Бивш служител на Хармония: Не ми дават заплатата...
Служителка на "Хармония " се натрови с антипсихотици След обявата на „ Марица “: Страх скова жителите и чиновниците на "Хармония " Случаят "Хармония " отива в прокуратурата
„ Ситуацията в Дом " Хармония " е цялостен парадокс! Не можеш да се гавриш по този начин с възрастните хора и никой да не може да те спре. Тази активност сякаш се управлява от половин дузина институции, а никой не пази ползите на жителите! Трябва да има тотална непоносимост към такива неща в България, а не да си траем. “ Така разяснява пред кореспондент на „ Марица “ обстановката в Дом „ Хармония “ и нехайството на институциите някогашната обществена асистентка в приюта Светлана Шатърова. Четвърти месец тя не може да си получи полагащите се трудови хонорари. Публикуваме нейната изповед едно към едно:
Грижа се за 90-годишната ми майка Мария Шатърова. Тя е лежащо болна, с разнообразни болести, физически увреждания и напредваща деменция - положения, които изискват профилирани грижи. По тази причина планирах да я настаня в Дом „ Хармония “. Чух обаче разнообразни разкази за нередности там и избрах дома на ул. „ Гладстон “, където одобряват лежащо заболели в тежко положение.
Аз самата постъпих на работа в „ Хармония “ като обществен помощник, защото пребивавам в региона, а и с цел да имам приходи за таксите и другите разноски за майка ми. По време на работата открих, че обслужването и грижите за възрастните хора не са такива, каквито се показват. За 50 - 60 домуващи се грижат единствено по двама души на промяна, в това число и нощно време. Чисто физически те не могат да извърнат нужното внимание на болните съгласно техните потребности.
Като постройка и условия - не е неприятно, само че когато двама души би трябвало да обслужат всички четири етажа - не става. Да минаваш с прахосмукачката, да измиеш и преоблечеш всичките хора, памперси да сменяш... просто е невероятно - работата е изнурителна и с голямо физическо натоварване. Снабдяването на Дома с храна, лекарства и други нужни за болните материали и принадлежности е меко казано оскъдно.
Майка ми също е болна - има две по-големи рани. Един час се обработват тези две рани - и то от двама индивида. А в „ Хармония “ са над 60 души. Как да стане това с тази липса на личен състав? Храната просто не желая да я разясня - в деветлитрова тенджера се прави таратор за 60 индивида с две краставици.
Самата работа се оказа непостижима за мен и поради натоварването, и от неглижираното отношение на управлението към пациентите и личния състав. Напуснах по моя самодейност и бях освободена от работа на 13 август, за което подписах заповед. Престанах да работя незабавно, защото бях в границите на изпитателния период. По мои сметки ми дължат към 340 лв..
Беше ми дадено, че до края на месец август ще си получа отработено заплащане. В края на месеца звънях няколко пъти на доктор Вършилов. Получавах обещания, че иска ми се обадят по-късно за парите, само че по-късно въобще престанаха да си подвигат телефоните.
Към края на август се обадих в Инспекцията по труда. Заявиха ми, че би трябвало да изтече един месец и тогава да се обадя още веднъж. Звъннах за съвещания на 1 октомври - споделиха ми да внеса писмена тъжба. През цялото това време не съм получила позвъняване от управлението на „ Хармония “ да се явя за заплатата ми, а на моите опити за връзка по телефона не получавах отговор.
Помолих инспекторите да извършат инспекция и да открият аргументите, заради които не ми се изплащат дължимите ми хонорари. Изразих убеждението си, че има задоволително данни и условия, налагащи осъществяване на цялостна инспекция за активността на компанията и заведението, където се обслужват подобен огромен брой възрастни хора, огромна част от които със болести и лежащо заболели. От формалния отговор на служителите просто онемях.
„ Ситуацията в Дом " Хармония " е цялостен парадокс! Не можеш да се гавриш по този начин с възрастните хора и никой да не може да те спре. Тази активност сякаш се управлява от половин дузина институции, а никой не пази ползите на жителите! Трябва да има тотална непоносимост към такива неща в България, а не да си траем. “ Така разяснява пред кореспондент на „ Марица “ обстановката в Дом „ Хармония “ и нехайството на институциите някогашната обществена асистентка в приюта Светлана Шатърова. Четвърти месец тя не може да си получи полагащите се трудови хонорари. Публикуваме нейната изповед едно към едно:
Грижа се за 90-годишната ми майка Мария Шатърова. Тя е лежащо болна, с разнообразни болести, физически увреждания и напредваща деменция - положения, които изискват профилирани грижи. По тази причина планирах да я настаня в Дом „ Хармония “. Чух обаче разнообразни разкази за нередности там и избрах дома на ул. „ Гладстон “, където одобряват лежащо заболели в тежко положение.
Аз самата постъпих на работа в „ Хармония “ като обществен помощник, защото пребивавам в региона, а и с цел да имам приходи за таксите и другите разноски за майка ми. По време на работата открих, че обслужването и грижите за възрастните хора не са такива, каквито се показват. За 50 - 60 домуващи се грижат единствено по двама души на промяна, в това число и нощно време. Чисто физически те не могат да извърнат нужното внимание на болните съгласно техните потребности.
Като постройка и условия - не е неприятно, само че когато двама души би трябвало да обслужат всички четири етажа - не става. Да минаваш с прахосмукачката, да измиеш и преоблечеш всичките хора, памперси да сменяш... просто е невероятно - работата е изнурителна и с голямо физическо натоварване. Снабдяването на Дома с храна, лекарства и други нужни за болните материали и принадлежности е меко казано оскъдно.
Майка ми също е болна - има две по-големи рани. Един час се обработват тези две рани - и то от двама индивида. А в „ Хармония “ са над 60 души. Как да стане това с тази липса на личен състав? Храната просто не желая да я разясня - в деветлитрова тенджера се прави таратор за 60 индивида с две краставици.
Самата работа се оказа непостижима за мен и поради натоварването, и от неглижираното отношение на управлението към пациентите и личния състав. Напуснах по моя самодейност и бях освободена от работа на 13 август, за което подписах заповед. Престанах да работя незабавно, защото бях в границите на изпитателния период. По мои сметки ми дължат към 340 лв..
Беше ми дадено, че до края на месец август ще си получа отработено заплащане. В края на месеца звънях няколко пъти на доктор Вършилов. Получавах обещания, че иска ми се обадят по-късно за парите, само че по-късно въобще престанаха да си подвигат телефоните.
Към края на август се обадих в Инспекцията по труда. Заявиха ми, че би трябвало да изтече един месец и тогава да се обадя още веднъж. Звъннах за съвещания на 1 октомври - споделиха ми да внеса писмена тъжба. През цялото това време не съм получила позвъняване от управлението на „ Хармония “ да се явя за заплатата ми, а на моите опити за връзка по телефона не получавах отговор.
Помолих инспекторите да извършат инспекция и да открият аргументите, заради които не ми се изплащат дължимите ми хонорари. Изразих убеждението си, че има задоволително данни и условия, налагащи осъществяване на цялостна инспекция за активността на компанията и заведението, където се обслужват подобен огромен брой възрастни хора, огромна част от които със болести и лежащо заболели. От формалния отговор на служителите просто онемях.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ