Кабинетът чака до дни „Газпром“ да отговори на молбата за преговори
Служебното държавно управление към този момент е изпратило информация на „ Газпром “, че е готово да възобнови договарянията за доставка на газ и е помолило съветския държавен колос да откликне. Обратна връзка от него се чака по-късно през днешния ден или в понеделник.
Изпратихме информация, че сме подготвени да преговаряме и ги помолихме да възобновят контакта “, сподели служебният министър на енергетиката Росен Христов в ефира на Nova.
Той изясни, че концепцията е да се удължи интервалът за взимане на оставащите количества газ по сегашния контракт и през 2023 година, защото до края на 2022-а няма по какъв начин да бъдат получени и изразходени. За да не са водещи в микса, предлагането е да се употребяват до края на идния отоплителен сезон, т.е. до идващото лято.
Говорим единствено за остарял контракт. Няма да подписваме нов “, увери Христов.
По думите на министъра българското държавно управление ще изиска от „ Газпром “ известни промени в клаузите. Основното предложение за такава е да се избегнат предплатените заплащания посредством въвеждането на банкови гаранции. Според Христов по този начин ще бъде обезпечено, че България няма да заплаща за нещо, което по-късно вероятно може да не получи.
Министърът уточни, че към момента не знае по какъв начин биха се оформили чисто юридически сходни промени в контракта.
Опасността от анекс и арбитраж
Съществува хипотезата, че в случай че България подпише анекс към съществуващия контракт с „ Газпром “, по-късно няма да може да търси правата си при арбитраж, защото ще излезе, че се е отказала от претенцията си по него. Според Христов обаче съветската компания, която през април едностранно промени метода на заплащане, е в доста по-изгодна позиция.
На брифинг през вчерашния ден той позволи опцията България да заплати милиарди неустойки, а в този момент още веднъж обрисува подобен сюжет. И сподели, че „ това юристите го преценят “. Христов посочи, че множеството други страни в Европа са се съгласили на изискванията на Москва, въпреки и постоянно при тях да става дума за частни снабдители, търгуващи с „ Газпром “, а не за държавни, както е в тази ситуация с „ Булгаргаз “. В тази връзка съгласно него няма логичност единствено ние да сме прави, а всички други неверни.
Ако имаше наказания, до момента всички щяха да са глобени “, сподели той.
По думите му държавното управление даже е говорило с представители на Европейската комисия за опциите страната ни да получи контрактуваните количества от „ Газпром “. Те са удостоверили, сподели Христов, че наказания нямало да последват.
През последните месеци предходните ръководещи в лицето на Кирил Петков и Асен Василев упорстваха, че българската страна е изрядна в контракта си с „ Газпром “ и може да предяви искания за неустойки в арбитражно дело. Според изказванията на бившето държавно управление България всеки ден е давала поръчка за приемане на количества и е пращала пари на съветската компания, които тя е прибирала поради отхвърли на страната заплащането да се случва посредством превалутиране в рубли.
На въпрос продължава ли служебното държавно управление да поддържа тази процедура, Христов отвърна изрично:
Естествено, че не – за какво би трябвало да вършим нещо, което не се е получило и не е дало резултат? “
Според него превеждането на пари и пращането на поръчки не подсигурява сигурност на България при възможен арбитраж. Той обаче не даде задоволително ясно пояснение за какво „ Газпром “ е в по-силна позиция от позиция на осъществяването на контракта си с българската страна. Но възкликна: „ Защо би трябвало да рискуваме да отидем на арбитраж “.
Иначе сподели, че България в действителност не се нуждаела 100% от възобновяване на връзките с „ Газпром “, тъй като към този момент има обезпечени количества за есента, както и от кое място да бъдат открити по-късно.
На нас не ни е нужен „ Газпром “, ние имаме други възможности “, съобщи Христов.
Увереността му идва, откакто едвам преди двайсетина дни при започване на този месец самият той дефинира обстановката с доставките на газ като „ сериозна “. По време на първия брифинг на преди малко стъпилата тогава нова власт Христов разяснява, че количествата са „ извънредно незадоволителни да подсигурят потреблението до края на годината “. Тогава кабинетът обрисува съвсем апокалиптична картина в енергийния бранш и разгласи сформирането на спешен щаб.
Последва организирането на търг за покупка на полутечен природен газ, който пък от бизнеса дефинираха като „ абсурден “ поради заложените прекомерно високи индикативни цени от държавното управление. Впоследствие кабинетът изиска от промишлеността да каже каква е пределно допустимата цена за газ съгласно тях, а Христов дефинира подновяването на договарянията с „ Газпром “ като вече „ неизбежни “.
Междувременно специалисти в сектора подлагат на подозрение тезата за ниската цена на съветския газ, която през последните месеци е скочила. Изчисления демонстрираха, че за септември синьо гориво оттова би коствало към 315 лева./MWh. Според Христов даже и по този начин, то отново излиза по-изгодно, за разлика от контрактуваните танкери от Петков, чиято цена по думите на служебния министър е с към 50% по-висока.
Припомняме, че бизнесът уточни пределна цена на газа от 250 лв./MWh.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Изпратихме информация, че сме подготвени да преговаряме и ги помолихме да възобновят контакта “, сподели служебният министър на енергетиката Росен Христов в ефира на Nova.
Той изясни, че концепцията е да се удължи интервалът за взимане на оставащите количества газ по сегашния контракт и през 2023 година, защото до края на 2022-а няма по какъв начин да бъдат получени и изразходени. За да не са водещи в микса, предлагането е да се употребяват до края на идния отоплителен сезон, т.е. до идващото лято.
Говорим единствено за остарял контракт. Няма да подписваме нов “, увери Христов.
По думите на министъра българското държавно управление ще изиска от „ Газпром “ известни промени в клаузите. Основното предложение за такава е да се избегнат предплатените заплащания посредством въвеждането на банкови гаранции. Според Христов по този начин ще бъде обезпечено, че България няма да заплаща за нещо, което по-късно вероятно може да не получи.
Министърът уточни, че към момента не знае по какъв начин биха се оформили чисто юридически сходни промени в контракта.
Опасността от анекс и арбитраж
Съществува хипотезата, че в случай че България подпише анекс към съществуващия контракт с „ Газпром “, по-късно няма да може да търси правата си при арбитраж, защото ще излезе, че се е отказала от претенцията си по него. Според Христов обаче съветската компания, която през април едностранно промени метода на заплащане, е в доста по-изгодна позиция.
На брифинг през вчерашния ден той позволи опцията България да заплати милиарди неустойки, а в този момент още веднъж обрисува подобен сюжет. И сподели, че „ това юристите го преценят “. Христов посочи, че множеството други страни в Европа са се съгласили на изискванията на Москва, въпреки и постоянно при тях да става дума за частни снабдители, търгуващи с „ Газпром “, а не за държавни, както е в тази ситуация с „ Булгаргаз “. В тази връзка съгласно него няма логичност единствено ние да сме прави, а всички други неверни.
Ако имаше наказания, до момента всички щяха да са глобени “, сподели той.
По думите му държавното управление даже е говорило с представители на Европейската комисия за опциите страната ни да получи контрактуваните количества от „ Газпром “. Те са удостоверили, сподели Христов, че наказания нямало да последват.
През последните месеци предходните ръководещи в лицето на Кирил Петков и Асен Василев упорстваха, че българската страна е изрядна в контракта си с „ Газпром “ и може да предяви искания за неустойки в арбитражно дело. Според изказванията на бившето държавно управление България всеки ден е давала поръчка за приемане на количества и е пращала пари на съветската компания, които тя е прибирала поради отхвърли на страната заплащането да се случва посредством превалутиране в рубли.
На въпрос продължава ли служебното държавно управление да поддържа тази процедура, Христов отвърна изрично:
Естествено, че не – за какво би трябвало да вършим нещо, което не се е получило и не е дало резултат? “
Според него превеждането на пари и пращането на поръчки не подсигурява сигурност на България при възможен арбитраж. Той обаче не даде задоволително ясно пояснение за какво „ Газпром “ е в по-силна позиция от позиция на осъществяването на контракта си с българската страна. Но възкликна: „ Защо би трябвало да рискуваме да отидем на арбитраж “.
Иначе сподели, че България в действителност не се нуждаела 100% от възобновяване на връзките с „ Газпром “, тъй като към този момент има обезпечени количества за есента, както и от кое място да бъдат открити по-късно.
На нас не ни е нужен „ Газпром “, ние имаме други възможности “, съобщи Христов.
Увереността му идва, откакто едвам преди двайсетина дни при започване на този месец самият той дефинира обстановката с доставките на газ като „ сериозна “. По време на първия брифинг на преди малко стъпилата тогава нова власт Христов разяснява, че количествата са „ извънредно незадоволителни да подсигурят потреблението до края на годината “. Тогава кабинетът обрисува съвсем апокалиптична картина в енергийния бранш и разгласи сформирането на спешен щаб.
Последва организирането на търг за покупка на полутечен природен газ, който пък от бизнеса дефинираха като „ абсурден “ поради заложените прекомерно високи индикативни цени от държавното управление. Впоследствие кабинетът изиска от промишлеността да каже каква е пределно допустимата цена за газ съгласно тях, а Христов дефинира подновяването на договарянията с „ Газпром “ като вече „ неизбежни “.
Междувременно специалисти в сектора подлагат на подозрение тезата за ниската цена на съветския газ, която през последните месеци е скочила. Изчисления демонстрираха, че за септември синьо гориво оттова би коствало към 315 лева./MWh. Според Христов даже и по този начин, то отново излиза по-изгодно, за разлика от контрактуваните танкери от Петков, чиято цена по думите на служебния министър е с към 50% по-висока.
Припомняме, че бизнесът уточни пределна цена на газа от 250 лв./MWh.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ