11 септември 2001: денят, който промени света завинаги
„ Слушай ме, би трябвало да ме слушаш доста деликатно. Аз съм на аероплан. Той беше похитен. Обичам те толкоз доста. Кажи на децата ми, че ги обичам толкоз доста. “
„ Намираме се на стълбите на 82-я етаж. Вратите са заключени вътре. Някой да пристигна да отвори вратите. “
„ Казвам се Мелиса. Подът е парещ. Не мога да намеря изхода. Ще умра. Искам да приказвам с мама. “
На светът се разсъни друг . В рамките на няколко часа четири отвлечени самолета се трансфораха в оръжие на невъобразим гнет. Двете кули на Световния търговски център се срутиха пред очите на милиони фенове по целия свят. Хиляди починаха, хиляди останаха вечно белязани от болката и загубата.
Но оттатък статистиката, оттатък фрагментите, които всички сме гледали още веднъж и още веднъж, остават гласовете . Те са най-чистото удостоверение за човешкото страдалчество – последни думи, изречени в миг на обезсърчение и обич. Те ни припомнят, че 11 септември не е просто дата в историята, а жив спомен за хора , чиито животи бяха прекратени безмилостно.
Днес, повече от две десетилетия по-късно, 11 септември е освен това от терористичен акт . Той се е трансформирал в знак на крехкостта на човешкото битие и в това време – на силата на човешкия дух. За едни е дата на неизмерима персонална болежка, за други – повратна точка в световната политика, началото на епоха на нови страхове и нови войни.
Тази покруса промени метода, по който светът възприема сигурността, доверието и бъдещето. Тя построи нова действителност, в която думата „ гнет “ стана всекидневие , а „ сигурност “ – основна полезност . Но оттатък геополитическите разбори остава простата истина: зад всяка цифра има лице , зад всяко име – история , зад всяка история – глас , който някой е чул за последно.
11 септември през днешния ден е памет . Памет за страданието, само че и за устойчивостта. Памет за загубата, само че и за това, че любовта е била последното, което хората са избрали да изрекат.
Годишнината през днешния ден
Всяка година Съединените щати се прекланят пред паметта на жертвите с тържествени церемонии. В Ню Йорк имената на починалите се четат едно по едно край мемориала на мястото на срутените кули . В Пентагона и Шанксвил, Пенсилвания, също се организират възпоменателни ритуали. Минута безмълвие ознаменува момента на удара на самолетите, а камбани и молебствия припомнят, че този ден е оставил неизлечима диря освен в американската история, само че и в съзнанието на целия свят.
Присъединете се към нашия
19,6 млн. евро ще бъдат вложени в туризъм и инфраструктура по програмата България – Турция
