Министърът на финансите притеснен от големите харчове, заложени от 47-ото НС
Служебният министър на финансите Росица Велкова изиска от всички свои сътрудници министри да понижат разноските си с 20% поради риск за бюджета , написа " 24 часа ". Тя е изпратила писмо до премиера и министрите на 14 март.
Причините за паниката на финансовия министър са забележителните по мярка разноски от закони, гласувани от предходни национални събрания. Тя показва, че осъществяването им води до утежняване на бюджетното салдо. По думите й се обрисува недостиг от към 7% от Брутният вътрешен продукт.
Според Велкова най-застрашаващи фискалната непоклатимост са нарастването на пенсии и обществени хонорари, понижените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални капиталови стратегии.
Тъй като някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината, дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят обаче до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 %, посочи тя.
Министърът на финансите показва следните опасности, с които аргументира настояването си за редуциране на разноските:
- Сериозно утежняване в средносрочен проект на поддържаната фискална резистентност .
- Промени в структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и стратегии.
- Увеличен рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, който може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на заплащанията от Европейски Съюз.
- Отлагане за неопределен срок или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото.
- Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната.
- Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми.
- При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт.
Причините за паниката на финансовия министър са забележителните по мярка разноски от закони, гласувани от предходни национални събрания. Тя показва, че осъществяването им води до утежняване на бюджетното салдо. По думите й се обрисува недостиг от към 7% от Брутният вътрешен продукт.
Според Велкова най-застрашаващи фискалната непоклатимост са нарастването на пенсии и обществени хонорари, понижените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални капиталови стратегии.
Тъй като някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината, дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят обаче до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 %, посочи тя.
Министърът на финансите показва следните опасности, с които аргументира настояването си за редуциране на разноските:
- Сериозно утежняване в средносрочен проект на поддържаната фискална резистентност .
- Промени в структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и стратегии.
- Увеличен рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, който може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на заплащанията от Европейски Съюз.
- Отлагане за неопределен срок или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото.
- Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната.
- Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми.
- При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ