Полицай осъди МВР за дискриминация
Служител на Министерство на вътрешните работи заведе дело против страната поради това, че е станал обект на дискриминация. Мъжът е изискал да му бъдат присъдени три компенсации в общ размер 28 870 лева, дружно с лихвите, откакто не получил осигуровки, нито трудови хонорари от Министерство на вътрешните работи по време на задача в Косово. В жалбата си той показал, че е станал обект на дискриминация, защото е бил подложен в по-неблагоприятно състояние от останалите командировани.
На 18 декември 2006 година държавният чиновник отпътувал за Косово. Мисията завършила две години по-късно – на 18 декември 2008 година. Униформеният бил командирован като полицейски наблюдаващ на задачата UNIMIK на Организация на обединените нации. На 15 януари 2009 година той още веднъж бил назначен на длъжността полицейски контрольор в Шесто районно управление (на МВР). През целия интервал на задачата обаче служителят се водил не в командировка, а в неплатен отпуск. Затова и не получил трудово заплащане като служител на реда, нито пък постъпили вноски в пенсионния му фонд. Впоследствие схванал, че пенсията му ще бъде много по-ниска от тази на сътрудниците му от други ведомства. Условията за тях по време на престоя в Косово били малко по-различни. Пред Пловдивския административен съд униформеният декларирал, че е бил подложен в по-неблагоприятно състояние, което съставлява всъщност директна дискриминация по симптом " публично състояние ".
Още преди да завърши задачата, той сезирал Комисията за отбрана от дискриминация. Оттам заключили, че служителят на реда в реалност е станал обект на дискриминация и връчили наставление на министъра на вътрешните работи.
Впоследствие служителят на реда отправил претенцията си пред Административен съд - Пловдив. Той изискал от магистратите да му присъдят обезщетение в размер 800 лева за неосигурено материално доволствие, полагащо му се за интервал от две години. За интервала, в който бил в неплатен отпуск, служителят на реда изискал да му бъдат изплатени трудовите хонорари, възлизащи на от 25 070 лева като обезщетение за пропуснати изгоди.
Отделно от това, униформеният настоял да бъде заплатен за претърпените от него неимуществени вреди - накърняване на човешкото достолепие и гражданските права, неравностойно състояние по отношение на сътрудниците му и подронен престиж пред сътрудниците от интернационалните полицейски сили, както и смесено тревожно-депресивно разстройство.
По делото били разпитани и двама очевидци. Един от тях бил участник в задачата, с който ищецът контактувал всекидневно. Той разказал, че ищецът неведнъж му споделял разочарованието си по отношение на отношението към служителите на реда от България. Те не получавали заплащане в България, а самият той бил заставен да се самоосигурява на по-висока заплата, с цел да подсигури старините си. Похарчил към 7 500 лева, с цел да се обезпечи по време на задачата. След като се завърнали, двамата постоянно се чували. Полицаят му споделял, че пенсията му ще бъде с 300-400 лева по-ниска от тази на други униформени с неговия сан, стаж и категория.
За съпоставяне, сътрудниците им от Западна Европа получавали в страните си по заплата и половина като тласък да вземат участие в интернационалните задачи. Всички участници получавали безотчетни пари от Организация на обединените нации под формата на командировъчни разноски. С тях покривали дневните, битовите и квартирните си разноски.
Още по време на задачата служителят на реда декларирал на шефа на Национална полиция, че е афектиран от отношението и счита да подаде тъжба в КЗД. Така и направил, а комисията се произнесла в негова изгода, разказал сътрудника му.
От Министерство на вътрешните работи обаче обжалвали от решението в съда. Така делото стигнало до Върховен административен съд и се проточило с години. С решението на висшите магистрати обаче било изрично открито, че министърът на вътрешните работи е лишил ищеца от възнаграждение на заплащане, вещево доволствие и погашение на осигурителни вноски за пенсия в понижен размер.
По делото в Пловдивския административен съд била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, в случай че през този интервал служителят не е бил в неплатен отпуск, възнаграждението му е щяло да бъде 25 070,76 лв., а сумата за материално доволствие – 800. Дължимите лихви пък възлизали на общо 9 180 лева
От Министерството на вътрешните работи поискали от магистратите да отхвърлят претенцията на държавния чиновник като неоснователна и недоказана. Такова било и мнението на прокуратурата.
В последна сметка обаче съдът почел настояванията на униформения. В претекстовете на магистратите е записано, че " лишаването на чиновниците на Министерство на вътрешните работи от възнаграждение на заплащане по време на командироването им в задачи на интернационалните организации, когато правят активност, имаща темперамент на държавна работа в Министерство на вътрешните работи на Република България, не подхожда на обезпеченото им от Конституцията право на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа ".
Наред с това били нарушени и куп други нормативни актове. Според правосъдния състав претенциите били потвърдени и основателни, а с решенията на КЗП и Върховен административен съд било изрично потвърдено, че в тази ситуация се касае за дискриминация.
Министерство на вътрешните работи ще би трябвало да изплати всички пледирани компенсации, които, дружно с лихвите, възлизат на над 35 000 лева
На 18 декември 2006 година държавният чиновник отпътувал за Косово. Мисията завършила две години по-късно – на 18 декември 2008 година. Униформеният бил командирован като полицейски наблюдаващ на задачата UNIMIK на Организация на обединените нации. На 15 януари 2009 година той още веднъж бил назначен на длъжността полицейски контрольор в Шесто районно управление (на МВР). През целия интервал на задачата обаче служителят се водил не в командировка, а в неплатен отпуск. Затова и не получил трудово заплащане като служител на реда, нито пък постъпили вноски в пенсионния му фонд. Впоследствие схванал, че пенсията му ще бъде много по-ниска от тази на сътрудниците му от други ведомства. Условията за тях по време на престоя в Косово били малко по-различни. Пред Пловдивския административен съд униформеният декларирал, че е бил подложен в по-неблагоприятно състояние, което съставлява всъщност директна дискриминация по симптом " публично състояние ".
Още преди да завърши задачата, той сезирал Комисията за отбрана от дискриминация. Оттам заключили, че служителят на реда в реалност е станал обект на дискриминация и връчили наставление на министъра на вътрешните работи.
Впоследствие служителят на реда отправил претенцията си пред Административен съд - Пловдив. Той изискал от магистратите да му присъдят обезщетение в размер 800 лева за неосигурено материално доволствие, полагащо му се за интервал от две години. За интервала, в който бил в неплатен отпуск, служителят на реда изискал да му бъдат изплатени трудовите хонорари, възлизащи на от 25 070 лева като обезщетение за пропуснати изгоди.
Отделно от това, униформеният настоял да бъде заплатен за претърпените от него неимуществени вреди - накърняване на човешкото достолепие и гражданските права, неравностойно състояние по отношение на сътрудниците му и подронен престиж пред сътрудниците от интернационалните полицейски сили, както и смесено тревожно-депресивно разстройство.
По делото били разпитани и двама очевидци. Един от тях бил участник в задачата, с който ищецът контактувал всекидневно. Той разказал, че ищецът неведнъж му споделял разочарованието си по отношение на отношението към служителите на реда от България. Те не получавали заплащане в България, а самият той бил заставен да се самоосигурява на по-висока заплата, с цел да подсигури старините си. Похарчил към 7 500 лева, с цел да се обезпечи по време на задачата. След като се завърнали, двамата постоянно се чували. Полицаят му споделял, че пенсията му ще бъде с 300-400 лева по-ниска от тази на други униформени с неговия сан, стаж и категория.
За съпоставяне, сътрудниците им от Западна Европа получавали в страните си по заплата и половина като тласък да вземат участие в интернационалните задачи. Всички участници получавали безотчетни пари от Организация на обединените нации под формата на командировъчни разноски. С тях покривали дневните, битовите и квартирните си разноски.
Още по време на задачата служителят на реда декларирал на шефа на Национална полиция, че е афектиран от отношението и счита да подаде тъжба в КЗД. Така и направил, а комисията се произнесла в негова изгода, разказал сътрудника му.
От Министерство на вътрешните работи обаче обжалвали от решението в съда. Така делото стигнало до Върховен административен съд и се проточило с години. С решението на висшите магистрати обаче било изрично открито, че министърът на вътрешните работи е лишил ищеца от възнаграждение на заплащане, вещево доволствие и погашение на осигурителни вноски за пенсия в понижен размер.
По делото в Пловдивския административен съд била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, в случай че през този интервал служителят не е бил в неплатен отпуск, възнаграждението му е щяло да бъде 25 070,76 лв., а сумата за материално доволствие – 800. Дължимите лихви пък възлизали на общо 9 180 лева
От Министерството на вътрешните работи поискали от магистратите да отхвърлят претенцията на държавния чиновник като неоснователна и недоказана. Такова било и мнението на прокуратурата.
В последна сметка обаче съдът почел настояванията на униформения. В претекстовете на магистратите е записано, че " лишаването на чиновниците на Министерство на вътрешните работи от възнаграждение на заплащане по време на командироването им в задачи на интернационалните организации, когато правят активност, имаща темперамент на държавна работа в Министерство на вътрешните работи на Република България, не подхожда на обезпеченото им от Конституцията право на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа ".
Наред с това били нарушени и куп други нормативни актове. Според правосъдния състав претенциите били потвърдени и основателни, а с решенията на КЗП и Върховен административен съд било изрично потвърдено, че в тази ситуация се касае за дискриминация.
Министерство на вътрешните работи ще би трябвало да изплати всички пледирани компенсации, които, дружно с лихвите, възлизат на над 35 000 лева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ