Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за

Служебното държавно управление реши в Народно събрание да бъде импортиран Закон за държавжния Бюджет 2023 година Предложеният законопроект е с недостиг от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, което в номинално изражение съставлява съвсем 12 милиарда лева Това съобщи служебният министър председател Гълъб Донев. Премиерът изрази подготвеност държавното управление да работи с депутатите за намаляве на недостига и уточни, че ограниченията са заложени в препоръчаните от кабинета промени в данъчните закони, само че: „ В последните дни всеки приказва за бюджет. Финансовият проект на страната за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички приказват за бюджет, МФ работи интензивно за съставянето му. За да се реализира бюджетен недостиг от 3% без да се орязват обществени разноски, служебният кабинет предлага налог свръхпечалба и други. За да се придържате в невисок недостиг, или намалявате разноските си, или осигурявате спомагателни приходи. Служебният кабинет избра вторият вид “, съобщи Донев, представен от БНР. Той напомни, че данъчните промени са препоръчани още през март.  „ Тази седмица двете най-големи политически обединения разискаха своите визии за бюджет 2023 година От декларираното от тях излиза наяве, че не одобряват измененията в данъчното законодателство, препоръчани от служебното държавно управление. Подобни поръчки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на страната, не можем да си позволим дейности напук. Служебното държавно управление реши в Народно събрание да бъде импортиран Закон за държавния бюджет за 2023 година, създаден на база настоящо законодателство, направено от 45-48 Народно събрание “, сподели още Донев. „ Предложеният от служебното държавно управление бюджет е с недостиг на касова основа 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а начислена основа - 6,1 % от Брутният вътрешен продукт. Ние не предлагаме смяна в данъчната политика ”. Това съобщи и служебният финансов министър Росица Велкова. При опазване на настоящото законодателство приходите по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева, демонстрират плановете на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Република България за актуалната година. Толкова огромен недостиг ще докара до общо повишаване на дълга предизвести министърът на финансите Росица Велкова:  „ Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 милиарда, като в края на 2023 година дългът ще доближи 46,8 милиарда лева или 25,3 % от Брутният вътрешен продукт. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт приходите са 35,7% за 2023 година Събираемостта на данъчните доходи нараства номинално с 21% по отношение на същия интервал предходната година, само че това не е задоволително да обезпечи финансиране на растежа на разноските ”, акцентира Велкова, след което посочи, че се планува от 1 януари МРЗ да стане от 710 лева на 780 лева. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили нарастване за 2022 година За предучилищното и учебното обучение са обезпечени 545 млн. лева, от които 465 млн. лева за заплащане на педагогическия личен състав и постигане до 125% от СРЗ. Разходите за пенсии нарастват с 3,7 милиарда лева. По асимилиране на европейските средства Велкова посочи, че са планували 2,4 милиарда лева за дефинитивни разплащания по остарелия програмен интервал 2014-2020г. “Предвидили сме 1,4 милиарда лева за вложения по ПВУ. Ръстът на разноските в Националния фонд за 2023 година нараства с 2,2 милиарда лева Служебното държавно управление изцяло поддържа приемане на бюджет в границите на 3% недостиг, с цел да не се натоварват българските жители с изплащането на висок дълг. Екипът на МФ е разполагаем на народните представители за отразяване на допустимите за тях вероятни корекции в тази посока ”, акцентира още финансовият министър. В края на изказването си Велкова насочи и предизвестие към депутатите: " Напомняме, че хазартното отношение към обществените финанси не трябва да се позволява, тъй като цената ще я заплати цялото ни общество ". За 2024 и 2025 година дефицитът по консолидираната фискална стратегия (КФП) е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, демонстрира Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година на финансово министерство. Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3%. Ето и повече елементи по самото предложение за бюджет, оповестено от Министерство на финансите:  Подготовката на Бюджет 2023 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също по този начин и от политическата обстановка в страната и провеждането на предварителни парламентарни избори както през месец октомври 2022 година, по този начин и при започване на месец април 2023 година. Реализирането на Бюджет 2023 в границите на нормалния период беше затруднено от неналичието на постоянно държавно управление, което да вземе управническо решение по отношение на внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 година с включени дълготрайни допускания за развиване на политиките при съблюдаване на разпоредбите по ЗПФ. Поради това служебното държавно управление внесе в Народното събрание законопроект за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, така наречен „ удължителен закон “ за 2022 година. Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава 6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство “ 6,1 % от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство “ е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт. При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева. Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии. С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3 %, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023-2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година. Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %. Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в ЗДБРБ за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лв.. Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 22,5 % към края на 2021 година понижава до 21,8 % в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3 % през 2023 година, 29,6 % през 2024 година и 33,0 % към края на 2025 г. Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42,1 % през 2023 година и през 2024 година и 41,0 % през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 г. При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г. През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. В законопроекта за държавния бюджет за 2023 година е избран 50 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 г. По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година – от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10 % за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 година. За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени 545,23 млн. лева, в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти. Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на: ·     111,1 млн. лева по отношение на избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 година при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания; ·     131,0 млн. лева по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатия обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.; ·     50,1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за общественото подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 г.; ·     30,0 млн. лева по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер нарастването от 01.04.2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи; ·     2,5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.; ·     23,4 млн. лева по отношение на въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 г. Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежите по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева. Разходите за защита за 2023 година са съобразени с референтните разноски по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/2018 година Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска. По отношение на средствата от Европейски Съюз, според профила за заплащания, България следва да получи през 2023 година два транша по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) в общ размер на 2,881 милиарда лева Срещу тях би трябвало да бъдат регистрирани редица законодателни промени, за които ще е нужно да има настоящо Народно заседание. В обстановката на предстоящи промени в Националния проект за възобновяване и резистентност по отношение на глава REPowerEU и възможното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними промени и вложения и по отношение на предстоящото несъблюдение на заложените в профила на заплащанията стадии и цели, доходи за 2023 година по Механизма за възобновяване и резистентност не са планувани.