България ще плати 3.8 млрд. лв. на Турция по газовата сделка на президента Радев
Служебният кабинет е задължил страната да заплаща на турската " Боташ " близо 300 млн. лева на година, даже да не купува никакъв природен газ. Освен това се е съгласила да отвори изцяло пазара си за турците и техните сътрудници, без да получи аналогични права за себе си. Единственият късмет от това съглашение да има изгода е " Булгаргаз " да стане същински районен търговец на газ.
Когато на 9 декември 2022 година президентът на България Румен Радев и изпълнителният шеф на съветския тръст " Газпром " безусловно се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това стана мотив за мнения, че още веднъж се търси път на съветския газ към България. Съмненията се ускориха, откакто на 3 януари 2023 година (няма и месец по-късно) изненадващо бе оповестено подписването на 13-годишно съглашение сред " Булгаргаз " и " Боташ " (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, защото детайлите по него останаха скрити.
Служебният кабинет е задължил страната да заплаща на турската " Боташ " близо 300 млн. лева на година, даже да не купува никакъв природен газ. Освен това се е съгласила да отвори изцяло пазара си за турците и техните сътрудници, без да получи аналогични права за себе си. Единственият късмет от това съглашение да има изгода е " Булгаргаз " да стане същински районен търговец на газ.
Когато на 9 декември 2022 година президентът на България Румен Радев и изпълнителният шеф на съветския тръст " Газпром " безусловно се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това стана мотив за мнения, че още веднъж се търси път на съветския газ към България. Съмненията се ускориха, откакто на 3 януари 2023 година (няма и месец по-късно) изненадващо бе оповестено подписването на 13-годишно съглашение сред " Булгаргаз " и " Боташ " (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, защото детайлите по него останаха скрити.
Официално тогава, че обезпечава различно трасе за импорт на полутечен газ и по този метод подсигурява сигурността на доставките.
През последните седмици обаче клаузите по съглашението и да основават по-различна картина за договореностите, които служебния кабинет е постигнал. В собствен разбор по тематиката излезе и интернационалния тинк-танк ICIS, в който се споделя,.
Реклама
" Капитал " също съумя да получи копие от въпросният документ (с гриф " private & confidential), както и да удостовери достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 година, а не на формалната гала на 3 януари, като изводите от него в резюме са следните :
" Булгаргаз " не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше оповестено, а единствено право да разтоварва танкери на съответно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар. За тази " услуга " държавната компания се ангажира да заплати 3.8 милиарда лева единствено за такси на " Боташ " за интервала на съглашението, без значение дали внася газ или не. Не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. Договореният потенциал за импорт на природен газ в действителност е за 60% от цялото годишно ползване на България и даже да не се употребява отново би трябвало да се заплаща (клаузата " плащай или ползвай " е общоприета за газови договори). Става дума за 1.85 милиарда куб.м, а не за 1.5 милиарда, както заяви служебния кабинет. За разлика от " Булгаргаз ", турската " Боташ " получава цялостен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като даже ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести напълно " Булгаргаз ". Осигуреният потенциал за " Боташ " е еднакъв на този на " Булгаргаз " - 1.85 милиарда куб.м на година, или 60% от вътрешното българско ползване. За тази услуга " Боташ " ще заплати на българската страна единствено 138 млн. евро (270 млн. лева, или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен интервал на съглашението. Отново не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. " Боташ " има право да дава потенциала си на българския пазар на трети лица, без да съгласува това с " Булгаргаз " или " Булгартрансгаз ". Също по този начин може да изиска от " Булгаргаз " да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да прецизира с какъв генезис е въпросният газ. Той може да бъде и съветски. При преустановяване на съглашението " Боташ " има право на наказателна клауза, която е равна на цялостния размер на дължимите такси за целия оставащ период, или 3.8 милиарда лева все още. " Булгаргаз " няма право на неустойки.
Сама по себе си постигнатата договореност да се употребяват турските терминали за импорт на полутечен газ обаче е историческа - там всичко се управлява от страната и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и само плащаме уговорените такси - от началото на 2023 година по това съглашение.
Затова и изгодите от съглашението за България за момента наподобяват пренебрежимо дребни на фона на разноските, които страната в лицето на " Булгаргаз " се е съгласила да направи. Обратно, турската " Боташ " получава против скромни такси обезпечен достъп до българския и европейския пазар, като няма условие да потвърждава генезис на газа и действително може да препродава огромни количества от Русия.
Реклама
Единственият метод " Булгаргаз " да завоюва от " договорката " е да се трансформира в същински районен търговец на природен газ, тъй че да оползотвори всички резервирани потенциали, за които заплаща такси. Ако това не се случи разноските постоянно ще са повече от приходите и съглашението няма по какъв начин да бъде несъмнено като стопански преференциално.
(Не)далновидна политика
Основният въпрос, който изниква, откакто се прочете съглашението сред " Булгаргаз " и " Боташ " е: за какво българската страна се е съгласила на сходни условия? Официален отговор, несъмнено, няма и надали в миналото ще получим. Ясно е единствено, че той може да бъде даден от президента Румен Радев, който без подозрение е имал решаваща роля за подписването на този документ.
Ако се върнем към есента на предходната година обаче картината може доста да се обясни. Още с назначението на служебния кабинет през август президентът и в енергийния бранш, да настояват обществено по какъв начин без съветския газ няма да може да изкараме зимата и даже на фона на войната в Украйна започнаха да вършат опити да върнат " Газпром " на българския пазар, говорейки по какъв начин може да се наложи да му платим неустойки за спрените по-рано доставки.
Когато на 9 декември 2022 година президентът на България Румен Радев и изпълнителният шеф на съветския тръст " Газпром " безусловно се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това стана мотив за мнения, че още веднъж се търси път на съветския газ към България. Съмненията се ускориха, откакто на 3 януари 2023 година (няма и месец по-късно) изненадващо бе оповестено подписването на 13-годишно съглашение сред " Булгаргаз " и " Боташ " (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, защото детайлите по него останаха скрити.
Служебният кабинет е задължил страната да заплаща на турската " Боташ " близо 300 млн. лева на година, даже да не купува никакъв природен газ. Освен това се е съгласила да отвори изцяло пазара си за турците и техните сътрудници, без да получи аналогични права за себе си. Единственият късмет от това съглашение да има изгода е " Булгаргаз " да стане същински районен търговец на газ.
Когато на 9 декември 2022 година президентът на България Румен Радев и изпълнителният шеф на съветския тръст " Газпром " безусловно се разминаха в кабинета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, това стана мотив за мнения, че още веднъж се търси път на съветския газ към България. Съмненията се ускориха, откакто на 3 януари 2023 година (няма и месец по-късно) изненадващо бе оповестено подписването на 13-годишно съглашение сред " Булгаргаз " и " Боташ " (турския държавен оператор) за доставки на газ през Турция, защото детайлите по него останаха скрити.
Официално тогава, че обезпечава различно трасе за импорт на полутечен газ и по този метод подсигурява сигурността на доставките.
През последните седмици обаче клаузите по съглашението и да основават по-различна картина за договореностите, които служебния кабинет е постигнал. В собствен разбор по тематиката излезе и интернационалния тинк-танк ICIS, в който се споделя,.
Реклама
" Капитал " също съумя да получи копие от въпросният документ (с гриф " private & confidential), както и да удостовери достоверността му. То е подписано на 30 декември 2022 година, а не на формалната гала на 3 януари, като изводите от него в резюме са следните :
" Булгаргаз " не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше оповестено, а единствено право да разтоварва танкери на съответно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар. За тази " услуга " държавната компания се ангажира да заплати 3.8 милиарда лева единствено за такси на " Боташ " за интервала на съглашението, без значение дали внася газ или не. Не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. Договореният потенциал за импорт на природен газ в действителност е за 60% от цялото годишно ползване на България и даже да не се употребява отново би трябвало да се заплаща (клаузата " плащай или ползвай " е общоприета за газови договори). Става дума за 1.85 милиарда куб.м, а не за 1.5 милиарда, както заяви служебния кабинет. За разлика от " Булгаргаз ", турската " Боташ " получава цялостен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като даже ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести напълно " Булгаргаз ". Осигуреният потенциал за " Боташ " е еднакъв на този на " Булгаргаз " - 1.85 милиарда куб.м на година, или 60% от вътрешното българско ползване. За тази услуга " Боташ " ще заплати на българската страна единствено 138 млн. евро (270 млн. лева, или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен интервал на съглашението. Отново не е ясно по какъв начин е избрана тази цена. " Боташ " има право да дава потенциала си на българския пазар на трети лица, без да съгласува това с " Булгаргаз " или " Булгартрансгаз ". Също по този начин може да изиска от " Булгаргаз " да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да прецизира с какъв генезис е въпросният газ. Той може да бъде и съветски. При преустановяване на съглашението " Боташ " има право на наказателна клауза, която е равна на цялостния размер на дължимите такси за целия оставащ период, или 3.8 милиарда лева все още. " Булгаргаз " няма право на неустойки.
Сама по себе си постигнатата договореност да се употребяват турските терминали за импорт на полутечен газ обаче е историческа - там всичко се управлява от страната и няма никакво място за външни играчи. Въпросът е България да се възползва от това. Засега нищо такова не се случва и само плащаме уговорените такси - от началото на 2023 година по това съглашение.
Затова и изгодите от съглашението за България за момента наподобяват пренебрежимо дребни на фона на разноските, които страната в лицето на " Булгаргаз " се е съгласила да направи. Обратно, турската " Боташ " получава против скромни такси обезпечен достъп до българския и европейския пазар, като няма условие да потвърждава генезис на газа и действително може да препродава огромни количества от Русия.
Реклама
Единственият метод " Булгаргаз " да завоюва от " договорката " е да се трансформира в същински районен търговец на природен газ, тъй че да оползотвори всички резервирани потенциали, за които заплаща такси. Ако това не се случи разноските постоянно ще са повече от приходите и съглашението няма по какъв начин да бъде несъмнено като стопански преференциално.
(Не)далновидна политика
Основният въпрос, който изниква, откакто се прочете съглашението сред " Булгаргаз " и " Боташ " е: за какво българската страна се е съгласила на сходни условия? Официален отговор, несъмнено, няма и надали в миналото ще получим. Ясно е единствено, че той може да бъде даден от президента Румен Радев, който без подозрение е имал решаваща роля за подписването на този документ.
Ако се върнем към есента на предходната година обаче картината може доста да се обясни. Още с назначението на служебния кабинет през август президентът и в енергийния бранш, да настояват обществено по какъв начин без съветския газ няма да може да изкараме зимата и даже на фона на войната в Украйна започнаха да вършат опити да върнат " Газпром " на българския пазар, говорейки по какъв начин може да се наложи да му платим неустойки за спрените по-рано доставки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ