Служебният кабинет сякаш провидя хоризонт от два мандата – дали

Служебният кабинет като че ли провидя небосвод от два мандата – дали пък не не помнят, че са назначени „ да служат “ против пандемията и за изборите SARS – CoV-2, който се знае какъв брой е потаен и подъл, още веднъж тихичко потрива ръце и се спотайва на българска почва. Затишил се – евентуално гледа шоу и чете за културизъм, само че методично продължава да убива. Вчера 49 българи. Онзи ден 44. Срещу рогатия вирус у нас се дава крепък отпор с доста мускули – мощно изпъкнал мъж към този момент е отпред на данъчните, различен на митниците, вълна от нови зам.-министри стартират да се срещат с кабинетите в министерствата, само че по-лошо, че стартират да се срещат и с ресорите си. „ Сервитьор “ и „ прислужник “. С тези си смисли поражда етимологично думата „ министър “ през XII век. По-късно думата стартира да развива смисъла си на „ чиновник “. През XVII век се основава словосъчетанието „ държавен министър “, което е означавало нищо повече от „ държавен чиновник “. Човек, който служи на страната и на народа. Това етимологично увещание прави доцент доктор Борислав Георгиев пред БНР още през далечната 2001 година Поводът тогава е идването на Симеон Сакскобургготски и назначените от него юпита за министри, които мощно прокламират, че смяната стартира от тях. Опитите на езиковедите да ги приземят очевидно не съумяват, само че пък ги приземи животът. Днес също е крещящо нужно напомнянето какво тъкмо е министър. И то освен в етимологичен смисъл, а и от позиция на рецесиите, с които би трябвало да се борим. Политическата от тях и по-точно невъзможността на 45-ото Народно заседание да създаде постоянно държавно управление, доведоха до назначението на служебни министри. Тук словосъчетанията още повече би трябвало да приземят новите жители на 19 -те министерства. Те не са изкъпани с благовонния национален избор поради заслуги, а са назначени и то с съответна задача. Вижте какъв брой комплицирано става, в случай че трябваше да формулира през днешния ден доцентът лингвист какво е длъжностен министър: „ Слуга в работа на страната, но прислужник, назначен служебно “.  Демек в ползу роду за 2 месеца. Дотук с етимологията. Влизаме в политиката. С какво се заеха служебните министри в първите си дни от служенето? Дали със скица за имунизация против ковид, дали с нов щаб за битка с него (щом и в случай че предният е правил глупости), стопански ограничения за подкрепяне на засегнатите браншове, незабавен разбор на здравната обстановка, откакто стотици хиляди възпитаници потеглиха на учебно заведение, а хиляди от тях ги чакат матури, които да дефинират бъдещето им? Не! Първа точка внезапна замяна на зам.-министри, втора светкавична рокада на шефове на главните държавни организации, трета – работа по издаване на нов държавен дълг. Перфектно, само че за държавно управление с небосвод от 4 години. Или най-малко от 2. Разбира се, че при законна промяна на властта е необходим нов екип. Естествено, че министърът ще разчита на свои специалисти, с цел да основат дружно дълготрайните политики.  Но даже и при дълъг мандат, с цел да го направи, би трябвало да стъпи на към този момент основано.  Но при 60 дневен небосвод да разтърсваш главно най-важните структури на страната,  е еднакво на нокаут. Бурната промяна на всички управителни звена в министерствата разцентрова чиновниците. Вярно че, администрацията на междинни и по-ниски равнища постоянно е жестока към елементарния човек, само че може и да трепери като йоркширски териер, когато бъде застрашена. А заплашен служител решение напълно не може да вземе. Той блокира напълно, блокира и страната. Всичко това щеше да е някак по-поносимо, в случай че не беше реалност пандемията и големите здравни и обществени опасности, които може да сътвори всеки миг нова вълна. Живеем в някаква паралелна действителност, наподобява сякаш крясъците за Изборния кодекс и трепетът за ново държавно управление убиха и короновируса? Сякаш си остана единствено там някъде в Индия. У нас е слънчево и вълнуващо, по улиците и от шибидахите на лъскави коли зрелостници към този момент броят от 1 до 12 и назад. За измъчените ни онлайн и с маски деца е разбираемо, че приповдигнато и на инат имат потребност да прокламират свободата си. А възрастните? Идва лятото, вършим резервации за море, забавляваме се в обществените мрежи с релефа на културисти. За страдание обаче тази гадина продължава да убива. Вчера 49 българи. Онзи ден 44. И несъмнено се кефи на промените в Национална агенция за приходите. Важно е да се приготвят почтени избори, които бързо да обезпечат на страната ни постоянен кабинет. Паралелно с това, както в другите мислещи  страни, специалистите да гонят до дупка единствената допустима към този момент отбрана – постигане до избавителен за обществото имунитет. Ваксини към този момент има, къде е тактиката на новите упраляващи те да са в хладилниците на персоналните лекари, с цел да вървят умерено децата ни на учебно заведение и завършващите и следващата година да могат да крещят радостно от колите. Сега е моментът това да се случи и да се случва всеки ден. Не го ли осъзнаят служебните прислужници на народа в останалите им 55 дни  – ще е просто автоизчегъртване. На техен език.