Щаб за справяне с кризата: Синдикатите поискаха подкрепа за бизнеса заради скъпия ток
Служебният кабинет организира среща със синдикатите КТ „ Подкрепа “ и КНСБ в Министерския съвет. Основната тематика на диалога беше преодоляването на икономическата рецесия и високите цени на силата. КНСБ и КТ „ Подкрепа “ упорстват за основаване на фонд „ Кризи “, който да се зарежда от фискалния запас. Този нов инструмент би трябвало да обезпечава средства при сериозни обстановки с цените на горивата и електрическата енергия.
Синдикатите предложиха съставяне на специфичен щаб за действен надзор. В него би трябвало да вземат участие представители на Национална агенция за приходите, Комисия за защита на конкуренцията и КЗП. Тези държавни институции ще наблюдават за пазарни спекулации и нарушавания. Синдикатите оферират таван на надценките на стоките поради големите разлики в цените на едро и дребно. По данни на КНСБ разликата при питателните артикули доближава до 90 %.
Бизнесът и работническите организации показват съществено безпокойствие от енергийните разноски през актуалната година. Бизнесът и синдикатите заплашват с митинги при липса на съответни помощи за скъпия ток. През 2024 година компаниите, учебните заведения и лечебните заведения плащаха до 180 лв. за мегаватчас. Компенсациите за бизнеса за същата година възлизат на към 730 милиона лв.. От тях към този момент са изплатени над 543 милиона лв.. Пламен Димитров към този момент предвижда нови обществени митинги при започване на идната година.
КНСБ упорства за целево субсидиране на обществения превоз в страната. Целта е да се предотврати внезапно повишаване на услугите за жителите. КНСБ поддържа минимална работна заплата от 1213 лв. от началото на 2026 година. Това съставлява растеж от 12,6 % по отношение на предходния интервал. Синдикатите приканиха за незабавно разработване на постоянен бюджет за 2026 година от служебното държавно управление.
Любослав Костов от КНСБ разяснява предложенията на организацията:
„ Мерки, които да подсигуряват, че хората няма да изгубят покупателна дарба – това се случва сега. Предложихме разнообразни решения, да вземем за пример да се субсидира общественият превоз, тъй че да не се подвига цената на услугата. Да има таван на надценките, защото е видно, че при храните разликата от едро до дребно доближава до 90 %, по метод, който да не визира българския производител. Да се подкрепя и бизнесът поради високите цени на електрическата енергия. Да се подсигуряват ограничения, които най-малко да не понижават покупателната дарба. Премиерът даде обещание да прегледа нашите оферти и тези на бизнеса. “
Йоанис Партеонис, вицепрезидент на КТ „ Подкрепа “, добави настояванията на своя профсъюз:
„ Това, което считат да създадат, е да бъде основан щаб, в който да бъдат включени представители на трите съществени контролни институции в страната – Комисия за защита на конкуренцията, Национална агенция за приходите и КЗП. Предложихме на държавното управление да бъде основан специфичен фонд или различен инструмент, наименуван „ Кризи “, който да дава отговор на поредните рецесии през последните 15 години. Финансирането може да стане от фискалния запас. “
Паралелно с икономическите тематики стана ясно значимо решение на Съда на Европейския съюз. Настоящият български министър председател е бил правомерно освободен предварително от поста подуправител на Българска народна банка. Генералният юрист удостовери, че националното право може да уголемява изискванията за предварително освобождение. Това умозаключение е обвързвано с анонимна тъжба по Устава на Европейската система на централните банки.
