Ефективна ли е политиката на ЕЦБ и реши ли проблемите на Европа?
Служителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) са изправени пред предизвикването да поправят рамката на политиката си, изключително в светлината на неотдавнашното повишение на лихвените проценти.
Фонът за това разглеждане е нуждата от модернизиране на финансовия тръбопровод, свързващ ЕЦБ с банките – самодейност, наложена от финансовата рецесия от 2008 година и последвалите неконвенционални ограничения за обезпечаване на ликвидност.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард акцентира смисъла на това начинание, отчитайки последствията от него за размера на салдото. Най-важният приоритет за длъжностните лица е намаляването на салдото, който се разшири след международната финансова рецесия, като в последна сметка се цели връщане към предкризисната рамка.
Въпреки това намаляването на салдото е обвързвано с предизвикването да се откъсне финансовата система от изобилната ликвидност на централните банки, с която институциите са привикнали. Постигането на баланс сред стягането и избягването на шокови талази изисква деликатно обмисляне.
Предоставянето от ЕЦБ на неограничена ликвидност на банките през 2008 година означи оттегляне от междубанковото кредитиране, променяйки динамичността на финансовата система. Политиците се стремят да пресъздадат предкризисната среда, само че не престават да съществуват опасения по отношение на готовността на банките да работят в нея.
Определянето на нужните средства за банковата система се усложнява от фактори като по-строгото контролиране и евентуалното въвеждане на цифровото евро. Оценките сочат, че банките ще се нуждаят от към €1.4 трилиона запаси, с цел да поддържат безпроблемни интервенции.
Настоящата рамка обезпечава ликвидност, определяйки долната граница на разноските по заемите. Тя обаче може да докара до неравномерно систематизиране на паричните средства в целия валутен съюз. ЕЦБ изследва дали този метод продължава да бъде най-благоприятен, като преглежда други възможности като модела на Bank of England, учреден на търсенето, който също употребява долна граница за ориентиране на лихвените проценти.
Възприемането на метода на Английската централна банка би наложило корекции в лихвените проценти и практиките на ЕЦБ. В последна сметка, в случай че ЕЦБ се стреми да пресъздаде системата отпреди рецесията, тя би трябвало да ограничи предоставяните на банките средства, което евентуално може да докара до по-високи овърнайт пазарни лихвени проценти.
ЕЦБ е изправена пред ограничавания във времето, защото забележителна част от притежаваните от нея облигации ще се изтеглят от салдото, а срокът на обилни дълготрайни заеми изтича. Дискусията за оптималната рамка продължава, като се стига до консенсус, че отговорите могат да се появят едвам в бъдеще.
