В търсене на „Голямата морска петица“ на Южна Африка
Слушах по какъв начин хората разговаряха с пингвините на плажа Боулдърс, само че те рядко имаха повече смисъл от птиците. От препълнена крайбрежна алея, надвиснала над фамозната колония в Саймънс Таун, тъкмо отвън Кейптаун, туристите се надвесиха над бариери, разпитваха и угаждаха африкански пингвини, до момента в който се лутаха сред прибоя и дупките си в храсталака. Някои хора се натъкнаха един на различен, до момента в който преглеждаха секунди остарели фрагменти на смарт телефоните си, до момента в който някои пингвини се натъкнаха един на различен, тъй като бяха пингвини.
Беше топла неделя, тълпата беше интернационална и пингвините обжалването изглеждаше универсално. Всички бързо станаха деца дружно: някои се смееха, други плакаха, а някои изпадаха в яд, когато не можеха да виждат толкоз добре, колкото техните приятели. Изключителни неща бяха казани на всевъзможни езици. Отличителна беше една канадка, която заплаши една птица с: „ Ще те заведа в Канада “, преди да добави с бебешки глас: „ Имаме толкоз доста сняг там. “
Надявах се топлото- метео...
Прочетете целия текст »
