Служителите в расо са далеч от хората, които се нуждаят

Служителите в расо са надалеч от хората, които се нуждаят от земна разтуха и небесна мощ

Според догматиците Васил Левски не може да бъде светец, тъй като е лишил човешки живот

Кой ще преподава вероучението?

Полуграмотни ученици на Семинарията и Духовната академия против дебели възнаграждения. Първо те би трябвало да изучат вероучението. Служителите в расо са надалеч от хората, които се нуждаят от земна разтуха и небесна мощ. Животрептящите проблеми на деня отсъстват от проповедите. Богослуженията още се четат на църковнославянски език, от който миряните не схващат и дума.

И най-същественото – Църквата е загърбила култа към тези, чиито каузи са осветени от националната памет. Тя настойчиво отхвърля да канонизира Васил Левски, Преподобна Стойна и Баба Ванга.

За половин столетие Синодът е направил единствено две канонизации. През 1964 година на Софроний Врачански и през 2011 година на мъчениците от Батак и Ново село, починали по време на Априлското въстание.

На този декор, вцепенен от средновековна догматика, католиците са революционери. Те ревностно се грижат за паметта на своите духовни предшественици. През 2012 година папа Бенедикт XVI разгласи седем нови светци. Между тях индианката Катер Текаквита, по известна с езическото име Лилията на Мохау.

Папа Франциск, Бог да го елементарни, сложи връх. Той канонизира италианеца Антонио Прималдо и над 800 негови сподвижници, които отказали да одобряват исляма и били обезглавени. Една колумбийка и една мексиканка също получиха възвишен ореол.

Без да носи архиерейски одежди, Христо Ботев изпревари нашите чернокапци. Поетът разчупи църковната догматика и канонизира Васил Левски. Върху стенен календар за 1875 година записа Апостола на свободата против датата 9 март: " 40 мъченици и Васил Левски страдалец ".



В стенен календар за 1875 година Христо Ботев канонизира Васил Левски като страдалец.



Калугерите не обичат Ботев, тъй като сякаш е безбожник, а се бърка в духовните им каузи. " Моята молитва " боде очите на Църквата, въпреки че в това конфликтно стихотворение поетът не отхвърля съществуването на Бога. Той единствено го доближава към себе си: " Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата... "

Пишман богословите обаче настояват, че йеродякон Игнатий не може да бъде канонизиран от Църквата, въпреки че е бил неин чиновник. Защо?

През август 1872 година Васил Левски се промъква в дома на ловешкия господар Денчо Халача, с цел да го накаже. На оня му желали помощ за диарбекирските заточеници, а той напсувал комитетските хора. Със собствен приятел Апостола се спотайва и чака Халача.

За неволя към 3 часа след пладне идва прислужникът му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата. " Не умря извeднъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие към този момент, ръгнах го още един път, с цел да се не мъчи и да не може да каже какви са били ", споделя той.

Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. " Жално за почтеното момче, само че в случай че не беше по този начин, инак беше оцапано на доста страни ", споделя Левски с Любен Каравелов и прибавя: " Докато реализираме задачата си, ще отидат и почтени хорица много. "

Това ликвидиране дълбае съвестта на Апостола. Преди изтезанието на 18 февруари 1873 година той изповядва прегрешението си. " Бил студен, само че малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е умъртвил в Ловеч момчето, " написа Захари Стоянов, който черпи сведения от изповедника поп Тодор.

Според догматиците Васил Левски не може да бъде светец, тъй като е лишил човешки живот. Княз Борис-Михаил обаче може, тъй като е заповядал всеобщо кръвопролитие в името на Христовата религия. През IX век покръстителят на българското племе подрежда да бъдат обезглавени 52 боляри, дръзнали да се опълчат против християнизацията. Заедно с тях на ешафода отиват дамите и децата им. За добавка владетелят ослепява сина си Владимир. Официалният уебсайт на Св. Синод на Българската православна черква пояснява действието по този начин: " Св. цар Борис не би имал лъчезарния ореол на светец към сияйния си облик, в случай че при станалото в душата му ужасно сблъскване сред любовта към родния наследник и дълга към народа той бе дал превес на родителските си усеща и поради тях бе пожертвал и християнство, и славянска култура, и национални съдбини! Та таман това е един от най-големите му подвизи, че той пожертва своите бащински усеща поради светото Божие и всенародно дело. И този героизъм около всичките му други заслуги го е направил два пъти по-свят, тъй като е потвърдил беззаветната му обвързаност към Бога и Божието дело измежду народа. "

Небето е населявано от по този начин наречените " светци войни ". Светиите Георги, Димитър, Мина, Прокопий, Теодор, Никита, Христофор и неколцина други размахват меч или копие. На Димитър Солунски даже се приписва подвигът, че е умъртвил цар Калоян. Невежите попове се кръстят пред иконата му без да знаят, че в копитата на коня умира български държател.

И Преподобна Стойна чака за място измежду светците. Тя е следващият случай на загърбен от Църквата национален фетиш. Родена е през 1883 година в село Хазнатар, в този момент в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява. В незримата тъма Бог я подарява с ясновидство и лечителство.

На Стойна се явява Св. Георги със заръката да копае в двора, с цел да откри негова икона и кандило. На това място построяват параклис, където Преподобната живее до 1913 година Стойна предизвестява околните си, като почине да не я погребват. И чудото става – склапя очи, само че след една седмица се съживява!

След Балканската война нейното семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (днес Златолист), Преподобна Стойна взема решение да остане в локалната черква " Св. Георги ". Тук прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 година, когато се преселва в отвъдното. Погребана е в двора на храма. Хората идват при нея за помощ, разтуха и изповед.

Стойна е посочена за астрална предшественица на Ванга. Синодалните старци отхвърлят да канонизира двете посестрими. За божиите чиновници в лъскави лимузини те са " езически врачки ", за които няма място на небето. Езичница обаче е била и Лилията на Мохау.

Автор: 

trud.bg