Скандал! Българският съдия на Сорос в Европейския съд призна: Зависим съм!
Служителят на НПО-то на Сорос „ Български хелзинкски комитет “, а в този момент арбитър в Европейския съд по правата на индивида – Йонко Грозев, е компрометиран в тежък спор на ползи.
След като стана ясно, че френски отчет изобличава 22-ма съдии от Европейския съд по правата на индивида поради свързаността им с НПО-та финансирани от Джордж Сорос, изданията от кръга „ Капитал “ се втурнаха на барикадата, с цел да пазят уличените в отчета българи Йонко Грозев – сегашен арбитър в Страсбург, както и някогашният подобен Здравка Калайджиева. Припомняме, че и двамата са деятели на организациите „ Българския хелзинкски комитет “ и „ Български юристи за правата на индивида “, получили тлъсти грантове от фондациите на Сорос.
В желанието си обаче да скрие горчивата истина, че решенията на Европейски съд по правата на човека не са подбудени от правото, а евентуално от желанието за дискредитиране (а може би и за източване на средства от европейските държави) под претекст, че са нарушавани човешките права по делата заведени в Страсбург, през днешния ден Йонко Грозев направи страховито признание на страниците на уеб страницата „ Дневник “, списван от подсъдимия олигарх Иво Прокопиев. А точно, че очевидно по никакъв метод не смята, че получените от него пари от Сорос „ миришат “, в противен случай, в никакъв случай не бил крил тази информация.
Нещо повече, напълно неприсъщо за арбитър, който би трябвало да съблюдава правилата на равнопоставеност на страните в процеса и на самостоятелност, Грозев декларира без никакви угризения и на висок глас, че създателите на отчета (Европейския център за право и правосъдие) не били инцидентни хора, тъй като водели каузи в Европейския съд за правата на индивида. Продължавайки „ разсъжденията “ си, Грозев, в качеството си на арбитър в този съд изрича и следното: „ За тях правозащитните организации са съперник, тъй като показват тъкмо противоположната на тяхната позиция. Затова за тях съдиите, които преди този момент сме работили в правозащитни организации и не показваме техните визии, сме проблем “.
По-голямо самопризнание от това, че като арбитър си подвластен - тъй като си привързан, разрешаваш си да имаш „ визии “, явно противоположни на поддържаните от страни по каузи, които разглеждаш, надали може да съществува.
Факсимиле от признанието на арбитър Йонко Грозев, оповестено в уеб страницата „ Дневник “
Самозабравянето на Грозев обаче в тази ситуация може да му изиграе доста по-лоша смешка от самия отчет, който го изобличава в спор на ползи. Защото едно е да има доказателства за това, подкрепени с обстоятелства от правосъдните каузи и от биографията му, само че напълно друго е самото самопризнание от настоящ арбитър, че е нарушил правилата на самостоятелност и безпристрастност, тъй като изповядва идеология, която е в несъгласие с тази на страни по делата.
И това несъмнено не е проблем единствено на грантаджиите от НПО-тата на Сорос и изданията на Прокопиев, които се хвърлиха като Матросов да пазят „ своя човек “ в Европейския съд. По-важното е, че това към този момент е проблем и на България, излъчила (по времето на проваления някогашен министър на правораздаването Христо Иванов – и той изтъкнат адресат на грантове) за собствен представител компрометирана персона, в една от най-важните институции на Съвета на Европа.
След като стана ясно, че френски отчет изобличава 22-ма съдии от Европейския съд по правата на индивида поради свързаността им с НПО-та финансирани от Джордж Сорос, изданията от кръга „ Капитал “ се втурнаха на барикадата, с цел да пазят уличените в отчета българи Йонко Грозев – сегашен арбитър в Страсбург, както и някогашният подобен Здравка Калайджиева. Припомняме, че и двамата са деятели на организациите „ Българския хелзинкски комитет “ и „ Български юристи за правата на индивида “, получили тлъсти грантове от фондациите на Сорос.
В желанието си обаче да скрие горчивата истина, че решенията на Европейски съд по правата на човека не са подбудени от правото, а евентуално от желанието за дискредитиране (а може би и за източване на средства от европейските държави) под претекст, че са нарушавани човешките права по делата заведени в Страсбург, през днешния ден Йонко Грозев направи страховито признание на страниците на уеб страницата „ Дневник “, списван от подсъдимия олигарх Иво Прокопиев. А точно, че очевидно по никакъв метод не смята, че получените от него пари от Сорос „ миришат “, в противен случай, в никакъв случай не бил крил тази информация.
Нещо повече, напълно неприсъщо за арбитър, който би трябвало да съблюдава правилата на равнопоставеност на страните в процеса и на самостоятелност, Грозев декларира без никакви угризения и на висок глас, че създателите на отчета (Европейския център за право и правосъдие) не били инцидентни хора, тъй като водели каузи в Европейския съд за правата на индивида. Продължавайки „ разсъжденията “ си, Грозев, в качеството си на арбитър в този съд изрича и следното: „ За тях правозащитните организации са съперник, тъй като показват тъкмо противоположната на тяхната позиция. Затова за тях съдиите, които преди този момент сме работили в правозащитни организации и не показваме техните визии, сме проблем “.
По-голямо самопризнание от това, че като арбитър си подвластен - тъй като си привързан, разрешаваш си да имаш „ визии “, явно противоположни на поддържаните от страни по каузи, които разглеждаш, надали може да съществува.
Факсимиле от признанието на арбитър Йонко Грозев, оповестено в уеб страницата „ Дневник “
Самозабравянето на Грозев обаче в тази ситуация може да му изиграе доста по-лоша смешка от самия отчет, който го изобличава в спор на ползи. Защото едно е да има доказателства за това, подкрепени с обстоятелства от правосъдните каузи и от биографията му, само че напълно друго е самото самопризнание от настоящ арбитър, че е нарушил правилата на самостоятелност и безпристрастност, тъй като изповядва идеология, която е в несъгласие с тази на страни по делата.
И това несъмнено не е проблем единствено на грантаджиите от НПО-тата на Сорос и изданията на Прокопиев, които се хвърлиха като Матросов да пазят „ своя човек “ в Европейския съд. По-важното е, че това към този момент е проблем и на България, излъчила (по времето на проваления някогашен министър на правораздаването Христо Иванов – и той изтъкнат адресат на грантове) за собствен представител компрометирана персона, в една от най-важните институции на Съвета на Европа.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ