Как България прати военна помощ на Украйна след 10 месеца?
Служебният кабинет утвърди преди дни в допълнение финансиране на ограниченията за подкрепяне на украинските бежанци, а на 23 декември в Държавен вестник беше обнародван Законът за одобрение на Споразумението сред Министерствата на защитата на България и на Украйна за безвъзмездното даване на въоръжение, техника и муниции. Това обобщава Българска телеграфна агенция.
Това се случва към 10 месеца откакто съветският президент Владимир Путин разгласи, че е взел решение за осъществяване на " специфична интервенция за отбрана на Донбас ". Малко по-късно същия ден украинският държавен глава Володимир Зеленски заяви, че се вкарва военно състояние на цялата територия на Украйна. Това е най-голямото нахлуване от една страна против друга в Европа от Втората международна война (1939-1945).
Реакцията на България
Още сутринта на 24 февруари президентът Румен Радев свика среща на държавните институции по отношение на военните дейности в Украйна.
" Оценихме по данните на всички служби, че все още няма директна военна опасност за сигурността на България, само че има редица опасности ", сподели след срещата Радев и добави, че в 21-ви век в Европа да летят стратегически бомбардировачи, ракети; въздушни и морски десанти с удари по суверенна страна, е изрично неприемливо.
" Нарочно не приказваме с войнствена реторика и неслучайно цитирах президента Путин, той сподели, че това е специфична интервенция, по тази причина тъй като по този метод нито НАТО, нито президентът Путин затварят изцяло вратата за дипломацията ", сподели тогавашният министър на защитата Стефан Янев в Народното събрание, откакто депутатите изслушаха при закрити врата службите за сигурност.
Оставка на министъра на защитата
След позицията на Стефан Янев разнообразни политически обединения настояха за неговата оставка, а на 28 февруари тогавашният министър председател Кирил Петков я изиска публично. Решението на Петков докара и до митинг на жители. На 1 март Стефан Янев бе освободен, а на негово място застана Драгомир Заков.
Помощ за Украйна
В публичното пространство стартира спор за това би трябвало или не България да даде въоръжение на Украйна. От Българска социалистическа партия и " Възраждане " се оповестиха срещу, а левицата заплаши да напусне тогавашната ръководеща коалиция ( " Продължаваме Промяната ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България " ).
На 28 април българска делегация, отпред с тогавашния министър председател Кирил Петков, посети Киев и се срещна с украинския президент Володимир Зеленски. Петков уточни, че задачата на визитата е да се срещнат на място с последствията от военните дейности. Премиерът сподели, че България ще постави всички старания да взе участие в превъзмогването на последствията от военния спор и възобновяване на вредите. Малко преди този момент Петков разгласи, че открива обществена акция за набиране на финансов запас, който да бъде възложен на украинското държавно управление. „ Призовавам всеки български жител, който в действителност желае да помогне на Украйна, да подари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са сложни, време е фейсбук постовете да се трансфорат в средства за Украйна ", сподели Петков.
На 4 май, след пет часа диспути, Народното събрание утвърди оказването на филантропична, финансова и военнотехническа помощ за Украйна, съгласно опциите на България. Същата заран в Народното събрание беше импортирано писмо от името на президента на Украйна Володимир Зеленски, подадено от украинския дипломат у нас Виталий Москаленко. Писмото бе вследствие от диалозите в Киев на премиера Кирил Петков и Володимир Зеленски. В него се удостовери, че Киев желае от България украинска военна техника да бъде ремонтирана у нас, както и поддръжка за европейската интеграция на страната.
Решението на Народното събрание не включваше изпращане на оръжия на Украйна.
Украинските бежанци в България
Още след началото на спора хиляди хора в страната се подредиха пред пунктовете на Българския червен кръст (БЧК), с цел да оставят помощи за украинските бежанци в България, както и за хората в Украйна.
На 19 декември служебният министър на защитата Димитър Стоянов посети Киев и се срещна с украинския си сътрудник Олексий Резников. Там Стоянов уточни, че от началото на войната България е предоставила филантропична помощ на Украйна в размер на 448 милиона лв..
България отзова 70 съветски дипломати
На 28 юни тогавашният министър председател в оставка Кирил Петков разгласи, че България отзовава 70 дипломати от посолството на Руската федерация в София. Искам да кажа на всички непознати страни, освен на съветската, че всички, които работят против ползите на България, ще бъдат отзовани да си отидат назад в страната, от която са пристигнали, сподели тогава Петков. На 5 август Русия заяви, че гони 14 български дипломати като ответна мярка.
Решението за отзоваването на съветските дипломати провокира полярни реакции измежду обществото и политическите обединения в страната и провокира чуване на Кирил Петков в Народното събрание.
Военна помощ за Украйна
След предварителните избори на 2 октомври, новоизбраните депутатите в 48-ото национално заседание взеха ново решение за военната помощ, която България ще окаже на Украйна.
На 3 ноември депутатите взеха решение Министерският съвет в период до един месец да внесе в Народното събрание план на решение за даване на военна и военнотехническа поддръжка за Украйна. Решението беше подкрепено от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, " Продължаваме Промяната ", Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Български напредък " с водач Стефан Янев. Против него бяха от " Българска социалистическа партия за България " и " Възраждане ", а по време на гласуването от левицата издигнаха апел, написан на листове - " Не на оръжията! Мир! ". Веднага след гласуването служебният министър на защитата Димитър Стоянов съобщи, че предлагането на Министерството на защитата ще бъде извънредно консервативно.
Ден преди Народното събрание да гласоподава военната помощ за Украйна, служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов сподели, че България ще даде на Украйна леко стрелково оръжие и някои муниции.
Малко повече от месец по късно, на 9 декември, Народното събрание реши България да изпрати военна и военнотехническа поддръжка на Украйна. Обемът и типът на въоръжението са засекретени. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Български напредък " поддържаха единомислещо проекторешението. От ПГ на " Продължаваме Промяната " един народен представител се въздържа, а останалите гласоподаваха " за ". " Възраждане " гласоподава единомислещо " срещу ". От " Българска социалистическа партия за България " един депутат гласоподава " за ", а останалите му сътрудници бяха " срещу ".
Военната помощ, която България ще даде на Украйна, няма по никакъв метод да накърни качествата на Българската войска, съобщи Димитър Стоянов, само че без да посочи какво въоръжение ще даде страната ни на Киев.
На 16 декември последва и одобрение на Споразумението сред Министерствата на защитата на България и Украйна по отношение на безплатно даване на въоръжение, техника и муниции. Ратификацията на документа поддържаха 166 народни представители, а 48 бяха " срещу ". А от „ Българска социалистическа партия за България " настояха президентът Румен Радев да наложи несъгласие на съглашението. Лидерът на левицата Корнелия Нинова съобщи, че в случай че президентът не наложи несъгласие, от Българска социалистическа партия ще сезират Конституционния съд.
На 23 декември беше обнародван Законът за одобрение на Споразумението сред министерствата на защитата на България и Министерството и Украйна по отношение на безвъзмездното даване на въоръжение, техника и муниции. Същия ден Корнелия Нинова се обърна към президента Румен Радев и съобщи, че президентът дължи пояснение на обществото за какво е поел риска " да въвлечете България във войната ".
" Неведнъж приканих народните представители, в това число от трибуната на Народното събрание, за разсъдък и виновна позиция по тематиката. За страдание, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с голямо болшинство и задължиха служебното държавно управление да подписа контракт с Украйна за такава помощ ", отговори по-късно президентът.
В деня на обнародването на контракта сред България и Украйна парламентарните групи на " Българска социалистическа партия за България " и " Възраждане " внесоха искане в Конституционния съд за оповестяване за противоконституционно на решението за оказване на военна и военнотехническа помощ за Украйна.
На 23 декември в Държавен вестник беше обнародван Законът за одобрение на Споразумението сред Министерството на защитата на България и Министерството на защитата на Украйна по отношение на безвъзмездното даване на въоръжение, техника и муниции.
Вчера служебното държавно управление утвърди план на в допълнение съглашение сред Министерствата на защитата на България и на Украйна. Изменението в обвързвано с отпадане на параграф 3 на чл.1 от съглашението, подписано на 5 декември т.г., в който се предвиждаше опция описът с предоставяните движимости, представляващ Приложение № 1 към Споразумението, да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна, единствено в случай че българската страна има такава опция и за нея това е оправдано.
С плана на спомагателното съглашение се регистрират съображенията, изразени в процеса на разискване на законопроекта за ратификация на съглашението от 5 декември в Народното събрание, свързани с целесъобразността от даване на опция Министерският съвет да взема решения по отношение на смяна на листата на даването на въоръжение, техника и муниции.
Предоставянето на следваща помощ на украинската страна ще се прави с спомагателни съглашения, които също ще подлежат на ратификация от българския парламент. Така крайното решение ще е на законодателния орган.
Предложената смяна е съгласувана с украинската страна, която е изразила единодушие, осведомиха от пресслужбата на държавното управление.
Още по темата
Това се случва към 10 месеца откакто съветският президент Владимир Путин разгласи, че е взел решение за осъществяване на " специфична интервенция за отбрана на Донбас ". Малко по-късно същия ден украинският държавен глава Володимир Зеленски заяви, че се вкарва военно състояние на цялата територия на Украйна. Това е най-голямото нахлуване от една страна против друга в Европа от Втората международна война (1939-1945).
Реакцията на България
Още сутринта на 24 февруари президентът Румен Радев свика среща на държавните институции по отношение на военните дейности в Украйна.
" Оценихме по данните на всички служби, че все още няма директна военна опасност за сигурността на България, само че има редица опасности ", сподели след срещата Радев и добави, че в 21-ви век в Европа да летят стратегически бомбардировачи, ракети; въздушни и морски десанти с удари по суверенна страна, е изрично неприемливо.
" Нарочно не приказваме с войнствена реторика и неслучайно цитирах президента Путин, той сподели, че това е специфична интервенция, по тази причина тъй като по този метод нито НАТО, нито президентът Путин затварят изцяло вратата за дипломацията ", сподели тогавашният министър на защитата Стефан Янев в Народното събрание, откакто депутатите изслушаха при закрити врата службите за сигурност.
Оставка на министъра на защитата
След позицията на Стефан Янев разнообразни политически обединения настояха за неговата оставка, а на 28 февруари тогавашният министър председател Кирил Петков я изиска публично. Решението на Петков докара и до митинг на жители. На 1 март Стефан Янев бе освободен, а на негово място застана Драгомир Заков.
Помощ за Украйна
В публичното пространство стартира спор за това би трябвало или не България да даде въоръжение на Украйна. От Българска социалистическа партия и " Възраждане " се оповестиха срещу, а левицата заплаши да напусне тогавашната ръководеща коалиция ( " Продължаваме Промяната ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България " ).
На 28 април българска делегация, отпред с тогавашния министър председател Кирил Петков, посети Киев и се срещна с украинския президент Володимир Зеленски. Петков уточни, че задачата на визитата е да се срещнат на място с последствията от военните дейности. Премиерът сподели, че България ще постави всички старания да взе участие в превъзмогването на последствията от военния спор и възобновяване на вредите. Малко преди този момент Петков разгласи, че открива обществена акция за набиране на финансов запас, който да бъде възложен на украинското държавно управление. „ Призовавам всеки български жител, който в действителност желае да помогне на Украйна, да подари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са сложни, време е фейсбук постовете да се трансфорат в средства за Украйна ", сподели Петков.
На 4 май, след пет часа диспути, Народното събрание утвърди оказването на филантропична, финансова и военнотехническа помощ за Украйна, съгласно опциите на България. Същата заран в Народното събрание беше импортирано писмо от името на президента на Украйна Володимир Зеленски, подадено от украинския дипломат у нас Виталий Москаленко. Писмото бе вследствие от диалозите в Киев на премиера Кирил Петков и Володимир Зеленски. В него се удостовери, че Киев желае от България украинска военна техника да бъде ремонтирана у нас, както и поддръжка за европейската интеграция на страната.
Решението на Народното събрание не включваше изпращане на оръжия на Украйна.
Украинските бежанци в България
Още след началото на спора хиляди хора в страната се подредиха пред пунктовете на Българския червен кръст (БЧК), с цел да оставят помощи за украинските бежанци в България, както и за хората в Украйна.
На 19 декември служебният министър на защитата Димитър Стоянов посети Киев и се срещна с украинския си сътрудник Олексий Резников. Там Стоянов уточни, че от началото на войната България е предоставила филантропична помощ на Украйна в размер на 448 милиона лв..
България отзова 70 съветски дипломати
На 28 юни тогавашният министър председател в оставка Кирил Петков разгласи, че България отзовава 70 дипломати от посолството на Руската федерация в София. Искам да кажа на всички непознати страни, освен на съветската, че всички, които работят против ползите на България, ще бъдат отзовани да си отидат назад в страната, от която са пристигнали, сподели тогава Петков. На 5 август Русия заяви, че гони 14 български дипломати като ответна мярка.
Решението за отзоваването на съветските дипломати провокира полярни реакции измежду обществото и политическите обединения в страната и провокира чуване на Кирил Петков в Народното събрание.
Военна помощ за Украйна
След предварителните избори на 2 октомври, новоизбраните депутатите в 48-ото национално заседание взеха ново решение за военната помощ, която България ще окаже на Украйна.
На 3 ноември депутатите взеха решение Министерският съвет в период до един месец да внесе в Народното събрание план на решение за даване на военна и военнотехническа поддръжка за Украйна. Решението беше подкрепено от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, " Продължаваме Промяната ", Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Български напредък " с водач Стефан Янев. Против него бяха от " Българска социалистическа партия за България " и " Възраждане ", а по време на гласуването от левицата издигнаха апел, написан на листове - " Не на оръжията! Мир! ". Веднага след гласуването служебният министър на защитата Димитър Стоянов съобщи, че предлагането на Министерството на защитата ще бъде извънредно консервативно.
Ден преди Народното събрание да гласоподава военната помощ за Украйна, служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов сподели, че България ще даде на Украйна леко стрелково оръжие и някои муниции.
Малко повече от месец по късно, на 9 декември, Народното събрание реши България да изпрати военна и военнотехническа поддръжка на Украйна. Обемът и типът на въоръжението са засекретени. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Български напредък " поддържаха единомислещо проекторешението. От ПГ на " Продължаваме Промяната " един народен представител се въздържа, а останалите гласоподаваха " за ". " Възраждане " гласоподава единомислещо " срещу ". От " Българска социалистическа партия за България " един депутат гласоподава " за ", а останалите му сътрудници бяха " срещу ".
Военната помощ, която България ще даде на Украйна, няма по никакъв метод да накърни качествата на Българската войска, съобщи Димитър Стоянов, само че без да посочи какво въоръжение ще даде страната ни на Киев.
На 16 декември последва и одобрение на Споразумението сред Министерствата на защитата на България и Украйна по отношение на безплатно даване на въоръжение, техника и муниции. Ратификацията на документа поддържаха 166 народни представители, а 48 бяха " срещу ". А от „ Българска социалистическа партия за България " настояха президентът Румен Радев да наложи несъгласие на съглашението. Лидерът на левицата Корнелия Нинова съобщи, че в случай че президентът не наложи несъгласие, от Българска социалистическа партия ще сезират Конституционния съд.
На 23 декември беше обнародван Законът за одобрение на Споразумението сред министерствата на защитата на България и Министерството и Украйна по отношение на безвъзмездното даване на въоръжение, техника и муниции. Същия ден Корнелия Нинова се обърна към президента Румен Радев и съобщи, че президентът дължи пояснение на обществото за какво е поел риска " да въвлечете България във войната ".
" Неведнъж приканих народните представители, в това число от трибуната на Народното събрание, за разсъдък и виновна позиция по тематиката. За страдание, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с голямо болшинство и задължиха служебното държавно управление да подписа контракт с Украйна за такава помощ ", отговори по-късно президентът.
В деня на обнародването на контракта сред България и Украйна парламентарните групи на " Българска социалистическа партия за България " и " Възраждане " внесоха искане в Конституционния съд за оповестяване за противоконституционно на решението за оказване на военна и военнотехническа помощ за Украйна.
На 23 декември в Държавен вестник беше обнародван Законът за одобрение на Споразумението сред Министерството на защитата на България и Министерството на защитата на Украйна по отношение на безвъзмездното даване на въоръжение, техника и муниции.
Вчера служебното държавно управление утвърди план на в допълнение съглашение сред Министерствата на защитата на България и на Украйна. Изменението в обвързвано с отпадане на параграф 3 на чл.1 от съглашението, подписано на 5 декември т.г., в който се предвиждаше опция описът с предоставяните движимости, представляващ Приложение № 1 към Споразумението, да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна, единствено в случай че българската страна има такава опция и за нея това е оправдано.
С плана на спомагателното съглашение се регистрират съображенията, изразени в процеса на разискване на законопроекта за ратификация на съглашението от 5 декември в Народното събрание, свързани с целесъобразността от даване на опция Министерският съвет да взема решения по отношение на смяна на листата на даването на въоръжение, техника и муниции.
Предоставянето на следваща помощ на украинската страна ще се прави с спомагателни съглашения, които също ще подлежат на ратификация от българския парламент. Така крайното решение ще е на законодателния орган.
Предложената смяна е съгласувана с украинската страна, която е изразила единодушие, осведомиха от пресслужбата на държавното управление.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ