Паро Никодимов: На ЦСКА му трябват български играчи и български треньор
Аспарух Никодимов е измежду най-големите имена в българския футбол. Легендарният полузащитник има близо 400 мача за ЦСКА, а по-късно реализира куп триумфи като треньор на " армейците ". Под негово управление " аленият " тим отстрани европейските първенци Нотингам Форест и Ливърпул при започване на 80-те години, което го прави най-успешният роден клубен ментор. Славният експерт даде изявление пред Sportal.bg , в което приказва по доста тематики, свързани с клуба от Борисовата градина.
На какво отдавате кошмарния старт на сезона на ЦСКА?
- Не бива да се драматизира прекомерно. Познавам добре историята на ЦСКА. При съвсем всяка промяна на поколенията или на треньорското управление се стига до рецесия. Трябва да кажем, че не за първи път сме в долната част на класирането. Това се е случвало и преди. Спомням си, че един път бяхме 13-ти, само че по-късно се вдигнахме. Сега като виждам в профил ми се коства по-сложно ситуацията, само че въпреки всичко оставам оптимист. Искам обаче да подчертая едно: най-големите си триумфи ЦСКА е реализирал с български футболисти и български треньор. Не ме разбирайте неправилно, нямам проблем с чужденците и в никакъв случай не съм имал подобен. Може би в ЦСКА не са събрани доста положителни чужденци. И едно време имаше сътрудници, които идваха и популяризираха разнообразни задгранични играчи, само че едно е рекламата, друго е действителността. Трябва да се търсят реализатори за съответни постове. Най-любимото ми беше, когато питах еди-кой си какъв играе, а в отговор ми споделяха: " Всякакъв може да играе, където го сложиш ". Тогава споделях: " Дръжте си го ". В ЦСКА би трябвало денонощна работа, постоянно е било по този начин. Загърбваш дори фамилията си. Много работа се желае!
Клубното управление влага доста средства, за какво на терена не се получават нещата?
- Първо да кажа, че е похвално, че тези хора се захванаха с ЦСКА! Това са доста съществени хора, виждате какво се случва със стадиона. Хвърлят доста пари, желаят да създадат нещо съществено. Във футбола от време на време хвърляш пари, а те като че ли изхвърчат през прозореца. Трябва самообладание и по-прецизно селектиране да се прави. Това е. Пълно е с " мениджъри ", които целят да пробутат свои хора. Едно време пращах видеооператор да снима, след това гледах доста пъти записа, настрана на разнообразни мачове ходеха помощниците ми, правеше се дълъг разбор преди да вземем някого. Така привлякохме братята Димитрови, Цецо Йончев, Пламен Марков и други Майкъла го взех без видеозапис, тъй като с него се засякохме в Сливен. Освен това той е младеж на ЦСКА. Беше доста потребен състезател, правеше шпагат по пет метра. Помагаше доста. Аз му бях споделил на него: " Отнемай топката и подавай ". Треньорът би трябвало да знае какво му би трябвало за тима и да управлява селекционния развой. Треньорът наложително би трябвало да познава играчите, които идват. И самообладание. Аз съм работил в чужбина - там никой не те чака. Ако не покажеш нужното, няколко мача и си до такава степен.
Виждате ли водач в тима на ЦСКА?
- Лидер ли? Не, не, няма такова нещо. Не виждам водач за жалост. Но както споделих би трябвало да потърпим. По принцип публиката на ЦСКА не е търпелива, дори може да се каже, че е капризна - от всички триумфи през годините, шампионските трофеи и така нататък Аз виждам с оптимизъм като цяло. Вярвам, че с това управление ще дойдат положителните дни за тима. Трябва да се залага на повече цесекари! Мишо Александров да вземем за пример е положително момче, Мето Томанов е изпълнителен човек. Публиката на ЦСКА би трябвало да е по-търпелива. Да се върна на водачите - в този момент не виждам такива. Навремето имаше доста: Джеки, Спас, Цецо, Стойчо, Гошо Илиев - Майкъла. Това бяха все мъжкари и мощни характери. Напаснаха се между тях, само че не мислете, че е било елементарно. Естествено, ръмжаха си, само че тук идва част от работата на треньора. Определено ЦСКА би трябвало да има повече българи в своя състав. Бих предложил и да се допитват до потвърдени цесекари - Пламен Марков, Стойчо Младенов, Любо Пенев. Това са потвърдени имена. Хора, които схващат от футбол. Те могат да бъдат потребни за селекцията. И друго предлагам за тима - срещи с последователите.
В тима има психически проблем. Как се излиза от тази обстановката?
- Точно това, което споделих за срещите с последователите. Това е един от методите за усмиряване на обстановката. Едно време сме имали доста такива срещи. Естествено, ще има неуместни въпроси, неприятни въпроси, само че това нещо сплотява колектива, това нещо даже успокоява. Но е значимо да има повече българи в тима, тъй като не съм сигурен дали чужденците много-много знаят къде са, какъв тим е ЦСКА, каква е историята на клуба, и така нататък Трябва да им се даде по една брошура, с цел да се срещнат.
Бихте ли дали съвет на Керкез и щаба му?
- А, не знам дали изобщо ще одобряват някакъв съвет от мен, може би се имат за доста огромни експерти. Не ги познавам в полза на истината. Има и друго значимо нещо, което постоянно ми е било принцип и което от дълго време е казано от народа: в никакъв случай не давай неизискван съвет.
Трябва ли Керкез да продължи да води ЦСКА? Феновете към този момент желаеха да даде оставка.
- Не би било преждевременно... Реално изиграните мачове към този момент не са малко, а усъвършенстване в играта на ЦСКА не се вижда. В ЦСКА няма кой да те чака, непрекъснато се борим за купата, почитателите желаят това нещо. Пак ще повторя, че трябват наши хора. Ако приказваме за чужденци, добре, само че да са двама-трима, които да са класни футболисти. Да са над другите, да са съществено равнище.
Какво пречи на ЦСКА към този момент толкоз години?
- Селекцията. И подготовката, която се прави от треньора. Това са две фундаментални неща. Гледах няколко мача, не ми харесаха - не откриват превъзходство над противника, даже в домакинските мачове. Ние едно време по този начин натискахме, че в дадени моменти вкарахме съперника в наказателното му поле. Натискаш, атакуваш и гол. И след това отново гол. Това желаят последователите. Класата я няма! Пак се връщам на това, което ви споделих за видеооператора. Пращах го, снимаше даден състезател. После сядах и гледах по 10 пъти записа. Анализираш, обмисляш. Но гледахме какво прави футболистът и в мачове на открито. Защото има такива, които са мощни единствено пред своя аудитория, а при посещение не са същите, крият се. Освен това не взимаш футболисти, които да идват да се учат. В ЦСКА не идваш на учебно заведение. Ако е доста млад, може. Например Марио Вълков съм го учил. Сутрин правех самостоятелни тренировки. Честно казано, мен би ме било позор да погледа шефовете в такава обстановка - дават всичко, пари има, няма ограничения, а се борим да не изпаднем. Затова: български футболисти и български треньор!
Повече българи - това ли е рецептата?
- Да, повече българи. Най-малкото да са поравно с чужденците, само че единствено с чужденци няма да стане. Чужденецът идва, подписва, играе каквото играе, след това си взима шапката и си потегля. На чужденеца не му пука толкоз за ЦСКА или за който и да е различен клуб. Случвало се е, пристигна някой от по-малка страна, види София, удари го на живот. Но ние си казвахме, че не сме вчерашни. Дебнал съм, ловял си ги такива по питейните заведения, след това му прасна санкция. Имаше и такива случаи.
В ЦСКА се вършат невиждани вложения. " Армията " се строи със страхотна експедитивност - следите ли?
- Следя напредъка, несъмнено. Едно огромно " отлично " за управлението на ЦСКА. Браво! Даже " отлично " е малко да се каже. Сякаш Господ изпрати тези хора в ЦСКА. Стадионът върви чудесно! Трябва обаче и тим, трябват футболисти. Играчите са длъжни да се отплатят на управлението за всичко, което им е подсигурено.
На базата в Панчарево се прави общоприет ремонт, тя ще стане най-хубавата в София. Ще бъде построена и чисто нова база за ДЮШ, която да основава нови играчи. Колко липсва това на ЦСКА в последните години?
- Много липсва, тъй като всичко това е ужасно значимо! Всичко във футбола стартира от базата. И на Запад е по този начин, знаете с какви бази разполагат огромните клубове. Освен това, когато всичко е тип-топ децата отиват да упражняват с въодушевление. Аз прочее започнах в треньорството с детски футбол. Предлагаха след края на кариерата ми да стана помощник-треньор, само че отхвърлих. Спрях с футбола млад, бях на 30 години, само че по този начин беше тогава. Рано ни отказваха (смее се), само че ние не се давахме. Бяхме остри характери, опъвахме се - остриета. И отхвърлих, реших, че желая да бъда треньор на деца. Бях ментор на Емо Костадинов и Любо Пенев, бях като татко на всички. Хубави години бяха. Родителите им идваха да ги гледат на мачовете. Любо и Пената бяха страхотни футболисти, Емо - също. Сега в ЦСКА да имаше такива трима като тях, тръгвахме да се борим незабавно за купата!
Какво бихте споделили на почитателите на " армейците "?
- Аз споделих към този момент: самообладание. И да поддържат своя тим. Публиката също е доста значим съставен елемент от футболната игра. Важно е да се поддържа обичания тим освен, когато побеждава. Трябва поддръжка и когато нещата не вървят. Дори футболистите да са играли по-слабо, не е неприятно да бъдат похвалени. Може да е малко подправено по този начин, само че е значимо. Публиката на ЦСКА е доста значим фактор за тима. Едно време имахме връзка с последователите, канеха ни на събирания, на банкети. Ходехме на 100-200 километра от София, виждахме се с тях в естествена конюнктура, общувахме си. Това са хубави неща. Да седнеш и да си поговориш с почитателите човешки. Сещам се по какъв начин един възрастен човек един път на такава среща ми сподели учудено: " Ама ти си бил като нас ". Естествено, че съм като вас, и аз желая ЦСКА да е на върха!
Обичате ли да се връщате в предишното?
- Не, не обичам доста да се дълбая обратно. Каквото съм могъл, направил съм го. Не мисля, че е малко, въпреки че като се замисля можеше да бъде и по-добре. Наистина можехме да достигнем още малко по-напред. Два пъти бяхме на полуфинал за КЕШ - един път бях футболист, след това треньор. По-късно този шампионат стана Шампионска лига. Това е върхът. Два пъти Байерн спря доста мощни тимове на ЦСКА - 1974 и 1982 година Големи борба бяха! Бутаха ги, бутаха ги, не можеш да ги победиш. Ако ги бяхме били през 1982-а, щяхме да играем край. През 1974 година ни отстраниха на четвъртфинал. Интер пък ни спря на полуфинала през 1967 година Бяха доста мощен тим, все известни футболисти. Помня, че в седмицата преди първия мач Стоян Орманджиев ни събра и стартира да ни изяснява кой кой е, кой с кой крайник играе, кой в коя зона работи. И се почна: този ще го пазите вие, другият - вие двамата, третият - вие двамата. Падаха се по двама-трима от Интер на човек. Шегувахме се с треньора, че не ни стигат футболистите (смее се). Но не се плашехме от никого. Участвал съм на две международни шампионати, на Олимпийски игри, виждал съм от близко огромните звезди - и те бяха с по два крайници. Е, по-късно бях на треньорски стаж за три месеца в Италия и видях, че някои неща в тренировките ги вършим неверно. Отделно прибавих и някои мои неща в заниманията.
Казвали сте ми, че Брайън Клъф е бил нахален.
- О, беше доста нахален! Много. Правеше се на забавен, щял да ни покажи къде ще седим, в действителност доста нахален беше Брайън Клъф. Но ние с Пената сме шопи! Той не знаеше с кого си има работа, не му се дадохме. Шопите сме сериозна работа (смее се). Накрая, когато детронирахме огромния тим на Нотингам, Клъф пристигна да ни поздрави.
Ако по ваше време ЦСКА разполагаше с днешните си финансови благоприятни условия, какви щяха да са резултатите? Говоря за интервалите ви в клуба след 1989 година
- Сигурно по-големи. Най-вероятно щеше да е по този начин. Всичко зависи от селекцията. Винаги може повече. Трябва да създадеш по-голяма конкуренция в тима. Това става с качествени футболисти. Но и тези тимове бяха положителни!
Кой беше основната фигура в огромния тим на ЦСКА от началото на 80-те?
- Не мога да дефинира единствено един. Джони Велинов беше огромен вратар, значима фигура. Джеки, Спас Джевизов, Йончев! Майкъла покриваше половината терен, доста черна работа вършеше. Стойчо, Пламен Марков, Ради. Все фигури бяха. За Никола Велков ми бяха споделили от Велико Търново: " Ела да го гледаш ". Отидох. Керимов - той беше от тези, които носеха финес в играта ни. Но отново да кажа: треньорът би трябвало да гледа играчите, да знае какво му би трябвало, да дирижира селекцията.
Какво е мнението ви за актуалния български футбол?
- Намираме се в интервал, в който не можем да се радваме. Едно време имахме доста мощни футболисти. Като стартираме от поколението на Иван Колев. После пристигна нашето: Пената, Якимов, Гунди, Чико, Жеков, Котков, след това Начко, Бонев. Във всеки тим имаше по четири-пет звезди, които светеха доста, не бяха изкуствени. Треньорите в националния тим се чудеха кого да вземат, въпреки всичко не можеш да викнеш 40 футболисти. Проблемът в днешния български футбол са многото чужденци, би трябвало повече българи да играят. Като си пусна тв приемника и видя, че губим, ме хваща гняв и се махам. Е, не го изгасям, само че отивам да се занимая с нещо друго, след това отново се връщам и виждам, само че се нервирам. Мачовете са един след различен, във футбола нямаш време да си починеш два-три месеца. Трябва доста работа.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




