Случващото се в последната седмица е загрявка за това, което

Случващото се в последната седмица е загрявка за това, което се чака да се случи след изборите на 19-ти април. Това мнение изрази в изявление за " Панорама " журналистът и политически анализатор Ружа Райчева.
Според нея, протичащото се е „ чистка и смяна на досегашния модел “ – този, който се свързва с ръководството на Бойко Борисов и Делян Пеевски. По думите ѝ обаче тези процеси са мощно партийно оцветени от Продължаваме промяната – Демократична България, като отговорността пада напълно върху тях.
Райчева уточни, че партия " ИТН " в прочут смисъл се явява изразител на гласа на остарялата власт, атакувайки новото ръководство с компромати. Като образец тя даде премахването на цялостен сектор от структурата на Министерския съвет – този на вицепремиера по честните избори. Според нея това е знак, че служебното държавно управление ще бъде възприемано като „ цел “ от досегашните ръководещи.
Политическият анализатор Георги Харизанов пък подчертава върху несъгласието сред поръчките и дейностите на премиера Андрей Гюров. По думите му претенцията ръководството да не бъде реваншистко е била опровергана от съответни кадрови и управнически решения.
По-различен прочит на обстановката даде Иван Брегов. Според него сега в България се случва нещо, което самите политически партии не са съумели да реализират – връщане на експертността и нормалността в държавното ръководство.
„ Появи се още веднъж фигурата на министъра на вътрешните работи, която беше изчезнала от пейзажа. Появи се още веднъж Министерството на правораздаването “, разяснява той, като акцентира, че това са сигнали за възобновяване на институционалния баланс.
Брегов обаче насочи и предизвестие: в случай че политическото посланичество не съумява да излъчи устойчиво и експертно държавно управление, това значи, че съществува проблем в самата политическа организация на обществото ни.
Той прикани хората да бъдат „ по-малко на страната на агитките и повече на страната на проследимостта на дейностите “.
„ Ще ми се да приказваме за политики и доста по-малко за политици “, съгласи се с тезата Георги Харизанов, като по този метод очерта нуждата от промяна на фокуса – от лични спорове към действителни управнически решения.