Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев участва на голям медицински

...
Служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев участва на голям медицински
Коментари Харесай

Асен Меджидиев: Има болници, където над 95% от пациентите не са доволни

Служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев взе участие на огромен медицински конгрес през уикенда в Сандански, където на конференция беше разисквана тематиката за „ Лекарска неточност и правила за добра здравна и клинична процедура ".

На форума участваха и лекари от някои балкански страни и това не се оказа по никакъв начин инцидентно. Д-р Меджидиев заяви, че през март следващата година ще бъде основана Балканска здравна лига, като основатели на това са 4 колегии - България, Турция, Сърбия и Гърция.

За лекарските нарушавания, за качеството на здравната услуга и за какво е належащо да има по-бързо работещ парламент, пред „ Труд news ", приказва министърът на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев.

- Доктор Меджидиев, вярно ли се употребява трактовката на термина „ лекарска неточност "?

Много тъкмо би трябвало да се уточни и да се носи отговорност освен за това дали лекарят е сбъркал, а и дали някой го е осъдил авансово, без да е способен орган. Затова в този момент организираме такава конференция, като събрахме всички шефове на водещи лечебни заведения и ръководители на сдружения на лекарския съюз в България. Поканих и представители на лекарски съюзи от прилежащи страни, с цел да споделят и техния опит. Разделих конференцията на три панела с концепцията да бъдат прегледани от експертна позиция като лекари, а също прокуратурата, адвокатските сдружения и съдът по какъв начин дават трактовка на този термин. Разбира се, включихме и модул „ Медии ". Журналистите са последните посредници, тези, които сервират информацията на популацията.

- Фатално ли е, че към момента няма указател за позволена „ лекарска неточност "?

Задължително би трябвало да има указател. Но тематиката е съществено обвързвана с разпоредбите за добра здравна процедура. За да можем да оценяваме лекарския труд, би трябвало да имаме правила, които в множеството развити европейски страни съществуват. Ако имаме такива правила, то тогава ще има и самостоятелната оценка по отношение на това до каква степен даден доктор се е справил. Безгрешни хора няма. Когато лекуваме пациент и имаме правила, може да сме изпълнили безусловно всичко по тях, само че в една операционна до момента в който оперираме, може да се случи нещо, което не зависи от нас. Също по този начин, на улицата, човек може да получи инфаркт, без да присъстваме.

- Казахте, че би трябвало да има правила, може ли да посочите положителни практики в международен мащаб?

Франция е една от страните с едни от най-хубавите практики в тази област. Още преди да стана министър, като ръководител на лекарския съюз, поставих големи старания и преглеждам тези правила по всяка една от обособените специалности, с цел да бъда първо аз осведомен. Сега приказвам с шефовете на лечебни заведения и към този момент разпореждам на екип, който да ги приготвя и да ги дава на експертните групи по специалности. За да се тръгне към този развой, би трябвало всяка една от специалностите да бъде прегледана от експертните групи, след което да ги одобрят и одобряват. Тогава към този момент може да настояваме за законово определяне на това нещо.

- На конференцията се загатна, че Германия е една от страните, където статистиката демонстрира, че най-често има позволена „ лекарска неточност ". Това по този начин ли е?

Не мога да кажа, че е точна такава статистиката. По време на откриването на конференцията загатнах, че едно от най-важните неща е да се прегледа законът за съсловните организации. В Германия лекарският съюз е извънредно мощна организация и разпоредбите, които се постановат там от лекарския съюз, са толкоз съществени, че нито един сътрудник не може да си показа, че няма да се съобрази с това, което се постанова. Там лекарският съюз е сериозен регулаторен орган, който може да отнеме права за доста години и да наложи тежки санкции, както и да лиши лекаря от процедура. Това е положителното в немската система, тъй като ние, в случай че имаме този надзор, пациентите ще бъдат извънредно удовлетворени. Трябва да въведем самоконтрола върху нас. Пациентът ще повярва на лекаря, когато види, че той е самокритичен.

- Има ли статистика в България, която да покаже от началото на годината до този миг, дали има потвърдено лекарско нарушаване?

Със сигурност има потвърдени нарушавания в самия развой на лекуване, в логаритъма. При всеки един случай, при неподходящ излаз, имаме доста сериозна организация по медицинския одит и специалистите от нея правят инспекция. Даже сега, като длъжностен министър на опазването на здравето, съм упълномощил основаване на нов експертен съвет към Агенцията за медицинския контрол от висококвалифицирани експерти. За мен пропускът, в системата на опазването на здравето, е в контрола от тази организация. Тя не разполагаше със експерти, които да имат толкоз високо равнище на подготовка, с цел да могат да управляват действително здравната активност. Пропуските при нас са, че множеството от контролите, които се реализират, са на база документи - на инспекция на документи, на сложени запетайки, на нанесени проучвания, само че се пропускаше от самото начало да се ревизира самата здравна активност. Имам поради да се организират анкети измежду пациентите вътре на равнище клиника, както да се ревизира действително осъществяването на здравната услуга. Мога да ви кажа, какво върша като министър, когато ревизирам лечебните заведения. Досега не знам да се е случвало. Отивам в една болница, без да предизвестявам, че ще я посетя и влизам в отделенията. Минавам на визитация, като си приказвам с всеки един пациент, с цел да добия действителна визия, каква активност се реализира в тази болница. Това се пропускаше. Там би трябвало да насочим напъните си.

- Какви заключения направихте от тези визитации?

Разнопосочни. Силно въздействие оказва човешкият фактор, на управническо равнище. Там, където има добър мениджмънт, видях доста положителни резултати. Имаше лечебни заведения в страната, където мога да кажа, че над 95% от прегледаните пациенти бяха недоволни от услугата. Много е значим мениджмънтът, който се оказва освен като надзор, а и като асортимент на личен състав и на менажиране на здравната услуга. Затова споделям, че разпоредбите за добра здравна процедура оказват помощ за смяната на качеството на здравната услуга. Това е задачата. Досега приказваме единствено за пари, бюджети, разноски на здравна каса, преразходи, икономии, а никой не приказва за качество на здравната услуга. Имаме концепция след 2-3 месеца да създадем конференция, като бъдат поканени напълно пациентските организации, с цел да чуем и другата страна - забележките, както и корективите, които те ще ни нанесат.

- Кой поема отговорността при обещано лекарско нарушаване - лечебното заведение или персонално даденият доктор?

Отговорността, която лекарят поема и вредата върху психологичното си здраве е голяма. Не може да си визиите, какво изживява един доктор при несполучливо лекуване даже, когато знаеш, че си направил безусловно всичко и резултатът не е прекрасен. Щетата е голяма, не е нужно някой да нанася друга вреда. Само един доктор, който работи с обич тази специалност, знае, какво му коства това нещо. Нито един правораздавателен орган не може да нанесе такава вреда върху душeвността на медика. Лекарят е и пациент, той може да бъде от другата страна и знае, какво е да си на мястото на пациента. Аз също отивам при сътрудници да ме лекуват.

- Каква е връзката юрист-пациент при позволена „ лекарска неточност " и знаете ли, каква сума може да доближи едно обезщетение?

Това, което ми прави усещане е, че юристи стартират да седят пред лечебните заведения и да чакат пациенти да излязат от лечебните заведения, като ги принуждават и ги карат да са недоволни. Това не би трябвало да го позволяваме. Адвокатите би трябвало да търсят истината. Те са дали клетва, както и ние. Не оказваме помощ на пациентите, когато ги принуждаваме да търсят вменяване на виновност към противоположната страна. Лекарят не е непогрешим. Всеки един от нас може да сгреши. Въпросът е да може да поправи грешката си и тя да не може да нанесе вреда върху пациента.

- Когато пациентът се е съгласил с дадени условия или е подкрепил настъпването на щета, тогава кой поема виновността?

Първо би трябвало да кажа, че при изработването на правила за добра здравна процедура незабавно би трябвало да се трансформират и декларациите, които един пациент подписва. В момента, в тази област, сме слаби като законодателство. Ние подписваме една декларация, в която се съгласяваме с всичко. Тя би трябвало да бъде много по-подробна и доста по-детайлна в уточняването, на какво тъкмо се съгласяваме и разрешаваме да бъде осъществено. Необходимо е пациентът по-добре да бъде осведомен. Необходимо е един доктор да отдели повече време и да изясни на пациента рисковете при интервенция, операция или лекуване. По време на образованието ми като студент, имаше един огромен проф. акад. Начев, който споделяше: „ Половината от лекуването е контактът с пациента и доверието, което лекарят построява с него ". Той беше учител по пропедевтика на вътрешните заболявания. Проф. Начев споделяше, че доста внимание би трябвало да се отделя на пациента при първата среща, при анамнезата. Целта на лекаря е да влезе в душeвността на този човек и да го приготви, какво следва. Самият аз съм имал тежки, здравословни моменти и съм доста признателен на наши лекари, които преди интервенцията ме приготвиха, какво мога да чакам. Това е значимо и дава успокоение. Освен това оказва помощ при въвеждането в анестезия и след това при провеждането на лечението. Много би трябвало да се стараем при връщането на доверието лекар-пациент.

- Обявихте, че ще бъде основана Балканска здравна лига. Откога съществува такава концепция и по какъв начин се стигна до нейното реализиране?

Идеята ми е откогато бях ръководител на лекарския съюз отпреди 4 години. Много съм работил върху нея и съм контактувал с сътрудниците от балканските страни. Специализирал съм в Загреб, Хърватия и имам усещания от равнището на здравната услуга и от академизма, който се развива в тази страна. Създадохме фонд за млади лекари, като БЛС подпомагаше и плащаше специализациите им в европейските страни. Видях, какъв брой огромни могат да бъдат изгодите от едно такова съдействие. В последните 5-6 месеца организирах диалози с сътрудниците от Балканите. Хубавото е, че те не одобриха тази концепция протоколно. Всеки един от тях стартира да приказва, какви тъкмо услуги ще даде в това съдействие.

- Какви са услугите, подготвени да дават непознатите Ви сътрудници в това балканско съдействие?

Първата тематика, която проговорихме, е отварянето на огромните академични звена за замяна на млади лекари. Да предоставим опция за специализация и обезпечаване на условия. Освен това годишно ще организираме по един или два пъти научни конференции, в които да се срещаме и ще обменяме опит, с цел да знаем, къде какво се случва. Тези 4 колегии (България, Турция, Сърбия и Гърция) сме основател за основаването на тази здравна лига и ще поканим всички балкански страни. Най-вероятно на 25 март 2023 година ще учредим Балканската здравна лига в София. Тя ще бъде на ротационен принцип, като всяка година ще се организира в една от балканските страни. Идеята е, отивайки в съответната страна, да посетим лечебните заведения и да забележим, каква инсталация и нови обучителни центрове има.

- Освен основаване на Балканската здравна лига имате ли и друга сходна концепция, която смятате да осъществите?

Със Столична гилдия на лекарския съюз имаме контракти с Бернския университет в Швейцария. Обменяме лекари също с Испания и Франция. Сътрудничеството продължава, само че когато се направи такава здравна лига всички тези страни дават спомагателните си контакти по света и става доста по-лесно за всички.

- Смущават ли Ви идните протестни дейности на медици на 19 октомври, когато е празникът на българския доктор?

Не ме тормозят протестни дейности, когато са същински и действителни. Има някои неща, които и аз поддържам и не са верни. За страдание в предходния кабинет не бяха направени и в този момент берем плодовете на това нещо. Беше рекламирано едно нарастване на заплатите, без да бъде даден този запас по никакъв метод. Нито беше повишен ресурсът в здравната каса, нито беше обещано държавно субсидиране. Напротив, имаше едно доплащане поради изключителната епидемиологична обстановка, а когато излязохме от изключителна и станахме единствено епидемиологична конюнктура, това доплащане отпадна и още повече паднаха приходите на хората. Има лечебни заведения, които са на ръба и няма от кое място да извадят този финансов запас. Затова поздравявам и се обръщам към всички политически сили да се обединят и да стартират по-бързо диалози, с цел да стигнат до консенсус и по-бързо да имаме работещ парламент. Така ще може да се гласоподава бюджет и надлежно да бъдат подсигурени средства на тези хора. Някои от тях в действителност не са добре заплатени, само че по този начин са го заложили.



Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР