Преди вота! Проксито на ППДБ-Боец готви взлом на кабинета на Сарафов!
Целта е да бъде взривена страната преди вота, тъй че обстановката да обслужи „ здравите сили “.
Когато министър на вътрешните работи на страна от Европейския съюз употребява в своя обществена изява думата „ война “, това не е просто мощен израз – това е предизвестие, което изисква вниманието да бъде заострено.
МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА Е МИНИСТЪР В ПРАВОВА ДЪРЖАВА?
Миналия четвъртък в просторно, наситено с внушения изявление по Нова телевизия, служебният МВР-министър Емил Дечев повдигна завесата над нещо, което в една правова страна би трябвало да е немислимо. Министърът, който няма и 40 дни на поста, без съмнение призна, че „ му минавало през главата “ да не позволява до кабинета и.ф. основен прокурор, а в случай че пък е там – да употребява силите на Министерство на вътрешните работи, което „ можело доста неща “, с цел да го изведе наложително. Това не бяха изпуснати реплики. Това е диагноза, институционална, политическа и морална!
Думите са на настоящ силов министър и още по-страшното – на човек, който десетилетия е бил углавен арбитър и е решавал орисите на подсъдими.
И макар тежестта на казаното реакция няма. Мълчание. А това безмълвие е най-опасният признак.
Като МВР-министър на Емил Дечев не просто не следва, неприемливо е даже да му минава през разум да разяснява комплициран юридически спор, какъвто е въпросът за легитимността на сегашния обвинител №1. Спор, който към този момент е предмет на дело в Конституционния съд, а по самодейност на различен длъжностен министър, този на правораздаването, евентуално ще стигне и до Съда в Люксембург.
А че думите на Дечев не са инцидентни, се удостоверява от последвалите събития с съвсем хронологична точност. Само часове по-късно протестърът „ на повикване “ Георги Георгиев от БОЕЦ още веднъж поде акция за навлизане и блокиране на Съдебната палата в центъра на София.
Подобно на миналата „ акция “, при която Георгиев първо се видя с Андрей Янкулов, а след това се стигна до конфликт със правосъдната защита пред кабинета на Борислав Сарафов, и в този момент анонсът за нова провокация се появи ден след среща в Министерство на вътрешните работи сред силовия министър и водача на БОЕЦ.
Съвпадение или синхрон, който към този момент мъчно може да бъде затулен
Всичко това приказва за явна съгласуваност в дейностите на представители на служебното държавно управление с проксита на ПП-ДБ в хода на предизборната акция. Остава неразбираемо единствено едно – Георги Георгиев ли ще предвожда Министерство на вътрешните работи силите, или служебният министър ще се причисли към хулиганско-вандалския напън?
ДЕЧЕВ ДЕЙСТВА Пожарна охрана ЧУЖД СЦЕНАРИЙ,
ГЮРОВ И ЯНКУЛОВ – ПРИБЛИЖЕНИ НА ГОШО БОЕЦА
Че Дечев работи по непознат сюжет, проличава и от демонстративната „ интензивност “ на Министерство на вътрешните работи по изборите. Полицията обикаля страната и всекидневно обезпечава медийна картина – арестувани лихвари, акции, звук за публиката. Отчитат се стотици сигнали за изборна търговия, само че комфортно се премълчава, че те идват по описи, спуснати от така наречен „ БГ елфи “, неофициално прокси на съпредседателите на „ Да, България “.
Затова не е изненадващо, че водачът на ГЕРБ Бойко Борисов към този момент намерено приказва за избори, провеждани с дейната роля на Министерство на вътрешните работи в интерес на ПП-ДБ. И когато политическите обвинявания стартират да съответстват с обстоятелствата, това към този момент не е агитация, това е рискова наклонност.
Само за месец Дечев съумя да „ закрие “ следствието „ Петрохан “, водещо към върховете на ПП-ДБ, включително столичния кмет Васил Терзиев, както и към необятна мрежа от спонсори и свързани Неправителствени организации структури, изграждащи цяла екосистема за въздействие.
Боеца с ДечевДиректно присъединяване в предизборната акция взима и служебният вицепремиер и правосъден министър Андрей Янкулов. След като заля Висш съдебен съвет с претенции за премахване на Сарафов, той продължава с неотстъпчив, съвсем пропаганден звук да изяснява какъв брой нелегитимен бил и.ф. основен прокурор, като в същото време показва изборна слепота във връзка с надалеч по-сериозния проблем с легитимността на Андрей Гюров.
За Сарафов проблем има, споделя Янкулов.
За Гюров няма, споделя отново Янкулов.
И това макар мнението на Генералния юрист на Съда на Европейски Съюз, което ясно обрисува опцията Върховен административен съд да го разгласи за нелегитимен с всички правни и институционални последици за страната. Но както се споделя – въпрос на обстановка, не на правила. Правото е превърнато в инструмент, а не в полезност.
Боеца с ЯнкуловЗаради това никой не чака Георги Георгиев да разпъне палатка пред „ Дондуков “ 1, нито да замеря кабинета на Андрей Гюров с яйца, както е правил години наред, изцяло безнаказано, против доста други здания – знаци на държавността. Причините са ясни – Гошо Боеца постоянно е бил комфортно скрито прокси на „ положителните сили “, а и самият Гюров не крие близостта си с него, даже го одобри предходната седмица в Министерския съвет.
ПРОВОКАЦИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ИЗБОРИТЕ
Организирането на провокация в навечерието на изборите не изисква запас, изисква сюжет, колкото и да е обикновен той. Достатъчни са 50–60 души, с цел да се показа това като „ гражданско непокорство “. Ролята на Гошо Боеца в оставащите дни до изборите е повече от ясна – провокации, опити за ескалация в Съдебната палата, вандализъм, при обезпечена институционална бездейност.
Янкулов – опит за разграничение или застраховка против вдишване на отговорност
В неделя се забеляза известно разграничение на Андрей Янкулов от неговия сътрудник Емил Дечев и от апелите на Георги Георгиев. „ Усилията ми като министър на правораздаването не са да се саморазправя с господин Сарафов, а да създадем по този начин, че да надигнем системата – в директния и метафоричен смисъл на думата. Докато преследваме съответни лица, те единствено ще сменят имената си, само че механизмът, който ги възпроизвежда, ще остане “, написа той.
Боеца с ГюровДуми, които звучат добре, само че идват късно, а и прекомерно комфортно. По-вероятно е Янкулов да се пробва да се презастрахова. Защото възможни вандалски прояви вътре в Съдебната палата, блокиране на входовете и възпрепятстване на достъпа на жителите до правораздаване ще тежат директно върху неговата институционална отговорност. Министърът на правораздаването не управлява директно правосъдната защита, само че на негово послушание е шефът на Главна дирекция „ Охрана “.
Именно през тази управническа верига минава контролът върху сигурността на правосъдните здания. Следователно отговорността е политическа, институционална, даже може да се окаже и наказателна, само че сигурно – неизбежна, без значение от опитите за разграничаване.
ВЗЛОМ НА КАБИНЕТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР – КРАЙ НА ДЪРЖАВНОСТТА
Взломяване на кабинета на основния прокурор не би било просто случай. Това би било автентичен завършек на държавността и върховенството на правото.
След сходен атентат на разсъдъка, просто за всеки ще е ясно, че страна няма, а на власт са болшевишки орди от превратаджии. Но наподобява точно това е последният, доста, в действителност доста обезверен ход за активизиране на електората на „ положителните сили “ – търсене на напрежение вместо поддръжка, повдигане на звук вместо доверие, генериране на провокации вместо спор за политики. И това има своето разумно пояснение.
Макар социологията да дава трета позиция на ППДБ, чувството е за демобилизация, вътрешни спорове и разпад на политическата сила. Разломите сред Асен Василев, Атанас Атанасов, Божидар Божанов и Ивайло Мирчев стават все по-видими и е доста евентуално, макар „ изборите с наше Министерство на вътрешните работи “, ПП-ДБ да финишират даже след ДПС – НОВО НАЧАЛО.
Заради това двамата, считани за най-близки до ПП-ДБ министри – Дечев и Янкулов, все по-очевидно излизат от ролята на служебни фигури и влизат в тази на дейни политически играчи. Като все по-ясно се обрисува една рискова логичност: когато политическата уязвимост се задълбочи, насилието стартира да наподобява като инструмент.
И в случай че този сюжет се осъществя, изборите на 19 април няма да бъдат запомнени с резултата си, а с метода, по който са били компрометирани. Границата към този момент не е политическа, а цивилизационна.
