
Косата идва с малко по-интересна роля. В началото бойният боеприпас бил копие, стрели и даже арбалет. С тях индивидът бил повалян, само че явно тези принадлежности нямали нужното почитание. Кога се употребява? Когато житото изсъхне и е време за прибиране на реколтата. В доста култури, краят на годината идва точно след беритба. Една от версиите за зимните пости е, че това е превантивна мярка на религията, с цел да може по-дълго време да се запазят питателните резервира. По тази причина се счита, че коледните пости са доста по-строги.
Пясъчният часовник е признакът на времето, знакът за началото и края. Макар и да не се вижда във всички публични облици, легендата споделя, че жътварят постоянно носи часовник и демонстрира, че времето е преброено и никой не е безконечен. Както се досещате, точно гибелта е посочена не като зло, а като воин. Бледият кон (понякога се показва и като неясно зелен) демонстрира доста добре цвета на гибелта и разлагането.
В множеството такива картини, можете да откриете гибелта в нормалния жътварски тип, само че в някои произведения е като разкапан мъртвец с копие. Ако се чудите за какво гибелта от красива жена или мъж, който служи и оказва помощ на човешката душа да откри покой, става въплъщение на злото с вила и във всеки един миг изплува от сенките, умерено може да обвинявате чумата и страховете към нея.
