Служебният кабинет ще внесе със закъснение проекта за държавния бюджет

Служебният кабинет ще внесе със забавяне плана за държавния бюджет за 2025 година. Идеята е най-важният финансов закон да бъде импортиран при 51-ото Народното събрание, което ще се случи след законовия период, който изтича на 31 октомври.

След като преди изборите служебният финансов министър предизвести, че в държавната хазна се обрисува растеж на разноските с 18 милиарда лева за 2025година, който рискува дефицитът да надвиши условието до 3% от Брутният вътрешен продукт, в случай че не бъдат подхванати незабавни ограничения, в деня след вота Людмила Петкова разгласи, че финансовото министерство въпреки всичко ще внесе бюджет с недостиг от 3%.

От думите ѝ обаче не излиза наяве какви тъкмо ограничения ще бъдат подхванати, тъй че да се покачат приходите или да се орежат разноските, тъй че дефицитът да не надвишава 3%, на фона на предизвестията отпреди изборите.

" Не предлагаме промени в ставките на главните данъчни закони - Закона за Данък добавена стойност, Закона за налозите на компаниите и на налога върху приходите на физическите лица ", уточни през днешния ден Петкова след съвещанието на тристранния съвет за съдействие, представена от Българска телеграфна агенция.

Измененията в данъчните закони, както и проектобюджета за 2025 година, ще бъдат показани с известно забавяне и няма да бъде спазен крайният период - 31 октомври, стана ясно от думите на Петкова.

Със сигурност за следващата година МФ не планува да бъде удължено действието на по-ниската ставка Данък добавена стойност за ресторантьорите и нулевата ставка Данък добавена стойност за хляба, т.е. те ще се върнат на общоприетите 20%, както беше написано с бюджета от 2024 година.

Според измененията в преходните и заключителни разпореждания в Закона за Данък добавена стойност, понижената ставка за заведенията за хранене от 9% и нулевата за брашно и самун отпада след 31 декември 2024 година.

" Годишният резултат от връщането на по-високата ставка е 400 млн. лева, сподели Петкова. " Преференциалните ставки по принцип са причина освен за увеличение на административната тежест, само че те са и причина за отклоняване от данъчно облагане ", означи още финансовият министър.

Намалената ставка на Данък добавена стойност от 9% за заведения за хранене и заведения беше въведена като антикризна мярка по време на пандемията от COVID-19. Макар че рестриктивните мерки отпаднаха от дълго време, а браншът нееднократно се похвали, че е възвърнал равнищата на оборотите си, те продължаваха да употребяват преференциално Данък добавена стойност, без това да се отразява в крайната цена за потребителите.

Инициатива от страна на някогашния финансов министър Асен Василев за връщане на ставката от 20% още от януари 2024 година не липсваше, само че предложенията бяха отхвърлени от ГЕРБ и Движение за права и свободи в 50-ото Народно заседание.

В последна сметка депутатите записаха, че облекчението за ресторантьорите отпада след 31 декември 2024 година. Отпада и нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба и брашното, само че посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за хазарта, беше записано, че надценката на хляба не може да надвишава 15%.