Служебното правителство е предложило нови спорни поправки в Закона за

Служебното държавно управление е предложило нови противоречиви ремонти в Закона за отбрана на класифицираната информация.

Водещата измежду тях е основаването на опция избрани данни да остават под специфична отбрана " до отпадане на основанията " за това - т.е. безсрочно.

Друго необичайно предложение е концепцията да се приключват пълномощията на кметове, които не са подали заявки за достъп до класифицирана информация или са с отхвърлен достъп от ДАНС.

Това наподобява като директно продължение на абсурда сред ГЕРБ и кмета на София Васил Терзиев, който с няколко месеца беше забавил процедурата за достъп.

Промяната обаче основава двоен стандарт - такова условие със опасност от премахване от служба в никакъв случай не е имало за други директно избирани от жителите органи като президент или народни представители.

Това влиза в несъгласие и с третото предложение за смяна: да не се прави изследване за надеждност във връзка с вицепрезидента на Република България, поради мястото в ръководството на страната и неговите функционалности, които обуславят правото му на достъп до класифицирана информация без нуждата от изследване.

Целият текст на проектозакона е оповестен в първия работен ден на 2025 година в Портала за публични съвещания. Забележките по него могат да се подават в едномесечен период.

Може ли да има безсрочни държавни секрети?

В момента най-дългият период за отбрана на строго секретна информация е 30 години. Според оценката на ДАНС за влияние на закона обаче, можело да има информация с по-ниско равнище на отбрана с " справедлива потребност " да бъде предпазена за по-дълъг интервал.

Например: информационни и осведомителни системи, военновременни проекти, данни за предоставени военновременни задания, дълготрайни материални активи, данни за предпазени лица, плаки за печатане на български банкноти и българските персонални документи и други

Законът обаче не разрешава да се удължават периодите за отбрана по убеждение на службите.

Може ли ДАНС да уволнява кметове, като им откаже достъп до класифицирана информация?

Кметът на община в България е т.нар " началник на организационна единица " и при осъществяване на функционалностите си той има достъп до класифицирана информация.

Според ДАНС обаче имало " голям брой случаи ", при които кметовете не подават заявки за изследване за надеждност, само че не престават да получават достъп до класифицирана информация. Това, съгласно претекстовете на плана, създавало опасности от нерегламентиран достъп до класифицирана информация от страна на кметовете.

В България има 265 общини, само че единствено в един случай неподаденото заявление се оказа народен въпрос - при кмета на София Васил Терзиев.

През лятото на 2024 година от ГЕРБ подвигнаха въпроса в Народното събрание и желаеха пояснения от Димитър Главчев по случая. Терзиев въпреки всичко е подал заявката си през юли, откакто му е формиран акт.

Решението, което служебният кабинет предлага, обаче отваря вратата за политически произвол - преустановяване на пълномощията при неподадено заявление, при отвод за издаване на позволение за достъп до класифицирана информация или при лишаване на това позволение.

Не е ясно за какво определен по либерален метод кмет се третира по друг метод от депутатите и президента, които не се подлагат на инспекции за надеждност, а имат право да четат класифицирани отчети.

Не е ясно и за какво същият длъжностен кабинет предлага вицепрезидентът да се изключи от задължението за инспекция за надеждност, с цел да може да прави законовите си компетенции, само че за кметовете се вкарва сходна глоба.